Mine (Bg fanfiction)

На другата сутрин Флора беше станала по-рано, въпреки че беше събота, за да приготви закуска на Хари. След това подреди всичко в поднос и се качи горе в стаята им. Къщата беше тиха, тъй като всички спяха по това време. Тя влезна, пазейки пълна тишина, постави подноса на бюрото и отиде при Хари, който спеше. Флора се усмихна, гледайки го, полегна до него, облягайки главата на ръката си. Къдриците му се бяха разпръснали по възглавницата, очите му бяха затворени, а тялото му леко се повдигаше. Излъчваше такова спокойствие, че Флора едвам не се изкуши да го целуне.

От вчера, тя се беше изплашила доста за любимия си. Знаеше много добре, че Хари е опасен тип, но никога не й премина през ум, че може да бъде отвлечен заради нея. Нямаше си на идея защо Дилън я искаше дотолкова, че да бъде способен да отвлече Хари.

Тя премахна тези мисли от главата си и си пожела никога да не се разделя от него. Погледна към него, той все още спеше и тя реши да го събуди. Обхвана лицето му с две ръце и притисна устни към неговите, усмихвайки се. Той не помръдна и тя се изкикоти, започвайки да поставя нежни целувки по скулите му, след което започна да слиза към врата му.

Хари веднага реагира и обви моментално ръцете си около нея, преобръщайки ги. Той я приклещи и тя се изкикоти. Хари се усмихна и я целуна. Кикотенето на Флора беше любимата му мелодия.

-Цвете, ако ще ме будиш така...-той захапа долната й устна.-Не знам дали бих се сдържал...моя!-тя обви ръце около врата му и го целуна продължително, като той й отвърна.

-Добро утро, Хари!-каза тя, а той започна да целува врата й.-Направих ти закуска, сега ще ти я сервирам.

-Мммм...-измънка той срещу кожата й.-Цвете мое! Добре, че те има. Обичам те!

-Обичам те!-отвърна му тя.

***

Флора лежеше върху гърдите на Хари и си говореха. Бяха в стаята им.

-Флора смяташ да продължиш да учиш, нали?-попита я той, прегръщайки я с едната си ръка.

-Да, Хари, ще продължа...защо питаш?

-Добре, а къде смяташ да продължиш? Тук или някъде в чужбина?

-Мисля да уча тук в Лондон, но първо трябва да ме приемат и не смятам да уча в чужбина.-отговори му тя, а той затвори очи, доволен от думите й.

-Да, Хари, защо ме попи...-телефонът на Флора звънна и тя стана, за да го вземе. Видя, че майка й я търси.-Мама е, ще й вдигна.-Хари кимна, а тя вдигна.

-Слънчице, здравей! Как си?

-Мамоооо, здравей! Много се радвам, че се обаждаш! Добре съм, вие как сте с татко?-усмихна се широко Флора.

-Ъъ, добре сме, миличка...ъъ, такова...ние сме в Лондон.

-Така ли? Супер!-зарадва се много тя.-Къде сте?

-В къщата ти сме и бихме искали да дойдеш да те видим, ако искаш и Хари да дойде.

-Ми добре, след малко ще дойда.-отвърна тя и затвори радостно телефона.

-Хари, нашите са тук!-съобщи му тя.-Ще отида да ги видя...ще дойдеш ли и ти с мен?-Хари не му се нравеше, че Уилсън е тук, тъй като беше ударил Флора. Не искаше да я натъжава затова кимна. Щеше да отиде само, за да я пази.

-Ще дойда.-тя се усмихна и отвори гардероба си, за да си избере дрехи.

***

-Не го побира главата ми, ще полудея!-извика нервно Уилсън, обикаляйки напред-назад в хола.-Може ли наистина малкото ми момиченце да страда и да не се оплаква.

Сюзън беше плакала и сега Фиона я успокои. Макар да не й беше истинска дъщеря, Сюзън я обичаше като такава и не правеше разлика между нея и Фиона.

-Сигурно къдравият я е заплашил и затова го прикрива.-обади се Фиона, която беше бясна.

-Може този човек, който се е обадил на Питър да лъже.-каза Сюзън, гледайки съпруга си.

-Дано, защото няма да го понеса.-отвърна Уилсън.-Ще го убия със собствените си ръце...това проклето копеле. Не ме интересува, че е син на Анн и на Дейвид. Това няма да ме спре, създали са изрод, по дяволите.

-Кои са тези?-обади се Фиона, гледайки странно баща си. Той се беше изпуснал и сега не знаеше как да отговори.

-Те са му родители.-отвърна набързо Уилсън и на вратата се почука. Фиона стана и отиде да отвори. Всички знаеха, че Флора и Хари са тук. Те влязоха в хола и когато видя родителите си Флора изтича и ги прегърна, а Уилсън повика двама здрави мъже, единият от който беше най-верният –Бруно, които хванаха Хари.

Бруно беше на годините на Уилсън и като забеляза малката дъщеря на Уилсън, очите му грейнаха. Той беше влюбен от доста отдавна в нея без да подозира или да знае някой.

-Какво по дяволите...-изръмжа Хари и се опита да се освободи. Флора се отдръпна от продължителната прегръдка на баща си и видя, че са хванали Хари.

-Тате...защо го хвана?-обади се Флора озадачено и се притесни. Уилсън леко я отдръпна, за да бъде по-далеч от Стайлс.

-Не я докосвай!-извика Хари и освободи едната си ръка, но веднага му я хванаха.-Не смей да й посягаш!

-По-кротко!-предупреди го Бруно, който не го харесваше никак.

-Стайлс, млъкни! Искам да питам нещо дъщеря ми.-каза, гледайки злобно.

-Тате, не го наранявай!-обади се Флора.-Нищо не е направил.-тези думи подразниха баща й.

-Млъкни! Ще го пусна когато ми отговориш на един въпрос, но честно искам верния отговор.-тя веднага кимна.

-Стайлс тормози ли те?

-Не!-веднага му отговори тя, без да се замисля. Уилсън погледна към Стайлс злобно.

-Сигурна ли си?

-Напълно! Господин Бруно, бихте ли го освободили?-попита го тя и Бруно се размекна, беше готов да освободи Хари, но Уилсън го спря. Хари забеляза, че Бруно реагира така на думите й и му светна.

-Внимавай в картинката, Бруно! Ще ти издера очите, мамицата ти! Тя е моя!-Фиона започна да се смее.

-Къдравият откачи и започна да халюцинира.-каза, а Хари извъртя очи. По-дразнеща жена от нея нямаше.

-Имам още един въпрос.-повиши тон Уилсън, за да спре излишните приказки, които никак не го вълнуваха. Флора погледна баща си и кимна.-Посегна ли ти по някакъв начин?-тя поклати глава отрицателно.

-Не бих я наранил по никакъв начин, не съм като теб да й удрям шамари.-обади се Хари, който се дразнеше от погледите на Бруно както и от думите на Кевин.

-Млъкни, Стайлс! Казаха ми, че си изнасилил дъщеря ми, вярно ли е?-тялото на Флора замръзна и тя погледна към Хари, който също беше вцепенен.

-Въпроса важи и за теб, госпожице! Отговорете ми!-Флора се разтрепери, защото знаеше какво им предстои оттук нататък.-Искам истината!-Хари затвори очи, трябваше да се освободи по някакъв начин, за да може да избяга с момичето си. Настъпи пълна тишина. Никой не смееше да каже нещо. Флора се съвзе и тръгна към Хари, но баща й я спря, държейки я.

-Остави я!-извика Хари, Флора се разплака, защото не можеше да се освободи от хватката на баща си. Не искаше да отговаря, защото знаеше, че повече няма да види Хари.

-Искам отговор!-изръмжа Уилсън.-Флора, отговори ми! Искам истината, иначе Стайлс няма да види бял ден, този път съм подготвен и трудно ще избяга.

-Вярно е!-проплака Флора, а близките й се вцепениха. Сюзън започна да плаче, Фиона се разплака от яд, а Уилсън не можеше да го приеме. Чистото създание, ангел оставен от сестра му, сега беше опетнено от лапите на копелето Стайлс.

-Ще те убия!-извика Уилсън от гняв. Повика охраната си, които хванаха Флора, а той отиде при Стайлс, започвайки да му нанася удари. Хари не мърдаше, защото знаеше, че заслужава всеки удар. Гледаше момичето си, което се опитваше да се измъкне от охраната.-Защо постъпи така, хиено? Какво ти направи, момиченцето ми?

-Не съм искал да го правя.-Уилсън му нанесе удар в лицето.

-Тате, освободи го, моля те!-извика Флора, но той не я отрази.

Здравейте, новата глава е тук! :))

Какво мислите, че ще се случи? :дд

Изразявайте мнението си,  защото така се мотивирам. <3 

Какво мислите, че ще направи Уилсън?

Лек ден!