Прозрачна душа.

И зимата проточва се безкрайно,

вилнеят буйно сребърни парцали

покриват всичко в студ нехайно

преди за булото от лед да сме разбрали

И мръзне всичко що навън е

дали е котка, старец или камък,

търси трескаво с какво да се обгърне

търси буен и загряващ пламък

И тежка зима е; сигурно безкрайна,

трудно се намира силна топлина,

но когато видя красотата ѝ омайна, 

изчезва всяка хладна нотка на злина.