Прозрачна душа.

Намразих небето, което синееше

Щом тръгна го виждах в нюанси на сиво

Намразих и птицата в двора, която си пееше

Песента ѝ  вече не звучеше красиво

Намразих погледа ти, който винаги грееше

Без съмнение - и сега би ме подкосил,

Намразих  и вятъра, който всичко пилееше

Навявайки спомен за твоите буйни коси

Намразих клишета, романтиката ; и любовта като цяло 

За моят черешов сладкиш, ти беше махлеб

Намразих жестоко и себе си, и моето тяло,

Но така и не успях да намразя и теб.