Прозрачна душа.

Според мен, животът ми е книга

всеки ден е някоя  глава,

Всяка случка в нея е интрига,

а всяка линия са нечии слова

Всеки нов герой другар е,

всяко място там, е тук

разликата е, че в книгата не трае

тъгата ми безсмислена напук

Иска ми се като в книга да напиша

историята си; и моята съдба

Нямам думи, с които да опиша

тази своя вътрешна борба

Желая много хубав край да има,

като всеки друг протагонист,

но не знам дали аксиомата е забележима,

 че краят е на следващия лист.