Прозрачна душа.

От красивата нимфа треперят краката

щом видят я, хората  веднага млъкват

С притеснение болно ѝ хващат ръката

И очите им страхливо и плахо изпъкват

Щом говори им, те дъх затаяват

Усещайки жажда за още слова

страхът им се губи и те си втълпяват,

че отново ще чуят онази мълва

Мълвата ужасна, че тя бездушен човек е

че сърца превзема, а после разбива

Мечтите на онзи, нещастния клетник,

тя не ще уважи, а без срам ще  осмива

Прекрасна моя, така ли си мислиш?

Че е глупаво да си влюбен с мечти?

Вероятно ще трябва  и ти да помислиш

Дали не си бездушна нимфа и ти