Прозрачна душа.

Мургав старец тихичко седи и гледа

старец с поглед, вперен в небосвода

търси в облаците спомен за победа

търси образа на смелия войвода

Защото бил се някога навремето

в Балканските войни и Втората световна

и докосва плахо белега от бремето

бремето да помни мъката вековна

Оцелял едва-едва, горкия клетник

Стар, съсухрен, със желязо във бедрото

останал само с помена столетник

и с дупка там, дето уж стои окото

Тихичко ридае за туй, че е изгубил

смелите си братя, силните другари

липсата и болката жестока той затулил

палейки една след друга евтини цигари

Но е горд безкрайно, тихо тържествува

затова, че не напразна бе смъртта им

Защото той живее, гледа в небето и бленува

че живее в свят, където уважават паметта им