Поезия

Сякаш всичко е тъмно.
Също като погледа и косата ти -
всичко е неясно.
Непрогледният мрак -
черен е !

Но чувство странно ме обзема!
Щом поглед насоча към теб -
като че ли,  надниквам в душата твоя!
Като лицето ти - светла е тя!

Белязваш ме и ти -
с очи мистериозни , даже страшни за мен.
Непонятен си ми.

И като мен , сам стоиш - мълчиш.
Облечени  в черно - прекриваме цветните си светове.
Сякаш ти на мен приличаш,
а страх изпитвам аз от теб.

Искам да те опозная ,
да надникна в твоето душевно скривалище!
Смелост - липсва ми.

Тъпо е това дето пиша сега .
Затова...

30.04.2024г.