Прозрачна душа.

Мека пролет  е, и  всичко оживява-

природата, душите ни и любовта;

Между мен и теб като звезда изгрява

чувството,  забързващо с искри кръвта

Дойде и лятото, когато всички греят;

когато слънцето шепти едва-едва, 

как страстта разпалва и вълни се леят

по голите ни, изгорели от жарта тела

Идва есен, когато всичко тук умира

Песента, цветята и блестящите лъчи, 

със страх неволен почвам да се взирам

в твойте празни и безжизнени очи.

Сега е зима.  И всичко е студено

Земята, въздухът...уви, и ти

Ще мръзна тихо, кротко - вледенено, 

Докато пролетта отново връхлети