Поезия

Страшно ми е!
Как ми се иска просто да изчезна.
Да не преча на никого.
Ще ми се някак да приличам на масата народ .
Сигурно нямаше да е тъй трудно .

Не искам да бъда свидетел на еволюционната деградация на човека .
Не искам да виждам смъртта на любовта .
Как ще съжителстваме помежду си?
Не желая да съм подчинена на машини
или да завися от роботизирана версия на човек.

Страшно е, че всички все още здравомислещи хора несъзнателно биват подчинени на система, изградена от модели .

Ако животът върви към този сценарий , къде ще останат простичките неща .

Къде отива щастието ,
моралът ,
ценностите ,
Нуждата от това да знаем и познаваме себе си - безсмислена.

Има ли надежда за този свят ?

12.12.2023г.