79.What?
Уилсън нареди на охраната си да изведат Стайлс от къщата. Хари се престори, че не може да се движи, за да баламоса охраната на Уилсън и да избяга.
От вътре се чуваха риданията на Флора, която се мъчеше да навие баща си да я пусне, за да помогне на Хари. Той чуваше всичко и стисна очи. Флора го мотивира и той се изправи, ритайки Фин в крака и той падна, Хари го удари силно в главата и се обърна към другия. След няколко удара и той беше повален на земята.
-Стайлс ще пострадаш.-проговори Фин, гледайки го как се отдалечава от къщата. Хари се обърна.
-Почакай да видим кой ще пострада, ти си ми първи в списъка.-обади се Стайлс, гледайки бясно. Фин се изсмя звучно.
-Ела и ме довърши, хайде!-предизвика го.
-С удоволствие! Но не сега!-с това Хари напусна. Трябваше колкото се може по-бързо да си върне любимата.
***
Докато извеждаха Хари извън къщата, Флора се огледа и след като видя, че никой не я наблюдава, извади с треперещи ръце телефона си и го изключи. Наведе се леко и го пъхна в десния ботуш. После се огледа отново и видя, че никой не я забелязва.
-Тате, пуснете го, моля ви!-обади се тя и той се обърна гневно към нея.
-Малка госпожице, няма да ме молиш за такива неща, ясен ли съм? Как смееш да кажеш нещо изобщо!? Повече никога няма да го видиш, идваш с мен в Бирмингам и точка!
-Тате ,моля те, пусни го! Не го убивай, моля те!-помоли го, ридаейки. Уилсън я стрелна с поглед и Флора сведе глава.-Тате, обичам го!-прошепна тя, гледайки пода.
-Забравяш и толкова! Как ще обичаш един насилник? По дяволите, Флора! Така ли съм те възпитал?-извика по-силно той. Флора правеше същата грешка като сестра му преди години. Трябваше да я спре иначе щеше да загуби и нея.
Фиона се върна в стаята и Уилсън я погледна.
-Татко, къдравият е избягал!-каза тя и лицето на Флора грейна, а баща й я погледна.
-КАКВО? Но как? Нали Фин беше там?...Некадърни копелета!-Уилсън започна да мисли какъв да е следващият му ход.
-Флора защо го прикриваш, трябваше на мен да споделиш, не трябва да страдаш, разбираш ли ме?-каза Фиона, а тя поклати глава.
-Не исках да ви казвам точно заради това, разделихте ни. Аз го обичам, Фиона!-Фиона извъртя очи.-В онази нощ аз вече бях влюбена в н...
-Стига, няма да те слушам повече!-прекъсна я баща й.-Искам да ми дадеш телефона ти!-Флора изтръпна.
-Аз...не го взех с мен, остана в къщата на Хари.-излъга тя, но нямаше избор, трябваше да се свърже с Хари.
-Лъжеш!-каза Уилсън и Флора провери във всички джобове пред него.-Много добре! Оттук нататък няма да мърдаш от къщата...
-Ами дипломата ми? Трябва да отида да се дипломирам...
-Фиона ще ти я вземе! Никакво ползване на домашния телефон или друг телефон, и не опитвай да бягаш! Ясен ли съм?-тя кимна.-Майка ти, аз, даже и Фиона ще идва с малкия и съпруга си, за миг няма да оставаш сама. Фиона, Сюзън, забранявам ви да й угаждате, кажи и на съпруга си!-Фиона и Сюзън кимнаха. И двете бяха против Хари, затова щяха да предпазят Флора.
-И сега какво ще правя?-попита Флора, гледайки го.
-Сега...може да останеш тук или да се качиш в стаята си.-тя кимна и тръгна послушно към втория етаж.
-Аз ще се прибирам да нахраня Лео.-каза Фиона и си тръгна.-До после!
Уилсън изчака Сюзън да изпрати дъщеря им.
-Кевин какво ще правим? Имам чувството, че Хари ще дойде и ще ни я отнеме.-започна да плаче Сюзън.-Не искам малкото ми момиче да страда.
-Стайлс няма да остави нещата така, рано или късно ще се появи и то няма да е сам. Има още четирима пикльовци, които му помагат, а да не говорим за хората му. Колкото до Флора...тя от страх не знае какво върши, твърди, че го обича, а не е така. Не знам с какво я заплашва. Преди малко се усъмних в нея, доста бързо и послушно прие нещата и се качи горе. Плаши ме, тя се държи като сестра ми. Нашите не й позволяха да бъде с Джеймс, защото беше опасен тип, но тя така и не ги послуша. Флора е същата, но Джеймс поне наистина обичаше сестра ми, докато тази хиена не я обича, та той я е изнасилил.
-Може и да е влюбен в нея?-обади се Сюзън, а Уилсън поклати глава.
-Не ми оставят друг избор освен да потърся помощ от Кинжала.-Сюзън се изплаши.
-Моля!?-извика тя, а той я погледна.
-Трябва да ги разделим...
***
Флора набързо изкачи стъпалата и влезе в стаята си. Огледа я. Всичко си беше по старому. Тя се приближи до прозорците и видя,че навън гъмжи от хора-охраната на баща й. Нямаше начин да избяга през прозореца нито през вратата без да я забележат.
Отдръпна се и седна на леглото си. Ослуша се и чу звуци от долния етаж. Това беше подходящ момент да звънне на Хари. Избърса лицето си от сълзите и бръкна в десния ботуш, за да извади телефона си. Остави го на леглото и отиде да заключи вратата. Включи го и видя, че има пропуснати обаждания от Хари. Тя го набра и зачака.
-Флора? Цвете мое, ти ли си?-веднага каза той и тя се усмихна.
-Да, аз съм. Не мога да говоря много, защото може да ме чуят. Телефонът ми е забранен.-прошепна тихо тя, гледайки към заключената врата.
-Как си? Баща ти не те е удрял, нали?
-Не, не е. Добре съм, Хари! Не се тревожи! Ти добре ли си? Почисти ли кръвта и раните? Боли ли те?
-Цвете мое, не съм се чистил, няма време за такива неща. Не ме боли нищо, просто ми липсваш и ще направя всичко, за да си те върна. Чуй ме сега...довечера няма да рискувам, ще го оставим за утре вечерта, тъкмо Уилсън ще намали охраната около къщата и ще ни е по-лесно. Повярвай ми, той очаква да дойда довечера и той ще бъде подготвен, а аз ще пратя хора, които да разберат как стоят нещата и да ми докладват.
-Значи утре вечерта...не наранявай родителите ми, моля те!
-Планът ми ще проработи!
-Добре, Хари! Ще затварям, защото може да се усъмнят или да ме чуят. Пази се!
-Обичам те, цвете мое!
-И аз те обичам, Хари!
***
На другия ден след обяд Фиона дойде заедно с Лео, тъй като Уилсън трябваше да излезе.
-Флора, ела да видиш кой е дошъл!-повика я майка й и тя реши да слезе. По рано бяха говорили с Хари за плана му. Тя се сгуши в суитчъра му, който беше облякла. Намери го в гардероба си докато търсеше какво да облече. Тя си го беше присвоила когато преди беше напуснала къщата на Хари.
Щом влезе в хола видя малкия Лео. То си играеше с биберона и тя грейна.
-Лео! Мъниче мое!-затича се и го целуна по нослето –каза и то започна да се кикоти.-Кой е дошъл, а? Най-мъничкото, най-сладичкото дребосъче!-преди да го вземе в ръце гушна сестра си. Тя го взе в ръцете си и започна да му се радва.
-Ще го разглезиш!-обади се Фиона, смеейки се.-Ще свикне и какво ще го правя после?...Как си, сладкиш?
-Добре съм, малко тъжна, но добре.-Фиона я погледна и забеляза дрехите й.
-От къде е това? Голямо ти е, а и не си спомням да съм го правила аз...
-На Хари е...
-Ясно, Флора защо го правиш? Не те разбирам, той ли те инструктира да постъпваш така или?-Флора се натъжи от думите й.
-Не, просто ми липсва!-прошепна тя и погледна Лео, който си играеше с показалеца й.
***
Флора тъкмо беше вечеряла и се качи в стаята си, за да изчака Хари да дойде. Притесняваше се от баща си, защото този път Хари няма да можеше да се измъкне, ако сбъркаше с плана си. Гледаше през прозореца и чакаше Хари да се появи.
Беше се загледала в мъжа, който пазеше пред прозореца й. Някой го издърпа под дървото и тя го изгуби от погледа си. Тя се навдигна, но не можа да види нищо. Изведнъж две фигури излязоха оттам с качулки. Единият вдигна поглед към нейния прозорец и видя лицето му.
-Хари!-прошепна тя и се усмихна. Помаха му, а той й направи знак да слезе при тях. Тя отвори прозореца и се надвеси.
-Цвете, слизай! Нямаме време, баща ти ще се усети. Очистихме всички!-каза тихо той, гледайки нагоре.
-Не мога да сляза по стълбите. Всички са долу в хола...-Хари и Лиам се спогледаха и си казаха нещо, което тя не чу.
-Скачай! Ще те хвана.-каза той, а Лиам започна да се оглежда за хора. Флора като чу се стресна.
Едно беше да слезе с чаршафи, но съвсем друго беше да скочи от втория етаж от тази височина.
-Хари...много е високо...не мога, страх ме е!
-Хайде, Флора! Ще те хвана, довери ми се!-тя кимна и несигурно се качи на прозореца, а Хари я насърчи да побърза.-Ще ни хванат, хайде!-тя отново кимна и погледна отново височината, след което затвори очи и захапа долната си устна. Тя се надвеси отново и скочи без да гледа.
Усети, че сърцебиенето й се ускори и тялото й изтръпна. Изведнъж тя усети две здрави ръце обвиващи се около врата й и краката й.
-Хванах те, цвете мое! Не трепери!-каза й той и тя въздъхна и отвори очи. Цялото й тяло трепереше. Флора му се усмихна, а той целуна челото й. Свали я на земята внимателно, като той забеляза,че тя носи негова дреха.
-Да тръгваме!-обади се Лиам, тръгвайки към оградата. Флора хвана подадената ръка на Хари и тръгнаха заедно. Той й помогна да се прехвърли през оградата, а Лиам й помогна от другата страна. Хари също се прехвърли.-Успех!-каза Лиам и тръгна в обратна посока на тях. Двамата тръгнаха напред, като Флора скри хванатата си коса на опашка и главата в качулката, за да я помислят за мъж.
-Защо Лиам ни остави?-попита тя, оглеждайки се в тъмното.
-Защото ще мине пред входа ти, а ние отзад, за да не ни хванат.-тя кимна и продължиха.
-Стайлс! Къде е госпожица Флора?-провикна се Фин зад тях, а Хари и Флора започнаха да тичат с максимална скорост.-Спрете! Копелета!-затича се и той след тях. Решиха да завият и спряха. Там имаше много хора струпани на едно място. Огледаха и забелязаха Уилсън. Тръгнаха назад, но спряха, бяха заобиколени от охраната му.
Хари придърпа Флора плътно до себе си, а тя се сгуши в него. Хари огледа за Лиам, но той беше инструктиран да се прибере. Осъзна, че спасение няма.
-Тате, няма да оставя Хари!-обади се тя, стискайки Стайлс силно, сякаш щяха да я отделят от него.-Няма да ме разделиш от него! Никога!
-Аз не, но един човек да! Не ми остави никакъв избор...ти трябва да живееш друг живот, а не живот с тази хиена!- каза Уилсън, гледайки към Флора.
-Ако не си ти, няма кой друг да...
-Грешиш...Кинжал!-измежду охраната излезе висок, здрав мъж с тъмна коса и сини очи. Той гледаше Флора изненадано, а тя сви очи, защото не го познаваше. Хари замръзна. Познаваше този човек много добре. Беше най-известният в средата им, най-добрия гангстер-водач в света. Имаше гангстерски организации в цял САЩ.
Това, че Кинжала беше на страната на Уилсън беше лошо, много лошо.
-Този човек не го познавам! И той няма никакво право да се меси в нашата връзка с Хари.-каза Флора категорично. Кинжала застана до Уилсън.
-Беше прав, тя прилича на Флора...-Кинжала не махаше поглед от Флора. Не можеше да повярва колко много приличаше на съпругата му.
-Коя е Флора?-попита тя, гледайки Кевин.
-Флора, скъпа моя. Има нещо, което трябва да знаеш.-Флора се учуди, гледайки въпросително баща си. –Аз-з...-млъкна и стисна очи.-Аз-з не съм истинския ти баща, Джеймс-Кинжала-посочи го.-е баща ти.
-Моля?-Тя и Хари казаха заедно.
-Ти си дъщеря на Кинжала?-Хари знаеше истината, но не знаеше, че точно Кинжала е баща й. Изпадна в шок, не знаеше какво да прави. Първо Уилсън, сега Кинжала...
-Тате, как-кво говориш?-попита тя, гледайки невярващо.
Здравейте!
Извинете за закъснението имах проблеми с интернета и не можах да кача главата.
Оправиха го и главата е тук. Надявам се да ви е харесала.
Очаквахте ли такъв развой на нещата?
Какво мислите за Джеймс-Кинжала? Според вас как той би разделил Хари и Флора?
Какво ще се случи за напред?
*Очаквам мненията ви <333*
ПС краят на книгата наближава...
Лека вечер от мен!