76. "Friend"
-Какво правиш, Ха-ари?- прошепна много тихо Флора и Хари отхлаби хватката си около ръцете й, и тя се отскубна напълно и без да се бави напусна стаята.
-Флора...-започна той, но нея вече я нямаше в стаята. Загледа се в затворената врата и хвана косата си с двете си ръце.-Мамка му...какво правя.-осъзна се и тръгна към вратата и спря. Щеше да изчака малко преди да отиде при нея и Тери. Познаваше я доста добре и знаеше, че тя е при малкия. Защо, по дяволите, Флора беше толкова мила и толкова грижовна към това детенце? Не си го побираше в ума.
-Отново я изплаших, по дяволите!-започна да обикаля в кръг, мислейки какво да прави. Не искаше да губи по никакъв начин момичето си. Тръгна към вратата и този път излезе, но вместо да отиде при Флора той слезе по стъпалата. Излезе навън и изкара кутията с цигари и запалката от предния джоб на джинсите си. Трябваше да пуши иначе щеше да експлодира.
***
Тери стоеше мирно на леглото, пазейки пълна тишина, тъй като милата според него Флора, беше заспала, докато му разказваше приказка. Не искаше да я събужда, въпреки че искаше да си поиграят. Тя единствена не го плашеше и то се чувстваше защитено край нея.
В стаята влезе Хари и Тери се доближи по-близо до спящото момиче. Хари дори не го отрази, очите му бяха впити във Флора. Хари отиде към нея и Тери сложи ръчичка върху стомаха й в опит да я предпази. Хари забеляза ръчичката и очите му се присвиха.Флора беше само негова! Тери забеляза промяната във физиономията му и се изплаши, но пък искаше да предпази Флора. Трябваше да бъде смел заради нея.
-Не я наранявай, тя е мила.-прошепна много тихо Тери, гледайки Хари с изплашен поглед. Хари го погледна и като чу думите му омекна.
-Никога!-прошепна той.-Тя е моето спасение...моят ангел.
-И моят!-Хари отново го стрелна с поглед при думите му. Осъзна, че малкият мисли като него, тъй като и малкото се опитваше да я предпази.
-Малкият, тя е моя!-Тери го погледна въпросително.
-Как е твоя? От къде си сигурен? Тя знае ли?-Хари седна в края на леглото и се обърна към него.
-Много въпроси задаваш, ще събудиш Флора.-Хари стана отново и леко се наведе, внимателно хвана спящото момиче, за да не я събуди.
-Къде ще я заведеш?-прошепна малкото, изправяйки се любопитно. Хари се обърна и го погледна, държейки своето момиче в ръце.
-Отвори вратата, но внимателно.-каза тихо и Тери скочи от леглото и отвори вратата внимателно както Хари му нареди. –Добре, а сега ще отвориш онази врата.-посочи му с поглед и малкият се затича. Хари погледна спящото момиче и внимателно я притисна към себе си.-Моето цвете!
Влязоха в стаята и той постави Флора да легне, а Тери наблюдаваше действията му с огромно любопитство.
-Трябва да я покрием.-прошепна то и скочи на леглото, изпреварвайки Хари. Той се засмя и го остави да я покрие.
След което Хари и Тери излязоха от стаята. Малкото дете се осъзна и се изплаши, че отново е само с него. Обърна се бавно към него и видя, че Хари се е отнесъл.
-Флора е най-добрата, тя е много по-добра от онази-лошата вещица. Не я давай на свирепото си куче, моля те! Тя не заслужава.-обади се Тери и млъкна, гледайки Хари. Той го погледа няколко секунди и кимна в съгласие.
-Прав си, малчо! Много си прав...и няма да я дам на никого!-Тери се усмихна радостно, че Флора няма да бъде хвърлена на свирепото куче. Хари видя това и извъртя очи.- Малчо, тя е моя! А сега обратно в стаята!-то кимна и се върна в стаята, която Хари веднага заключи.
***
Хари протегна ръка към Флора, за да я придърпа към себе си и когато не можа да я открие, отвори очи и се изправи. Огледа стаята бързо, но нея я нямаше и замръзна на място.
-Не може да си е тръгнала!-прошепна и тръгна към гардероба й, но бялото листче на бюрото привлече вниманието му. Веднага го взе и прочете: „На училище съм.-Флора". Хари затвори очи и се успокои, че не го е напуснала. Осъзна, че Флора го игнорира и затова не го е събудила, за да не може да разговаря с нея. Трябваше да й се извини за снощи. Тя си беше такава, помагаше на всеки с каквото може.
***
Флора седеше на чина и си играеше с химикала отнесено. Дилън я гледаше отнесено и си представяше как я докосва. Искаше му се да я докосне, да я отвлече и повече Стайлс да не я види никога, да бъде само негова. Той се прокашля и тя вдигна глава, поглеждайки го.
-Дилън?-каза тя, а той й се усмихна, гледайки очите й.
-Да, Флора, така е като си отнесена.- обади се той усмихнато.-За какво мислиш отново?-Флора се смути за миг.
-Няма нищо, просто съм отвеяна.-допълни тихо и се загледа напред.
***
Флора и Дилън вървяха по коридора след като бяха свършили часовете. Изведнъж Флора се усети и си спомни,че е забравила телефона си в кабинета по Химия.
-Дилън, изчакай ме, ще отида да си взема телефона, забравила съм го.
-Ще те изчакам, тъкмо ще проведа разговор по телефона.-той й се усмихна, а тя тръгна нагоре по стъпалата. Беше празно в училище. Флора тръгна, но напипа телефона си в джоба и се спря. Тя извъртя очи и тръгна да слиза, но това, което чу я закова на място.
-...наистина ли? Стайлс е отвлечен?-Флора прикри устата си, ужасена от чутото.-Браво на вас...тя е лесна, ще дойде на мига за Стайлс. Просто няма как да не спаси онова копеле и ще ми падне в ръчичките, а Стайлс ще умре, така и Рагоса ще спечели.-тялото на Флора започна да трепери от ужас и страх. Мозъкът й блокира като чу, че ще убият Хари. Опита да се успокои, защото нямаше как да се върне в такова състояние при Дилън, а и не трябваше да показва емоция пред този човек. Тя не можеше да повярва до какъв човек е сядала и с кого се е сприятелила. Притеснението така и не премина, и тя реши да отиде при него, за да не губи повече време, за да може да спаси Хари.
Дилън беше затворил и когато я видя, че слиза по стъпалата, гледайки в краката си, захапа долната си устна. Скоро щеше да бъде негова.
-Намери ли го?-попита я той усмихнато, а тя го погледна и кимна.
-Да, беше под чина.-опита да се усмихне тя, за да замаже положението. Тръгнаха към изхода. Отвън беше Луи, който я чакаше. Флора щом го зърна разбра веднага, че Хари наистина е отвлечен и се паникьоса.
-Аз-з ще тръгвам, един приятел ме чака.-каза тя и тръгна, а Дилън продължи да я зяпа.
-Ми добре, приятен следобед!-пожела й той, като много добре знаеше какво я чака тогава. Флора се обърна и кимна вяло. Тя забърза и стигна до колата на Луи.
-Х-хари е отв-влечен.-заекна тя, гледайки изплашено Луи, а очите й се насълзиха.
-Ти откъде знаеш?-попита Луи изненадано, гледайки треперещото момиче пред себе си.
-Он-нова мом-мче з-зад мен е замесено, чух негов разговор и името Рагоса.-Флора се разплака и влезе в колата, а Луи проследи момчето и видя колата, в която се качва и запомни номера.
-Кой е този? Кажи ми всичко, което чу! Мамка му, Рагоса!-Луи запали и потегли.
-Много е ме е страх, той иска мен...затова е отвлякъл Хари. Ами ако му направи нещо, няма да си го простя.-плачеше тя, скрила лице в дланите си.-Каза, че ще отида на мига, за да спася Хари и че ще му падна в ръцете, а Х-хари щ-ще...-тя млъкна и започна силно да плаче.-..каза, че ще умр-ре и така и Рагоса щял да спечели...Луи, страх ме е! А ако му направят нещо?
-Флора, успокой се! Това е в голям плюс, че си чула този разговор. Току що получих съобщение от хората на Хари и сега го следят, намерили са го, чрез номера на колата, който им пратих. Така че, Флора, ще измислим план. Искам да не се притесняваш, защото ще си ни нужна, въпреки че Хари ще откачи ако чете мислите ми в момента, но нямаме друг избор, трябва да го спасим.
-Ще направя всичко, което е необходимо!-обади се веднага тя, а Луи я погледна и кимна.
-Благодаря ти, Флора! Ще спасиш брат ми!
-Ще дам всичко от себе си, за да стане.-телефонът на Луи извибрира и той провери съобщението.-Какво стана?
-Флора, намерили са колата на Хари, ще отидем там.-тя кимна, а Луи продължи да шофира.
***
Флора слезе веднага щом пристигнаха и отиде при колата на Хари. Колата беше празна, Хари го нямаше никъде, тя огледа вътре и видя голям букет от бели и червени рози на задната седалка. Без да се бави, отвори задната врата и взе букета, огледа го и видя картичка, между розите. Взе я и прочете: „Прости ми за снощи, цвете мое!". С тези думи тя се разплака горчиво и съжали хиляди пъти, че сутринта не го събуди, за да поговорят. Ако се бяха сдобрили, той нямаше да дойде до цветарския магазин, за да вземе букет и сега нямаше да бъде отвлечен.
-Флора, успокой се! Така няма да помогнеш на Хари, трябва да си силна заради него.-каза й Луи, а тя кимна и избърса сълзите си, след което прегърна букета си.
***
Зейн, Луи и Флора чакаха Дилън да се свърже по някакъв начин с нея. Бяха в къщата, докато Найл, Лиам и хората на Хари бяха вече там където беше Дилън и Хари като малко по-малко чистеха хората на Рагоса извън изоставеното помещение.
Флора беше по-спокойна като разбра, че Хари е жив. Сега искаше повече от всичко да го види и прегърне. Погледна отново към телефона си, но нямаше нищо. Тя въздъхна тежко, искаше час по-скоро да звънне този телефон. Изведнъж той започна да звъни и тя веднага стана от дивана, за да вдигне.
-Дилън?-каза изненадано, както я бяха инструктирали Зейн и Луи. И двамата следяха всяко нейно действие.
-Здравей, Флора! Научих, че гаджето ти е отвлечено и се обаждам да те питам как си.-Зейн чу думите и започна да псува, но Луи му направи знак да спре.
-Той е за мен, лично ще го убия!-изплю гневно Зейн, слушайки Дилън.
-Много съм зле, не знам нищо за него и не знам какво да правя.-каза отчаяно Флора и изхлипа фалшиво, а Луи вдигна палци нагоре и тя се усмихна.
-Миличка, мога да ти реша проблема веднага, но имам условие!
-Кажи го, веднага ще го изпълня!-той се засмя, а Зейн извъртя очи, а Флора чакаше думите му с нетърпение.
-Трябва да дойдеш на едно място, но сама! Там ще ти покажа Хари, защото го намерих.-за миг тя се спогледа с момчетата и те й направиха знак да каже да.
-Да, добре, ще дойда сама!-веднага се съгласи.
-Браво на теб!-каза и продиктува адреса.-Но дойдеш ли с компания ще се сбогуваш с Хари завинаги.
-Няма, обещавам! Ще дойда сама!
-ФЛОРАААА, не го слуш...-обади се Хари, но изведнъж гласът му се изгуби. Флора щом чу гласът му се разплака.
-Не го наранявай, след малко идвам!-проплака тя.
-Браво, чакам те! И без издънки!-тя отново обеща и затвори телефона.
-Флора, браво, много добре го изигра!-поздрави я Луи, а тя кимна, плачейки.
-Ами ако го нарани?-попита тя, треперейки. Много се страхуваше за Хари, не искаше да го губи.
-Това няма да се случи!-каза Луи и тримата излязоха от къщата.
Здравейте!
Отдавна не бях качвала и искам да благодаря на всеки, който прояви разбиране, и ме изчака, и не се отказа от историята ми.
Та...така де, надявам се главата да ви е харесала. :)
Може да споделите всичко, което ви вълнува в коментарите( ще се радвам да чуя мнението ви, все пак отдавна не съм писала).
Какво мислите, че ще се случи?
ПС пазете се от "приятел" :)
ПС благодаря за подкрепата в Бележка!
Лека вечер!