Прозрачна душа.

Погледът ми те следеше

Отдалече гледах твоята снага

Кръвта ми в този миг кипеше

И усещах тиха, мъничка тъга

Помня те, когато моя стана

Щом прегърнах те, а ти ме целуна

Щом сърцето ми в ръката ти остана

И за цял ден не спирах да бленувам

Помня те, когато ме остави

Щом сърцето ми стопи като олово

Когато теб, и мен, и нас забрави

И в далечината върна се отново