Поезия

Пак те сънувах снощи.
Странна случка непонятна ,
на място
сигурно несъществуващо в нашия земен рай.

Гледах те как се усмихваш
на простечките ей така неща .
Погледа ти бляскав реещ се в простора
сякаш избягваш моя.

Смеехме се на някакви си там неща .
Слънцето , водата , върбата и цветя...
И като че ли почувствах твоята доброта.

Очите ти
щом внезапно срещнах .
Потънах мигновено в тях .

В съня си сякаш
долувих твоето намерение.
Към мен , света и околността.

Дано днес пак те видя .
Как крачиш смело покрай мен
нищо че може и погледи
да не съберем.

Аз пак ще доловя твоята небесна доброта.

28.03.2024г.