Mine (Bg fanfiction)

61.

Алармата на Флора звънна и тя се събуди. Днес отново беше ред да ходи на училище след зимната ваканция.

-О, Флора къде?-изпъшка недоволно Хари и сложи възглавницата й върху лицето си.

-На училище сме.-каза тя и влезе в банята. След известно време се върна.

-Хайде, събуди се!-каза тя.

-Аз няма да ходя на училище.

-Защо?-попита го тя, отваряйки гардероба.

-Флора...напоследък занемарих работата си, а това в моя свят не е позволено. Имам много неща за вършене.-той се прозя.

-О, но в училище е по-безопасно.-каза тя по-скоро на себе си.-Добре тогава заспивай, рано е.-допълни тя.-Аз ще си взема такси.

-Глупости!-възрази веднага той и стана пъргаво, отивайки в банята. Приготвиха се и напуснаха къщата.

***

-Искам да предупредиш онзи Пийти да стои далеч от теб, окей? Не ме карай да ти слагам охрана в училище.-каза той напълно сериозно.

-Добре, Хари...с него сме само приятели...аз обичам теб.-тя обхвана с ръце лицето му и го целуна.

-Хубаво, нека той си държи пипалата по-далеч от теб...никой не пипа моето особено теб и само да има късмета да ти пусне отново някоя муха в главата ще го очистя.-тя стисна ръката му.

-Пази се и...обичам те!-целуна го и излезе, след което му помаха.

Думите й прозвучаха странно на Хари. Никой до сега не му бе показвал загриженост.

Флора влезе в училището и чу развеселените викове на учениците, които обсъждаха как е минала зимната им ваканция. Премина покрай някои и влезе в стаята за първия час.

На чина й нямаше никого и се огледа за Питър, който беше седнал най-отзад сам.

-Флора.-извика весело Сафина и тя се обърна, за да се прегърнат.

-Саф, липсваше ми!-изкикоти се Флора, прегръщайки я.

-И ти на мен...писах ти, но разбрах, че телефона ти е невалиден...кога го смени? Отсъствах за много малко и ти буквално всичко си смени..номера, телефона и гаджето, и напълно ме забрави.

-Хей, знаеш, че не е вярно. Бях с Хари във Франция.

-Шегувам се де!-засмя се Саф.-Какво?-зяпна тя.- Във Франция с гаджето?-Флора кимна. Тя много добре знаеше, че с Хари не бяха гаджета, но нямаше как да го обясни на приятелката си.-Ще говоря с Джаред, че нещо и на мен ми се доходи до там.-те започнаха да се смеят.

-Хей, Флора!-обади се Джаред иззад Сафина.-Къде се изгуби на Коледа? Не можахме да се видим изобщо.-тя замръзна щом чу въпроса.

Припомни си всичко от онази вечер: настроението, гледката с чернокосото момиче, прегръдката с Питър, вика на Хари, пребиването на Питър, неадекватното състояние на Хари, разминаването на косъм с колите, гонката в къщата, търсенето на ключа, действията на пияния Хари и изнасилването.

Лицето й пребледня, емоциите я връхлетяха и тя стисна устна.

-Да, Флора къде? Питър беше на канапето пребит и целият в кръв. Първо Джаред, а сега и Питър. Защо само нашите момчета пострадаха?-натъжи се Сафина.

-Много съжалявам, аз съм виновна за всичко.-каза Флора с насълзени очи. Тя много добре знаеше, че и двамата бяха пребити заради нея. Съвестта щеше да я изяде отвътре. Но беше непосилна да каже нещо повече освен извинението си. Не можеше да издаде Хари.

-Глупости, Флора! Как ще си виновна ти?-Сафина много добре знаеше каква е Флора, знаеше, че поема вина без да е виновна, и затова не й повярва.

-Хей, какво става тук?-дойде Питър и погледна към Флора, която беше на ръба да се разплаче заради вината си.

-Флора си мисли, че е виновна задето са те пребили.-обясни му Сафина.-И започна да се извинява.

-Всъщност...-започна той, но тя погледна към него и той й направи знак да му се довери.-...получи се някакво недоразумение.-усмихна се той.-На Флора й беше мъчно заради онзи...Хари, а той се оказа, че е там в клуба и ни видя докато я успокоявах, прегръщайки я...та той ме подреди така...ревнува Флора от мен.-обясни той като последното го каза гордо.

-Леле Флора гаджето ти е избухнало като динамит в буквалния смисъл върху Питърчо, а?-пошегува се Сафина и всички се засмяха освен Флора.

-Не се засрамвай де! Засраменият трябва да е Питър задето е до полуда влюбен в теб.-подкачи го тя.

-Хаха, я млъквай!-отвърна той и тя се засмя, отивайки с Джаред най-отзад.

-Благодаря ти, Пийт!-каза тя тихо докато той се беше загледал в нея.

-Не мога да те прегърна, нали?-попита той, а тя кимна.

-Но аз мога.-за части от секундата тя го гушна.-Много ти благодаря, че овладя ситуацията и ме спаси!-той се усмихна.

-Станала си още по-красива, Флора!

-Ъ, благодаря!-усмихна му се леко тя.-Но моля те, вече няма нищо между нас затова ще те помоля да спреш с тези комплименти.

-Не мога да се сдържа, Флора.-той я погледна.-Хубаво! Онзи не те нарани, нали? В онази вечер.-тя преглътна и кимна. Не можеше да му каже какво се случи след клуба, не можеше да каже на никого. Предпочиташе да не се сеща за това.

-А носът ти добре ли е?...Много съжалявам, Пийт заради мен пострада.- той обхвана с ръце лицето й.

-Шшш, Флора изобщо не си виновна, не искам да се обвиняваш то си е между нас двамата и спокойно носът ми не е счупен. Беше посинял, но вече е добре.

-Пусни ме, не ме дръж така, нима искаш отново да пострадаш?.-каза тя и се отдръпна от ръцете му.-Не се сърди, но не мога да сядам с теб.-той кимна и се върна на чина си, а тя седна на своя.

***

Флора излизаше от училище когато телефона й звънна.

-Флора?

-Кажи, Хари.-усмихна се широко щом чу гласа му.

-Колата ми те чака отвън.-тя хукна щом видя колата и затвори. Когато се приближи видя охранителя и се разочарова.

-Госпожице, шефа иска да говори с Вас.-каза и подаде телефона. Тя го взе и се качи в колата на топло.

-Защо ми затвори?-попита я той веднага.

-Защото си помислих, че ще те видя в колата...къде си?-сподели тя тъжно, гледайки през прозореца.

-На работа и като гледам скоро няма да свърша.-каза той отегчено.

-Липсваш ми!-каза тя и последва мълчание.

-Къде си в момента?

-Пътуваме към къщата.

-Добре, дай ми Джак.-тя подаде телефона на човека. Стана й мъчно задето Хари не чу последните й думи или явно на него тя просто не му липсва.

-Слушам, шефе!-охранителя затвори телефона и се съсредоточи върху пътя, а тя се облегна назад.

***

-Госпожице, елате с мен.-каза Джак учтиво и тя леко се усъмни.

-Но Вие се познавате с Хари, нали?-той кимна и тя слезе.

-Последвайте ме!-тръгнаха по каменист път и стигнаха до огромна сграда насред гората, което я накара отново да се усъмни.

-Няма да дойда с Вас.-каза изведнъж тя, а той се обърна към нея.

-Моля, влезте сама. Аз съм до тук.-тя поклати глава.

-Това е някакъв капан, нали? Трябваше да се досетя.-изплаши се тя.

-Госпожице, никакъв капан не е...моля влезте!-настоя охранителят, гледайки я.

-Не!-отказа и тръгна назад. Той тръгна към нея, за да я спре.

-Джак, да не си я докоснал.-каза Хари, излизайки от сградата и тя се обърна.

-Хари!-тя се затича към него и силно го прегърна.

-Не целях това просто исках да Ви изпълня желанието, шефе.

-Знам, Джак, спокойно! А сега ни остави.-той кимна и се оттегли.

-Побъркваш всеки един от охраната ми...никога не се съгласяваш с добро, все трябва да те гоним.-каза той, смеейки се.

-Ако ми беше казал, че ще ме доведат при теб нямаше да се дърпам.-повдигна се на пръсти, за да го целуне, а той, за да я улесни я вдигна.

-Цвете, нямаш си на представа колко ми липсваше докато беше в училище.-той я притисна по-плътно до тялото си.-Не можех да те взема и като чух гласа ти ми хрумна вместо аз ти да дойдеш.-каза и отново впи устни в нейните.

Целувката отначало бе бавна и нежна, но после постепенно започнаха да забързват темпото, неможейки да се наситят достатъчно един друг.

-Толкова те желая, Флора.-прошепна той след като опряха чела и дишаха учестено, гледайки се.-Никога не мога да ти се наситя.-добави той като гласът му бе по-дрезгав и излизаше на пресекулки като се опитваше да си поеме достатъчно кислород, и в същото време и да говори. Сърцето на Флора започна да бие още по-лудо от думите му.-Моя!-каза и вдигна глава, целувайки челото й, а с двете си ръце я стискаше така здраво сякаш всеки момент щяха да му я отнемат. Тя се облегна на гърдите му докато той я държеше в ръцете си. Стояха така докато нормализираха дишането си.

-Хари, къде сме?-попита тя тихо, оглеждайки наоколо.

-Това тук е складът ми за наркотици.-тя кимна и отново облегна глава върху гърдите му.-Какво стана с онзи? Да не би отново да ти говори нещо против мен?-тя поклати глава отрицателно.

-Говорихме, но няма как, приятели сме, а и Сафина и Джаред са ни общи приятели и няма как да отбягвам всички само заради един.-обясни тя като силно се надяваше той да я разбере.

-Не го харесвам...искам те колкото се повече далеч от него. Ще стоиш с приятелката ти, окей?...Междудругото как е гаджето й?-тя го погледна учудено.

-Защо питаш?-той повдигна небрежно рамене.

-Интересно ми е.-тя кимна.

-Мисля, че вече е напълно здрав...днес подхвана темата за Коледата..вечерта в клуба..и попита защо съм била изчезнала.-изведнъж лицето му се промени, сещайки се каква глупост бе извършил онази нощ.

-Флора, аз...-започна, но тя го прекъсна.

-Хей, не искам да ти е гадно.-натъжи се тя.

-Не, Флора. Това никога няма да се изтрие от съзнанието ми както и от твоето...взех нещо насила, нещо което не ми принадлежи, твоята невинност малка моя...ако поне малко се бях сдържал да не пия нищо от това нямаше да се случи, но какво можех да направя? Без теб...напусна живота ми като всички...тръгна си и останах сам, отново. И единствената утеха беше алкохола, цигарите и...

-О, Хари! Колко пъти да ти казвам да не се обвиняваш, не си искал.-тя доста се разчувства от думите му.

-Да, но го направих, факт е и не може да го променим...Флора не искам да съм такъв в очите ти.-допълни и скри лице във врата й, стискайки я здраво със силните си ръце.

-Не си, защото знам какъв си.-тя помилва главата му и целуна челото му нежно.-Моят къдравелко!-прошепна тя.

Осъзна, че на него му е гадно, изглеждаше съкрушен. Леко повдигна главата му и го целуна, за да го успокои и да му вдъхне кураж.

-Не се размеквай, малчо!-реши да го бъзне и разроши къдриците му, след което започна да се кикоти, а той повдигна вежди въпросително, гледайки я.

-Малчо? Защо пък малчо?

-Защото съм по-висока от теб в момента.-тя се изкикоти отново, а той се засмя.

-Флора, аз...благодаря ти!-отново се целунаха.

Заведе я до колата и я постави на седалката отзад.

-Лек път, цвете!-целуна я по устните. Целувката бе кратка и сладка.-Джак, право в къщата, и да я пазиш, и само да пострада.-Джак кимна и се усмихна нервно, след което преглътна.

-Шефе, няма да го допусна.

-Хубаво! Чао, скъпа!

-Чао, Хари!

Хари изчака колата да се изгуби и нареди на някои от хората му да последват колата. За последно огледа навсякъде и се върна в склада, за да продължи с работата си.

***

-Благодаря за превоза!-усмихна се Флора и слезе от колата.

Беше щастлива задето се видя с Хари и още повече осъзна, че не е сбъркала с прошката, която му даде. Тя го обичаше прекалено силно, но не бе му простила изцяло само заради силната си любов, прости му и заради това което е. Тя усети болката му. Беше лош, арогантен, строг, всяващ страх, но това не беше истинският Хари, а беше някаква черупка според нея, зад която той се криеше.

Влезе в къщата и се качи горе, преоблече се и слезе долу, за да яде. След като бе готова тръгна да излиза, но реши да види кой има в хола, тъй като чу ридания.

Тя влезе в хола и Барбара щом я видя стана от стола и се затича към нея, плачейки. Прегърна я. Флора се стъписа от действията на русокосото момиче.

-Хей, какво стана?- попита я дискретно, тъй като Барбара плачеше некотрилируемо.

-Флора, не знам какво ще правя.-продължаваше да я стиска и Флора сложи ръце върху гърба й и я помилва, за да се успокои. Въпреки че Барбара я мразеше, тя не изпитваше същото към нея.

-Шшш, ела да седнем и се успокой, окей?-тя кимна и заедно с Флора седнаха на дивана.-Поеми си дълбоко въздух и издишай.-посъветва я, защото видя, че почти диша от толкова плач. Барбара послуша съвета й, а тя донесе чаша с вода и я подаде.-По-добре ли си?-тя кимна.-А сега какво има? Извинявай, сигурно не е моя работа.

-Ох, Флора аз не знам какво да правя.

-Какво се е случило?-Флора отново помилва гърба й, за да я предразположи и успокои.

-Хари ще ме убие като научи...ох, какво ще правя?-тя отново се разплака.

-Но защо? Какво стана?-обърка се още повече Флора, гледайки плачещото момиче. Фактът, че мълчеше я караше да се панира. Не можеше да се досети каква роля играе Хари в цялата ситуация.-Хайде, кажи ми!-настоя.-Защо Хари ще иска да те убие? Не увъртай, моля те!

-Защото съм бременна.-стъписа се.

-Какво?-шокира се, но после се осъзна.-Хари няма да те убие, защото си бременна.-увери я.-Така че няма страшно.-Барбара поклати глава отрицателно.

-Ти май не ме разбра. Бременна съм от него, Флора.-напълно се шокира от чутото, след което сърцебиенето й се увеличи и цялата се разтрепери.

-Ти, ти сигурна ли си?-попита, заеквайки. Тайничко се надяваше да не е разбрала или чула правилно.

-Напълно, не съм спала с друг, аз го обичам.-тя отново прегърна Флора.-Какво ще правя? Как ще му кажа?-сълзите на Флора започнаха да се стичат една по една по лицето й докато успокояваше Барбара.

-Спокойно!-те се отдръпнаха една от друга като тя набързо изтри сълзите си.-Аз ще говоря с него, става ли?-предложи, опитвайки се с всички сили да сдържи сълзите си.

-Не знаеш колко много ме улесняваш. –тя се усмихна и стана да си върви когато на Барбара й призля и се затича към тоалетната. Флора веднага я последва.

След като бе готова излезе.

-Добре ли си?-Барбара кимна и взе чашата с вода от ръцете й.

-От няколко дни е така.-усмихна й се.

-Знаеш ли, трябва да си почиваш. Не трябва да се натоварваш или нервираш...зле е за бебето, затова се успокой аз ще говоря с Хари, но все пак нищо не ти обещавам, изобщо не знам как ще реагира.-заведе я до стаята й се върна в стаята им с Хари.

Още с влизането си се разплака, защото много добре знаеше какво следва сега. Заключи се и започна да изважда за пореден път дрехите си от гардероба. Не можеше да остане повече тук. Нямаше място за нея в тази къща. Дори и да имаше самата тя се чувстваше излишна в тази обстановка.

-Хари ще става баща? Баща! О, Боже!-каза тя тихо, тъй като само това й се въртеше в главата. След като приключи отключи вратата и легна на леглото.

Сценарии за близкото бъдеще на Хари и Барбара с бебето започнаха да се въртят в главата й. Хари щеше да приеме отговорността си и щеше да гледа бебчето. Докато стомаха й растеше тя щеше да става все повече и повече красива, а той всеки ден щеше да целува корема й, шептейки на бебето, а когато започнеше да рита щеше да слага ръката си там, целувайки Барбара.

Тя жестоко се разплака.

-О, Боже защо трябва да ми е гадно? Та те ще бъдат много щастливи заедно. Моля те, прости ми за тези мои чувства...просто болката тук е много силна. Бебчето заслужава да расте с родители и да бъде щастливо.

***

Флора усети нечии устни по врата й. Отвори бавно очи като устните продължаваха да шарят по шията й, и видя къдрици, които веднага разпозна.

-Хари?

-Не исках да те будя, цвете мое. Просто като те видях така спокойна и невинна, трябваше да те целуна.-тя се усмихна и го прегърна. Тъкмо щеше да го целуне когато се сети какво трябваше да му каже и се отказа. Набързо стана от леглото.-Хей, искам целувка.-разочарова се той.

-Хари, трябва да говорим.-игнорира го, гледайки го напълно сериозно. Щом видя гримасата на лицето й, стана и отиде при нея.

-Какво има? Да не би Джак да пробва нещо върху теб?

-Не, Хари. Ще ти кажа нещо, но искам да ми обещаеш, че няма да се ядосаш.-той потърси очите й, но главата й бе сведена.

-Какво си направила?-попита я той като игривостта в гласа му вече я нямаше. Мисълта, че Питър е казал нещо го побърка.

-Нищо, просто обещай, че няма да се ядосаш на Барбара.-замоли го тя.

-Какво е направила тая отново? Да не би да те обиди?-той стисна ръце в юмруци.

-Не, нищо подобно...просто, моля те, не й се ядосвай.

-Не мога да обещая, защото съм 100% сигурен, че ще успее да ме ядоса.-тя го хвана за ръката, стискайки я, за да запомни допира му и го поведе към стаята на русокосото момиче.

-Барбара, удобно ли е?-попита тя след като почука.

-Да, влез!-с Хари влязоха като тя пусна ръката му.

-Хари?-Барбара стана от леглото.

-Какво си направила?-кресна той. Барбара погледна към Флора изплашено, а тя веднага хвана ръката му.

-Хари, не й крещи така!

-Кажете какво става?-той започна да губи търпение.

-Хари, Барбара ами...моля те, не й се ядосвай, ами тя е бременна.-каза и цялата потрепери от думите, които изрече.

-Това ли било? Браво на нея!-каза незаинтересовано и се обърна към Флора, която отново потискаше сълзите си.

-Хари, бебето е от теб.-прошепна тихо Флора.

-КАКВО?-изкрещя силно той. Погледна към Барбара и беше готов да я хване за гърлото.-Какви глупости говориш?-погледна към момичето до себе си.

-Истина е.-обади се Барбара.

-Флора, излез!-заповяда Хари, гледайки бясно русокосото момиче.

-Но Хари, моля те не вик...

-ИЗЛЕЗ! ВЕДНАГА!-отвори й вратата. Флора преглътна тежко и тръгна да излиза.

-Внимавай, бременна е.-каза тя, страхувайки се, че Хари ще нарани бебето, но той не каза нищо, а просто бутна вратата, която се затвори с трясък...

Хей, новата глава е тук. :дд Надявам се да ви е харесала. <333

Какво мислите за Питър в тази глава? А за Сафина и Джаред?

Според вас Флора добре ли постъпи като помогна на Барбара? :)

Какво според вас ще направи Хари?

Лек ден!<333