80. Final
Думите на Уилсън объркаха напълно Флора. Гледаше ту баща си, ту Кинжала. Баща й беше свел поглед и не смееше да я погледне, а Джеймс не изпускаше дъщеря си от поглед, гледаше я изненадано. Тя толкова много приличаше на покойната му съпруга, че сякаш наблюдаваше нея, а не дъщеря си.
-Какво каза току що, татко!?-извика Фиона и разблъска охраната, за да може да мине. Майка й дойде след нея, гонейки я.
-Миличка, успокой се!-каза Сюзън, дишайки тежко.
-Татко!-извика ядосано Фиона и скръсти ръце, игнорирайки майка си. Уилсън погледна по-голямата си дъщеря, тя имаше по-буен характер и трябваше да внимава с нея, тъй като беше станала майка.
-Фиона, не ми повишавай тон и не ме гледай така! Всичко е истина! Този човек тук е истинският баща на Флора. Преди години моята сестра Флора се омъжи за Кинжала без да знае никой дори аз и родителите ни. Всички бяха против техния брак, но никой не можеше да направи нищо. Флора отказваше да го остави както и той нея. После се роди ти, мила моя. Кинжала реши да има дъщеря със същото име като съпругата си. Година след твоето раждане с-сес-тра ми почина. Никой не знаеше от какво, но със сигурност е била отровена с нещо от някой негов враг.-разказа той и погледна към Флора. Късаше му се сърцето, че трябваше да й съобщи грозната истина, но Кинжала щеше да спре съдбата на сестра му да се повтори и с дъщеря му.
-Изчистих ги всичките!-процеди през зъби Кинжала, стискайки ръце в юмруци.
-Майко, знам, че искате да ги разделите, но да скалъпите такава история и да намесвате чужди хора...откачихте напълно.-Сюзън сведе глава и се разплака.
-Де да беше, скъпа...де да беше...-Фиона много добре познаваше майка си и очите й се насълзиха.
-Значи аз нямам сестра?-прошепна тя, гледайки жално ту баща си, ту майка си, като се надяваше някой от тях да потвърди, че това не е вярно, а някаква измислена игра.
-Имаш разбира се, тя винаги ще бъде по-малката ти сестра и наша дъщеря без значение каква е истината.-каза Уилсън и погледна към Флора, която гледаше в преплетените им ръце с Хари.
-Х-хари, нек-ка си ход-им!-каза пресипнало, вдигайки глава към него и тогава всички видяха, че тя плаче. Хари я гушна и целуна главата й. След това хвана ръката й и тръгнаха.
-Стайлс!-извика Кинжала и те спряха на място.-Познаваш ме и знаеш, че не трябва да се забъркваш с мен!-Хари се обърна и го погледна без да трепне. Флора постоя за миг и се обърна, стискайки ръката на Хари.
-Кинжал! Знаеш, че и аз не съм за подценяване!-Кинжала се засмя, след което стана сериозен. Двамата се познаваха от преди. Бяха се съюзили, за да съсипят азиатския гангстер, който беше застрашил хората на Кинжала. След като го унищожиха, те си поделиха богатството му, земите му, клиентите му, хората му и всичко останало.
-Когато си на моя страна е едно, а когато си срещу мен е съвсем друго особено, ако става въпрос за дъщеря ми, единственото ми останало от моята жена...
-Престанете! Господине, ще Ви помоля да спрете и да ни оставите на мира!-обади се Флора с пресипнал глас. Кинжала я погледна, а тя не отмести поглед от него.
-Не! Няма да имаш съдбата на майка си!-каза той категорично.-Аз не съм като Уилсън и няма да ме размекнеш по никакъв начин или пък учтивите ти думи, които произнасяш да помогнат, да променя мнението си! Заслужаваш нещо в пъти по-добро, Флора!
-Вие не сте никакъв фактор в живота ми!-каза тя по-силно, а Кинжала повдигна вежди.
-Нима!? Искаш ли да ме тестваш!?-отвърна веднага той, погледът му се помрачи от думите й. Тя преглътна, но не отмести поглед от него.
-Флора идва с мен!-включи се Хари, а Кинжала го погледна и отново се изсмя.
-Флора няма да мръдне от тук!-добави той.
-НЕ!-извика Флора и се вкопчи в Хари здраво. Скри лице в тялото му и затвори очи. Кинжала извъртя очи и направи знак на хората си да действат. Не го интересуваше за чувствата на дъщеря си или, че я наранява по този начин. Единственото, за което мислеше бе за съпругата си и как не можа да я спаси на време.
-Не смей да я докосваш!-изръмжа Хари на първия, който се приближи към тях. Хари я вкопчи здраво в ръцете си, за да не може да я отделят от него
-Хари, обичам те!-каза тя, а той целуна главата й щом чу думите й.
-Обичам те, цвете мое! Каквото и да стане...обичам те!-прошепна, но вече беше късно. Доста от хората на Кинжала се насъбраха около тях и с огромни усилия разделиха Флора от Хари.
Флора се разплака докато стискаше здраво единият ръкав на Хари. Знаеше, че пуснеше ли ръката му всичко щеше да свърши тук, защото баща й и онзи човек това целяха.
-Пуснете ме, мамка му!...Флора, дръж здраво!-каза й той и тя кимна, стискайки.
-По дяволите, действайте! Искам ги разделени!-изръмжа Кинжала на хората си, които се мъчеха да разделят залепналата ръка на Флора.
При командата хората на Кинжала станаха по-агресивни и пречупиха двойката.
-Не, не...НЕ! Пуснете ме!-изписка Флора, която вече беше в чужди ръце.-Пуснете ме!-те я отдалечиха като Фиона и Сюзън тръгнаха след тях.
-ФЛОРА!-извика Хари болезнено, гледайки как отдалечават любимата му. Кинжала и Уилсън останаха на улицата при него. Хората на Кинжала бутнаха Хари и той падна на колене, докато те държаха ръцете му.-Ще съжаляваш жестоко, че се забъркваш с мен!-изрева Хари гневно.
Кинжала се приближи до него и започна да се смее. За миг спря и нанесе силен удар с ръката в главата му. Хари се олюля и за секунди усети, че губи равновесие и, че нищо не вижда. Кинжала хвана грубо врата му и повдигна главата му нагоре. Ударът, който нанесе беше планиран, тъй като знаеше, че той ще изгуби равновесие.
-Пишлеме, не си този човек, който ще ме заплашва. Ще забравиш за Флора, че съществува, че диша, че живее, че я има и най-вече ще забравиш, че имаш шанс с нея, защото нямаш и няма да имаш.-при думите Хари се опомни и го оплю в лицето. Кинжала се разгневи и избърса с ръкава лицето си.
-Предпочитам да умра от колкото да се откажа от Флор...
-ЩЕ Я ЗАБРАВИШ!-прекъсна го, крещейки.-Момченце, не ме карай да повтарям...
-Няма да я забравя!-категорично заяви Хари, а той го удари още веднъж.
-Преместете го в подземието на къщата, която купих!-нареди Кинжала и погледна към Уилсън, който гледаше Стайлс.
***
-Како, моля те! Трябва да се свържа с някой от къщата, моля те!-Флора от както беше влязла в къщата не беше спряла да плаче.
-Миличка, баща ни счупи телефона ти, да не мислиш, че току така ви хванаха. Подслушал те е, че готвите план, за да може да избягаш.-при думите Флора се свлече на пода.
-Какво? О,нее...Хари! Ще го убият ли? Как сега ще го спася!?-тя изпадна в нещо като криза и цялата се разтрепери. Фиона се изплаши при вида на Флора и повика майка си.
Сюзън влезе и видя състоянието на дъщеря си.
-О, Боже! Скъпа моя, съвземи се!-каза тя, но Флора не реагира, продължаваше да се тресе и мънка някакви думи насред хола.
Фиона също опита, като й говореше, но не се получи. Тя и Сюзън започнаха да плачат от безпомощност, гледайки действията на Флора и как не се подобрява.
-Майко, какво ще правим?-проплака Фиона, а майката сви рамене. Тя се приближи и я обхвана, прегръщайки я.
-Сестричке! Моля те, осъзнай се! Знаеш ли колко много ни плашиш, знаеш, че те обичаме много! Успокой се и ни разкажи какво те мъчи!
-Хариии...ще го убият! Помогнете ми...!-каза тя и те едвам я разбраха.
-Сладкиш, няма да го убият, просто ще го отдалечат от теб, само искам да се успокоиш сега! Става ли?-Флора преглътна и кимна. Сюзън й донесе вода и тя пи.
-Обадете се на татко, за да спре онзи непознат, моля ви! Ще направя всичко, само не искам да го нараняват по никакъв начин...
-Така ли!?-обади се чужд глас от вратата и всички се обърнаха към него. Беше Кинжала, който най-спокойно се настани на дивана и се облегна назад. Уилсън го изгледа.
-Някой да ти е позволил да сядаш? Глуха ли съм, или съм права? Това, че си уж нещо „важно" някъде в Америка, не значи, че другите сме някакви безлични хора.-обади се Фиона и скръсти инато ръце. Кинжала я изгледа с повдигната вежда.
-Уилсън, Фиона е пораснала и се представя като смело мишле, но й кажи да млъкне, защото не толерирам подобни изявления и то от такива, които тепърва навлизат в живота и си нямат представа от него.
-Сега ще видиш...-тя тръгна към него, но Уилсън я улови и я издърпа по-надалеч.
-Фиона, спри! Това е чичо ти, отнасяй се с уважение!-каза тихо Сюзън. Кинжала игнорира случващото се и се вгледа в дъщеря си, която не бе виждал от 17 години. Онова мъничко бебе с черна коса, за което даваше всичко сега се беше превърнало в красива млада дама. Очите й бяха черни и невинни, същите като на майка й.
Флора повдигна глава и засече погледа си с него и той омекна, тъжните й очи го размекнаха. Очите му се насълзиха и веднага отмести поглед. Не искаше да вижда сълзите му, но тя ги забеляза и не отмести погледа си, а напротив загледа се в непознатия човек.
-Имам предложение за теб...-започна Кинжала, но беше прекъснат.
-Не приемай, сладкиш!-извика Фиона, гледайки гневно към Кинжала. Флора продължаваше да го гледа.
-Имате предложение, но и условие, нали?-обади се тя, а той започна да се смее.
-Да, права си..-тя погледна към баща си, а после към Кинжала.
-Какво сте намислили?-Уилсън сведе глава, защото знаеше какво следва, а всички останали впериха поглед в Джеймс.
-Като моя дъщеря...
-Не съм ваша дъщеря!-прекъсна го Флора, а той я погледна и кимна.
-Като моя дъщеря искам да имаш добро бъдеще, в което няма да си замесена по никакъв начин с такива хора като Стайлс...
-Вие и татко също сте такива...-отново се обади Флора, гледайки го. Дразнеше се, че говорят против Хари.
-Не ме прекъсвай! Ще освободя Стайлс.-очите на Флора грейнаха.-няма да го убивам, а ти ще дойдеш с мен в Канада. Там има много добри университети, ще те запишем и ще учиш каквото пожелаеш. Единственото, което трябва да направиш е да забравиш за Стайлс и той също да забрави за теб. Знам, че ще ти бъде трудно да го забравиш, както и на него, но ти сама ще го накараш да се откаже от теб, за да не те потърси повече. В противен случай Стайлс ще умре и ти ще останеш тук, но без него.-сърцето на Флора започна да бие лудо от думите му.
-К-как ще го н-накарам да се откаже от мен-н?-гласът й пресипна, а тялото й се разтрепери. Не искаше да губи Хари по никакъв начин.
-Много лесно! Ще те заведем при него утре вечерта заедно с един от охраната ми, ще го преоблечем в други дрехи и ще го подготвим, за да прилича на момче, а не на охрана.-Флора се обърка от думите му.
-Но защо?
-Защото ще го целунеш пред Стайлс-тя замръзна на място.- и ще го излъжеш, че тръгваш с него, че си открила любовта в неговите очи дрън, дрън, дрън...разбра ли ме? Всичко това е само, за да може да не те търси, да се откаже завинаги от теб.-Флора избухна в сълзи отново.
Нямаше как да причини такова нещо на Хари, не искаше да го изоставя по такъв начин. Знаеше колко мрази да го изоставят и сега нямаше как да му причини тази болка.
-Но това ще го заболи.-каза тя, плачейки.-Няма ли друго условие?- Кинжала поклати глава.
-Целта е да продължите напред разделени.
-Н-не мога да му причиня това.
-ФЛОРА! Та той те е изнасилил! Ще го направиш, няма да оставя нещата така. Някой ден може и да те убие!-тя поклати глава.
-Не познаваш Хари, той не е такъв!-защити го тя, продължавайки да ридае.
-И какво решаваш?...-попита я Джеймс и тя отново го погледна, после погледна баща си, майка си и Фиона.
-Значи никога няма да спрете да ме манипулирате...Съгласна съм обаче искам Хари да не пострада по никакъв начин и да остане жив!-каза тя.
-Добре! Значи е уредено!-тя отново погледна всички поотделно. Кинжала беше доволен, Уилсън беше свел глава, Сюзън я гледаше тъжно, а Фиона гледаше лошо Кинжала.
-Дано да сте щастливи!-каза им и се качи в стаята си. Затръшна вратата силно от яд, нещо, което никога не беше правила. Заключи я и се свлече на пода. Прегърна коленете си и сълзите й се увеличиха.
-Х-хари...как ще те нараня, любов моя? КАК!?-последното го извика силно. „Боже, какво ще правя? Не искам да наранявам Хари, но и не искам да го убият. Той заслужава да живее, да продължи напред, дори и без мен. Той не само ще се откаже от мен, той ще ме намрази напълно и никога повече няма да иска да ме види. Ще ме намрази за нещо, което аз не искам да правя...Но от друга страна ще му спася живота и така ще бъда по-щастлива като знам, че е жив...Ще го направя! Ще целуна момчето стига Хари да остане невредим...Дано някога ми прости постъпката..."
***
На следващата вечер Флора заедно с двамата си бащи влезе в къщата на Кинжала, която бе купил. В хола чакаше момчето, което Флора щеше да целуне. Тя влезна и го видя, а той веднага стана от дивана. Беше доста висок, с черна гъста коса, сини очи, тялото му бе здраво и оформено.
-Мат, внимавай с дъщеря ми!-обади се Кинжала, тъй като забеляза как наблюдава дъщеря му.
-Разбира се, тя е много красива!-той се доближи и хвана ръката й, целувайки я. Тя не посмя да го погледне.
-Той знае ли какво да прави?-попита Флора, гледайки в краката си. Не й беше до никого. Искаше всичко това да свърши вече. Не можа да заспи миналата вечер и имаше черни кръгове под очите и бяха подути от плач, както и изморен вид, но Кинжала повика гримьор, за да може да ги прикрие. Вечерта Флора ходи да повръща няколко пъти от нерви и изпадна отново в криза. Сега Флора беше гримирана и не й личеше нищо, беше готова за ролята, която щеше да изиграе.
-Разбира се, ще целуна най-красивото момиче!-каза Мат въодушевено, а тя не реагира изобщо.
Кинжала ги заведе долу.
-Няма да плачеш пред него!-тя кимна и влезе сама в подземието. Вътре на един стол стоеше Хари с клюмнала глава с гръб към нея. Очите й моментално се насълзиха и тя се обърна да си върви, защото не можеше да издържи на гледката, камо ли да го излъже. Кинжала я спря и тя преглътна, затвори очи и тръгна отново към Хари.
Краката й се разтрепериха и тя си помисли, че ще падне. Стигна до него и докосна рамото му внимателно. Хари веднага реагира.
-Не ме докос....-започна, но спря, виждайки момичето си.-Цвете мое!-тя кимна и го прегърна, за да не може да види сълзите й.-Скъпа моя, как успя да дойдеш? С момчетата ли си?-тя не каза нищо, сбогуваше се с аромата му, с топлината му, с гъделичкането на къдриците, с него...
-Не съм дошла с момчетата.-каза тя и се отдръпна от него, гледайки в пода.
-Тогава ми помогни да се развържа, цвете, и ще избягаме!-каза той радостно, но тя поклати глава. Беше й много трудно да каже лъжливите думи.-Но защо? Хайде, нямаме време!
-Хари аз заминавам...-каза и го погледна в очите както Кинжала й нареди. Хари не каза нищо, а само наблюдаваше Флора.-Дойдох да се сбогувам с теб. Мат се е върнал за мен и...
-Кой е Мат?-попита той ядосано.-Какъв ти е?
-Първата ми любов.-излъга тя.-И ще замина с него...съжалявам, че нещата се получиха така, но...
-Лъжеш! Кой те накара да излъжеш, мамка му! Кинжала ли? Или Уилсън?-извика бясно той и се помъчи да се освободи, но беше вързан здраво. Тя гледаше въжетата около него и трепереше.
-Никой не ме е карал, мислех, че съм го забравила, но не съм...затова заминавам с него, не ме търси.
-Не е възможно! Флора, какво говориш? Скъпа моя, признай си, че лъжеш!-тя поклати глава, въпреки, че не искаше.
-Скъпа?-Хари се обърна и видя Мат.-Закъсняваме, хайде!
-Мат, ей сега идвам!
-Да не си я нарекъл скъпа отново! Копеле такова, ще те размажа!-Флора се притесни, знаеше, че няма да мине леко.
-Сбогом, Хари! Вярвам, че и ти ще намериш момиче, което ще обичаш и то ще те обича.
-Какви ги говориш? Флора, да не си посмяла да тръгнеш с този смешник!-Хари беше бесен и дишаше тежко. Тя се отдръпна и тръгна към Мат.
-Знам, че не го искаш!-Извика той, а тя щом стигна Мат я дръпна плътно към себе си, обвивайки ръце около талията й.
-Тя да не ме иска, шегуваш ли се приятел?-Хари го напсува, а той му се усмихна лукаво.-Скъпа, я покажи колко много ме искаш.-той й се усмихна и тя обви ръце около врата му и впи устни в неговите. Мат веднага задълбочи целувката им.
-Флора, отдръпни се! Веднага!-но тя не реагира, а продължи да отвръща както трябваше по план. Напомни се, че така той ще остане жив.-Пусни я, нищожество!-очите на Хари се наляха със сълзи, целият се разтрепери, сърцебиенето му се ускори. Гледката го съсипа. Всичките му мечти се разбиха. Не можеше любовта на живота му да обича друг. Или пък можеше? Изпълни се с ярост и омраза не към Мат, а към Флора.
-Скъпа, после ще продължим, а сега да тръгваме!-отдръпна се тя и хвана ръката на Мат.- Приятел, ще ти пратя картичка!-каза на Хари, който продължаваше да гледа Флора без сълзи в очите.
Тя вдигна поглед и го видя как я гледа.-Сбогом, Хари! Бъди много щастлив!
-Ще бъда!-каза той, а тя не го погледна, защото последният му поглед изпълнен с ярост се запечата дълбоко в съзнанието й, а последните му думи я съсипаха.
-Добра работа, браво!-Кинжала се поздрави с Мат, а тя не ги отрази.
Те се качиха горе в хола и Флора се свлече на пода и потисканите сълзи, които едвам се сдържаше да задържи се стекоха по лицето й. Излъга и изгуби любовта си, но този път завинаги. Тя рухна...
Хей! Новата глава е качена и е последна. Надявам се да ви е харесала. <3
Какво мислите за нея? Тъй като доста малко изразихте мнението си в предната глава, искам да ви помоля да си излеете душата относно главата, относно цялата история. <333 Ще се радвам много да прочета мненията ви. <333
Желаете ли да има продължение на "Mine", смисъл втора книга? Ще се радвам да чуя мнението ви относно това. <333 ПС имам идейки :д <33 И ви питам, защото се чудя дали ще има интерес за втората книга?
Искам да ви благодаря, ама мноооого, че отделяхте всеки път по няколко минути от деня си, за да прочетете написаното от мен.
Лек ден ви желая! <333