Прозрачна душа.

Някой ден, ще тръгна надалече

по непознат и чудноват за мене път

няма да стоя на едно и също място вече

Като дървен, закован в земята прът

Някой ден, ще ида във Чужбина

в град,  обсипан в светлини (и хора)

Защо пък не в прекрасната Атина?

Ще тичам даже, без чувство на умора

Някой ден, ще ида във Виена

В Бреша, Лондон, или пък в Париж

Може би ще видя Римската арена,

И музеят Прадо, токувиж

Някой ден, светът ще преобърна

И прекрасни чувства ще се будят в мен

Ще искам времето назад да върна,

Но, уви...живеем ден за ден.