Mine (Bg fanfiction)

-Пуснете ме, мамка му!-изкрещя Хари и ехото му се разнесе из цялото помещение. Дилън тъкмо затвори телефона от разговора си с Флора и започна да се смее.-Мамицата ти! Ти и Рагоса ще си платите.-изръмжа Хари гневно.

-Не виждам как ще стане това, като любимата ти ще стане моя, а ти ще умреш.-ухили му се на среща, а Хари се разгневи от думите му и започна да мърда с ръце бясно, за да може да се отърве от проклетите въжета. От толкова съпротивление, имаше синини по бицепсите, тъй като постоянно се удряше в стола при движение, но не изпитваше никаква болка.

-ТЯ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ТВОЯ!-изръмжа бясно той.-Ще те убия! Обещавам ти, няма да останеш жив!

-Стайлс, да знаеш само колко е сладка докато стои до мен на чи...

-Млъкни, мамка му!-прекъсна го Хари, крещейки.

-Представям си я гола в леглото ми, близо до мен. С това тяло, което има.-нарочно ръсеше такива думи, за да го дразни.

-НИКОГА! Копеле нещастно! Ще те убия и ще те оставя тук да изгниеш! ФЛОРА Е МОЯ!-Дилън се засмя на думите му.-Няма никога да я имаш!

-Сега ще видиш колко лесно се манипулира едно невинно момиче.-Хари не отвърна, защото напълно осъзнаваше, че Флора ще се повлияе от манипулациите на Дилън и тази мисъл го разяждаше.

***

Флора пристигна с такси пред изоставеното помещение. Огледа хубаво мястото.

-Спокойно, тези отпред след малко ще са мъртви.-обади се Зейн, който уж беше шофьорът на таксито.-Те ще те вкарат вътре, но няма да се плашиш...Хари, Луи, Найл и Лиам са вътре, просто правиш това, което те инструктирахме, за да може да спасим Хари.-тя кимна.

-Ще го направя, малко ме е страх...сигурен си, че Дилън няма да умре, нали?-Зейн се засмя и поклати глава.

-Спокойно, Флора!-тя кимна и излезе.

Пое си дъх и се затича към входа, който беше охраняван от хората на Рагоса. Те й отвориха вратата и тя влезе вътре в огромното празно помещение с изпочупени прозорци, които бяха разположени високо.

Хари веднага зърна изплашената Флора, която оглеждаше наоколо плахо. Не можеше да повярва, че е дошла сама тук.

-ФЛОРА! Върни се в къщата веднага!-извика той, а тя погледна към него. Хари от далеч видя,че трепери, а красивите й очи бяха изпълнени със страх. Тя си засече погледа с него и поклати глава. – Тръгвай си!

-Дилън, тук съм!-каза тя тихо, а той се ухили широко. Хари затвори очи, щом чу думите й.

-Знаех, че ще изпълниш обещанието си! Браво, Флора! Както виждаш, Стайлс е тук!-тя кимна и отново погледна към Хари, който я гледаше ядосано.

-Флора, тръг.вай. си!-предупреди я, а тя поклати глава отново.

-Може ли да го пуснеш?-попита го тя, гледайки го, а Дилън кимна ухилен до уши.

-Мога, но имам условие и...

-Ще те убия, Рагоса! Остави я да си отиде!...Флора, махай се оттук!-отново се обади Хари.-Мамка му! Не се занимавай с нея! Всеки, който се е доближавал до нея по някакъв начин вече не е сред живите. Остави я!-Дилън наблюдаваше изплашената Флора и извъртя очи от думите на Стайлс.

-Флора, моето условие е, че ще освободя Стайлс, само ако останеш с мен завинаги. –при условието Хари откачи и помръдна стола, за който бе вързан.

-Ще те размажа, червей!...Флора, напусни веднага! ВЕДНАГА! Ясен ли съм!? Махай се!

-Добре, приемам!-обади се Флора, игнорирайки думите на Хари.

-МОЛЯ!-изкрещя Хари.-НИКОГА! ФЛОРААААА, по дяволите, тръгвай си! Няма да бъдеш негова и точка. Мамка му!-той освирепя, гледайки бясно Флора.Идеше му да я хване и да я прибере в стаята им, и никога повече да не я пусне да излезе от там.

Тя го погледна продължително, опитвайки се да комуникира, чрез поглед с него. Той млъкна и също се вгледа в красивите й очи, разбирайки думите на погледа й.-Откажи се, веднага!-продължи той, крещейки.

-Но имам условие.-продължи тя, а Дилън кимна и направи знак да говори.-Искам да го освободиш, да го отвържеш и тогава ще дойда при теб.-Дилън се замисли над думите й, гледайки я.

-Добре, Фин отвържи Стайлс!-охранителят на Хари, Фин, се приближи до него и развърза краката му, а Флора се приближи с половин метър до Дилън и спря. Хари стоеше кротко и чакаше свободата си нетърпеливо без да изпуска от поглед Флора.

Фин започна да развързва ръцете му, а Флора отиде при Дилън, който веднага обви едната си ръка около талията й и я придърпа към себе си. Хари вече беше свободен и разтъркваше китките си, все още седнал на стола, а очите му бяха впити в обвитата ръка на Дилън около Флора. Тя погледна нагоре и забеляза Луи на втория етаж зад една колона, той й даде знак да действа и тя се наведе, извади нож от ботушите си, които бе обула само, за да може да скрие в тях ножа. Без да се бави, заби ножа в десния пищял и изписка, затваряйки очи от страх. Дилън изкрещя от болка и падна на пода, а тя се отдръпна от него. Хари стана и се зае веднага с Фин, след като го събори с юмрука си, придърпа Флора по-близо до себе си. След което се захвана да му нанася още удари.

-Мръсница, ще си платиш!-извика Дилън, стискайки крака си, който кървеше. Тя го бе одраскала само, тъй като се страхуваше да го нарани, но това беше достатъчно да ограничи движенията му, особено ходенето.

Момчетата, които се криеха вътре излязоха, като Луи отиде при Флора и заедно с нея излезе навън, за да я предпази. Те бяха убили абсолютно всички охраняващи, бяха останали само Фин и Дилън.

Луи вкара в колата Флора, която плачеше неконтролируемо.

-Моля те, Луи! Кажи ми, че Дилън няма да пострада, няма да остане инвалид, нали?-беше се заела с непосилна задача да нарани някого, но го правеше за Хари. За него беше готова на всичко. Сега съвестта я гризеше за Дилън.

-Фло, успокой се! Ти толкова леко заби ножа, че си помислих, че си пропуснала да уцелиш, май само го одраска, а колкото до това, той няма да остане инвалид, но няма да остане жив.-Флора като чу се изплаши много и се разтрепери, че е убила човек.

-Наистина ли? Но защо? Вие ми казахте, ч-че като го р-раня в к-крака няма да умре, нито пък да остане инвалид, ос-свен ако не забия ножа по-дълбоко, но аз не го направих, а сега...

-Флора, не, слушай ме! Не е ли очевидно?-тя сведе глава от страх, че е прекалила с ножа.-Той ги наговори едни, а и те докосна. Като познавам Хари няма да го остави жив. Просто Рагоса ще умре не заради теб, а затова, че те докосна. Хари ще му види сметката.-Флора уголеми очи ужасено.

-Какво ще направи?-попита тя и преглътна тежко, гледайки Луи, който извади кутията с цигари от джоба си.

-Виж Фло, знам, че не си свикнала с такива неща, въпреки че баща ти е като нас, но Хари ще го убие. Няма да го остави жив, няма как. И аз ще постъпя така, ако някой докосне моята Елинор.-тя кимна и той излезе от колата, за да пуши.

Флора се облегна назад и погледна към небето през прозореца. Затвори очи и осъзна, че ужасът бе приключил, Хари беше спасен и нямаше търпение да го види.

Голямата врата се отвори и Флора насочи погледа си натам, тъй като чу тежкото скърцане. Оттам излязоха Лиам и Найл, които придържаха обезобразения Дилън заради кръвта и раните по лицето му. Флора стисна очи. Не можеше да понесе гледката.

-Боже, кой го е пребил така?-тя стисна устна и през ума й премина Хари и тя отново стисна очи.-Ах, Хари!

Той излезе през голямата врата и сърцето й се разтуптя лудо. Хари беше жив и невредим. Без да се замисля, веднага отвори вратата на колата и хукна към него.

-Хари!-извика Флора, тичайки. Той говореше с пушещия Луи и веднага се обърна в нейна посока. Тя го прегърна, обвивайки ръце около врата му, а той обви ръце около талията й и я вдигна.

-Цвете мое!-каза той и впиха устни.-Липсваше ми, съжалявам много за снощи, скъпа моя!-тя му се усмихна, след което започна да плаче.

-О, Хари всичко стана заради мен. Извинявай, ако не бях аз, нямаше да отидеш сам до цветарницата и нямаше да те хванат хората на Дилън. Изв...

-Скъпа, нямаш вина!-той обхвана лицето й с окървавените си ръце. Флора забеляза и веднага ги хвана в ръцете си, гледайки ранените кокалчета на пръстите му.-Обичам те, Флора!-каза той, а тя осъзна, че е влюбена в убиец.

-Обичам те, Хари!-каза му тя и го прегърна отново, а той се наведе и целуна главата й, галейки косата й. С тези ръце, които убиваше, той милваше само нея.

-Трябва да ти се скарам, както и на момчетата.-обади се той, а тя се отдръпна, за да го погледне.

-Но защо?

-Не знаех за плана ви, и си помислих, че наистина си дошла сама, щях да полудея...Луи!-Луи се приближи, изхвърляйки фаса от устата си.

-Никога повече няма да използвате Флора за такива цели, ако ще да ме убият, ясен ли съм!?-Луи кимна.

-Ако не беше Флора, ние нямаше да можем да реагираме и да съставим план, а и ние много добре знаем, че трябва да пазим Флора с живота си. Добре, че беше чула предварително разговора на Рагоса в училище и знаехме какво ще иска от Флора, така съставихме план. Ако не беше Флора нямаше да можем да постигнем абсолютно нищо.-Хари наблюдаваше момичето си с респект. Беше готова на всичко, за да го спаси.

-Защо го рани? Как се реши да забиеш нож в крака му?-попита я Хари, а тя го погледна.

-Защото докато Дилън говореше по телефона каза, че ще те убие.-тя отново го прегърна.-Няма да го позволя никога! Разбираш ли ме? Няма да мога да живея без теб! А и нямаше да си го простя, ако беше пострадал, а аз съм можела да направя нещо, а в същото време не съм.

-Моя!-каза той. Беше готов на всичко за нея, не заради думите, които му каза, а защото я обичаше. Обикна я жестоко и връщане назад нямаше. Тя бе единствена за него.

-Само твоя!-прошепна тя щастливо, а Хари настръхна от думите й, гледайки веселите й и изпълнени с любов очи.

-Кажи го отново!-доближи я към себе си.

-Само твоя!-той се усмихна, хвана я и я завъртя, а тя се изкикоти.

Телефонът на Луи звънна и прекъсна влюбената двойка. След като вдигна, каза няколко думи на Зейн и затвори.

-Хари, Зейн е очистил „старчока" Рагоса както го нарече той, каза ми да ти съобщя. –ухили се Луи, а Хари кимна.

-Браво на вас, момчета!

-Благодари на Фло, тя ни спаси!-Хари захапа устна, гледайки я.

-Браво на моето цвете!-каза и целуна Флора, а тя му отвърна. След целувката тя се сети за малкия Тери.

-Хари, ами Тери?-попита тя притеснено.-Сега като няма баща къде ще остане?

-При майка си в Калифорния.-обади се Луи, който бе уредил по-рано нещата с Тери, а Флора кимна.

-Не можахме да се изпратим.

-Не ти и трябва, ти си моя!-обади се Хари, придърпвайки я към себе си.

***

Всички бяха в хола и разказваха за случилото се днес по-рано. Луи най-оживено разправяше, тъй като той бе организаторът. Флора бе почистила и превързала ранените ръце на Хари, а той я гушкаше и си играеше с кичурите от косата й. Анн ги гледаше щастливо, Барбара беше ядосана отново, че Флора е спасила Хари. Тя също щеше да го спаси като Флора. Гледаше ги, а останалите слушаха Луи.

***

Питър приключи тренировката си и тръгна към изхода на игрището. Телефонът му започна да звъни и той свали раницата от рамото си. Извади телефона си и вдигна.

-Да?

-Търся Питър.-обади се мъжки глас.

-Вие кой сте?

- Няма значение, ти ли си Питър? Обаждам се заради Флора.

-Флора? Какво за нея? Аз съм Питър.-притесни се той.

-Слушай ме...трябва да спасиш Флора от гаджето й.

-Защо, какво е станало с нея?

-Хари я изнасили, държи се ужасно с нея и тя не смее да направи нищо или да избяга. Трябва да я спасиш, иначе любимото ти момиче дълго, дълго ще страда.-телефонният разговор приключи и Питър затвори очи.

Започна да мисли как да спаси любимата си Флора и му хрумна. Реши да набере номер, който щеше да е единственият начин да спаси Флора и това беше номерът на Уилсън. Щеше да му разкаже всичко.

Хей! Новата глава е тук! :))Надявам се да ви е харесала. 

Благодаря ви много за подкрепата! 

Според вас кой се обади на Питър? Предположения? 

ПС Очаквам мнения относно писането ми, доволни ли сте? 

Приятен уикенд! :))