Прозрачна душа.

Не мислиш ли, че си комичен?

С тази твоя наглост и просташки нрав?

Мислиш си, че с думи си лиричен?

Осъзнаваш ли, че не беше прав?

Мислиш си, че си ме обичал?

Що за глупост  в твоята глава!

Замисли ли се, че не си отричал

Това, че нямах никакви права?

Умираше от ревност злобна

както и от егоизма на себичните души

Агресията ти беше чак злокобна

А цигареният ти дим ме задуши

Сега си мислиш , че ми липсваш

Мислиш си, че смятам, че сгреших?

Не, наглецо, с тази глупост чак ми писваш!

И се радвам много, че това реших.