Mine (Bg fanfiction)

Флора напусна стаята и набързо отиде в стаята им с Хари и изкара приготвените куфари от гардероба. Облече палтото си и сложи шапката си, и по най-бързият начин слезе долу на първия етаж, след което напусна къщата.

Искаше всичко това да е било някаква лъжа или кошмар, от който да се събуди, но уви всичко беше реалност. Истина, която не можеше да промени.

Тъкмо щеше да поръча такси когато сестра й звънна.

-Ало, Флора?

-Како, ти ли си?

-Мхм, аз съм, върна ли се вече?-попита колебливо.

-Да, върнах се. Ти къде си?

-Шофирам, тръгнала съм към къщата ти. Исках да те проверя, а и да те видя.-Флора се усмихна от думите й.

-Супер и аз след малко съм там.-каза весело. Беше много радостна, че ще види сестра си. Липсваше й ужасно много.

-Какво стана? Да не би къдравият да те освободи? Не ти е направил нищо, нали?

-Хей, по-полека с въпросите.-засмя се тя.-ще говорим у дома, окей?-разбраха се и тя слезе до главния път, чакайки таксито, което бе поръчала след разговора със Фиона.

„...аз го обичам!"-думите на Барбара постоянно изникваха в главата й. Напоследък се беше привързала още повече към него. Преди тя си мислеше, че той я мрази, а сега когато той се държеше мило с нея чувствата й нарастваха и все повече и повече се привързваше към Хари.

***

-Идвам!- Флора отвори вратата и двете веднага се прегърнаха.

-Ох, ти си жива и здрава!-каза радостно Фиона и огледа малката си сестра отдолу до горе.

-Разбира се, че съм жива.-изкикоти се Флора весело.

-Извинявай, но на онзи изобщо му нямам доверие, не и след всичко, което направи.-Флора затвори вратата и взе палтото от сестра си.

-Заповядай!-покани я и отидоха в хола.

-Кажи ми сега, защо си тук?-тя видя куфарите до шкафа и се обърна отново към по-малката си сестра.-Да не би вече да си свободна?-Флора сведе глава и започна нервно да си играе с пръстите.

-Хари ще става баща.-каза много тихо, сякаш го прошепна. Добре, че имаше тишина иначе Фиона нямаше да може да я чуе.

-Вие...кога успяхте бе?-уголеми очи тя, напълно изумена от чутото.

-Бебето не е от мен, а от Барбара.-уточни без да вдига глава.

-Коя е тази?

-Живее в къщата.-млъкна за малко.-На кого остави Лео?-смени темата нарочно. Не искаше да говорят за това.

-Оставих го на Макс. И сега онзи те пусна, така ли?-тя поклати глава отрицателно.

-Не, сама си тръгнах.-отговори отново много тихо.

-Ох, миличка, но той веднага ще дойде да те вземе.- тя качи краката си на дивана и седна по турски.

-Не, няма. Казах ти го, той ще става баща.-Фиона започна да се смее, а Флора я погледна объркано.

-Сладкиш, ти какво си мислиш? Само не ми казвай, че си мислиш, че той ще бъде на седмото небе, само защото онова момиче е бременно от него.

-Точно това си мислех.-каза тихо тя и погледна сестра си, която отново се разсмя.-Не е смешно.-каза тъжно и отново сведе глава.

-Ах, моята наивна малка сестричка. Мислиш си, че Хари ще бъде много щастлив от факта, че ще има дете?-тя отново кимна тъжно.-Но Флори, той не е теб.

-Знам, но все пак, всеки е щастлив от този факт.-тя отказваше да приеме факта, че Хари не иска детето.

-Не и той. Виждала съм го един път и му слушах глупостите няколко пъти и повярвай ще я накара да направи аборт, но няма да гледа детето.-Флора се стресна от думите й.

-Аборт? Но како, това е голяма жестокост. Как ще прекъснеш живот? И то на малко бебенце? Не, не!- преглътна тежко тя и й стана адски тъжно. „Ами ако Хари наистина го направеше? Беше способен на всичко, никой не можеше да го спре, а какво оставаше до безпомощно бебе?" Флора стисна очи и не искаше да мисли, че Хари е способен на такава жестокост.

-Миличка, та той ни заплаши, че може повече да не те видим, а ти...

-Какво е направил?-изуми се Флора, не вярвайки на чутото.

-Заплаши ни, че може повече да не те видим и затова татко беше кисел последно като говорихте.

-Но к-как може?-шокира се тя, гледайки невярващо сестра си.

-Сладкиш, татко изобщо му няма доверие, аз също. После и като разбрахме, че сте във Франция какви ли не мисли ни минаха през главата, а за мама и татко да не говорим. Не те е продавал, нали? Дрогирал ли те е? О, моля те кажи ми! Какво прави този идиот с теб?-очите на Фиона се насълзиха.-Нали не те тормози?

-Како, успокой се! Както ти казах и по телефона заведе ме във Франция, за да ми направи подарък, не ме е дрогирал, не ме е продавал, не ме е насилвал за нищо дори и за Франция, сама тръгнах. И сега като се замисля можел е да ми направи много неща, но не го е направил. В началото бях до смърт наплашена от него, защото ме наказваше и заплашваше с вас, че може да ви убие ако не го слушам, но не ми е посягал, а напротив, дори имаше моменти, в които се опитваше да се държи мило. И всичко това е било, само защото не е искал да ме изгуби, како. Сам ми го каза, но сега това, което ми каза ти ме стресна. Заплашил е татко, че може да не ме видите повече? Но защо да го прави?-тя стисна долната си устна, гледайки изплашено.-Възможно ли е всичко това да е някаква игра? Всичко да е преструвка от негова страна, една огромна лъжа?

-Разбира се, че е възможно. Та Флора той е лидер на гангстерска банда и за да не са го хванали още, според теб защо? Той много добре знае какво върши, изобщо не е глупав, а и татко явно неслучайно го нарича „хиена". Не знам защо си изградила подобно мнение за него, че е добър, но това изобщо не е вярно. Няма добро в него, просто сигурно много добре играе ролята си, сложил е маска за пред теб и бавно те оплита в мрежите му.-Флора преглътна тежко, слушайки думите на сестра си.

-Маска?-цялото й тяло настръхна, защото думите на сестра й можеха да се окажат жестока истина.-Но за какво съм му аз, че да се прави на добър пред мен?-Фиона повдигна рамене.

-Изобщо не знам миличка, но замисли се. Човек, който търгува с оръжия, дрога и убива хора с голи ръце и не знам още какво ще те води на екскурзия във Франция докато до вчера те е заплашвал, че ще убие близките ти. Умът ми не го побира. Човек така не би се променил или поне не толкова бързо, но всъщност той не показва истинското си аз пред теб. Докато говори с татко беше си същият злодей, който видях пред вратата ми, а не този, който ти ми описваш.-думите на сестра й и подействаха зле.

Тя скри лице в треперещите си ръце, съмнявайки се във всичко случило се между нея и Хари. Сега като се замислеше думите на Фиона бяха истина. Хари се държеше много мило с нея, а това тя не можеше да си го обясни, а и в момента страхът бе обладал цялото й тяло и не можеше да мисли рационално, изпускайки важен факт-изнасилването.

-Той ме лъже.-каза изведнъж, гледайки сестра си.

-Сладкиш, наивната ми тя. Ако стане нещо, няма да му се даваш, окей? Не вярвай на думите му, на нито една...с лъжи постига много. Бъди нащрек!-тя стана и прегърна сестричката си.-Е, сладкиш аз ще тръгвам, кърмата ми тече.-тя кимна и се усмихна.

-Целуни Лео от мен.-тя се засмя и отново се прегърнаха.

-Моля те, пази се!-Флора кимна и изпрати сестра си.

***

Вратата се затвори и Хари остана насаме с Барбара, която бавно се премести назад. Гледаше го внимателно и всеки момент щеше да се разплаче. Той изобщо не обърна внимание на изражението й, не се трогна изобщо. Тръгна към нея и доста силно я бутна срещу стената, хващайки я грубо за долната й челюст.

-Какви си ги намислила отново?-изръмжа ядосано той, а тя преглътна, гледайки го в очите.

-Хари, боли ме, пусни ме!-той се подсмихна и затегна хватката си.

-Ако си мислиш, че можеш да ме разиграваш, слабо се лъжеш, ама изключително ти е бедна фантазията. Много добре знам какво върша с такива като теб, ясно ли ти е?-леко й повдигна главата от натиска, който ръката му упражняваше върху челюстта й.-И абсолютно съм сигурен, че това в теб не е мое, мамка му, намери кого да натопиш.-лицето й почервеня от болката.

-Не съм те натопила. Спала съм само с теб.-той се разхили.

-О, да, нали? Как ми го раздаваш чисто и невинно. Мамка му, не ми излизай с този евтин номер. Спала била само с мен.-изимитира я той.-Я стига! Номерцата на парцалките ми съм ги научил. Няма да се хвана на шибания ти номер.-каза той без да отпуска хватката си.

-Не е номер, защо не ми вярваш?-млъкна за миг.-Значи сега съм парцал, така ли? Бях твоя, твоя! Преди Флора, спеше с мен постоянно и си бяхме много добре докато не зае мястото ми. И знаеш ли, благодарение на нея аз се превърнах в парцал, както ме нарече. Когато не ти пусне идваш при мен...-той я прекъсна.

-Внимавай, как я обиждаш.-тя не го отрази и продължи.

-Тя е виновна за всичко. Последният път когато ме и оплоди в кабинета ти ми каза „Много си красива, цвете!" почувствах се желана, никой до сега не ми е казвал такива мили думи, но после каза „Флора, моята Флора!", тази кучка ме принизи в очите ти. Тя зае мястото ми, тя ме превърна в твоите очи такава.-каза тя докато Хари я наблюдаваше как говори изпълнена със злоба, въпреки болката.

Той се ядоса и обхвана шията й с двете си ръце, затягайки хватката си бавно и мъчително.

-Ще те убия и няма да ми мигне окото.-изключително много се издразни от обидните думи, които тя сипеше по адрес на Флора.-Мамка ти, тя не е кучка за разлика от теб!-стисна я силно за гърлото и тя сложи ръцете си върху неговите, за да ги отдръпне.

-Недей, нося бебе.-тя започна да диша на пресекулки като кислорода бавно започна да намалява.

-Знаеш ли колко се интересувам какво носиш? Ще те убия като едното нищо, точно тук.-Барбара се задуши и започна отчаяно да го моли да спре.

-Мо-ля те!

-Чуй ме сега! Първо на първо ти не си спала с мен постоянно. Спях и с други и с теб. Не си мисли, че си била единствена. Второ ти никога не си била на мястото на Флора и никога няма да бъдеш. И трето ти ми се лепеше, ти го желаеше. Затова не се ласкай и не я обиждай, мамка му.-той освободи гърлото й и тя веднага се свлече на пода, кашляйки.-А сега искам истината. Веднага!-тя не спираше да кашля, а Хари губеше търпение от мълчанието й. Изведнъж тя стана бавно, залитайки и мина покрай него.

Хари се ядоса и тръгна след нея.

-Веднага отвори!-изръмжа бясно той, натискайки дръжката на вратата на банята.-Барбара, отваряй!-изръмжа, натискайки дръжката като обезумял. Накрая спря и се заслуша, за да чуе какво прави. Отвътре се чуваше лек тътен, който той веднага позна и разбра, че тя повръща.-Барбара? Отключи!

Барбара леко избърса устата си с опакото на ръката и бавно, пълзейки стигна до вратата. Изобщо не й беше добре, главата й се въртеше, болеше я врата и стомаха. Тя огледа хубаво банята дали е чиста и се повдигна на колене, отключвайки.

-Хари, не ми е добре!-едвам каза тя.-Ами ако му се случило нещо на бебето?-погледна към него.

-Я ставай! Много си си добре даже!-каза той, гледайки свитото момиче.-тя не успя да се задържи на коленете си и легна на пода, свивайки се.

-Главата ме боли, а стомаха още повече, а и ми се гади.-каза измъчено, стискайки очи.

-И какво очакваш? Не мога да те заведа на лекар. Трябваше да ми кажеш истината, нямаше да се стига до това.

-Каква истина искаш? Нали ти казах всичко.-тя се сви още повече от болката. Хари извъртя очи и клекна, вземайки я на ръце.

***

Хари се качи на етажа при доктора на Барбара и почука на вратата му. Той отвори вратата и щом видя гледката веднага ги прие. Хари я постави на леглото вътре и тя веднага се сви.

-Ще ви помоля да излезете, за да я прегледам.-той се обърна и излезе.

-Мамка му!-изруга щом излезе. Изобщо не му се занимаваше с нея. Беше адски бесен задето Барбара използва груб език срещу неговото момиче и затова, че й позволяваше да му се качи на главата. Много добре знаеше, че тя не е бременна от него. Добре, че беше Флора иначе нямаше да я заведе на лекар. Беше си спомнил с каква усмивка изнесе новородения си племенник и колко щастлива бе тя. Облегна се на стената и зачака, стискайки юмруци.

Скоро лекарят излезе и повика Хари, който влезе след него.

-Господине, пациентът е добре както и бебето, няма шанс за помятане, но ще ви помоля да я пазите, да не се стресира и да не й посягате. Тези червени следи по врата й...моля ви, този път няма да намесвам полицията, надявам се с жена ви да се разберете.-Хари започна да се смее. Този човек си нямаше никаква представа кого заплашва.

-Тя ли ви каза да използвате тези думи?-лекарят го погледна объркано.-„Жена ми" ли ви каза, че ми е жена? Хм?-говореше с ирония и беше на ръба да избухне. Костваше му доста усилия да не я хване за врата отново.

-Хайде да тръгваме!-обади се тя, сменяйки темата. Хари я изгледа и тръгна без да й помогне да стане. Тя си размени още няколко думи с доктора.

-Защо не ме чакаш?-попита тя, вървейки зад него. Той се обърна и тя спря.

-Чуй ме сега, Барби. Прекалено си ми ясна. Ти и твоите глупости нямат край. Бременна си? Окей! Но не ми излизай с номера, че аз съм бащата.

-Питах д-р Уейд за тест за бащинство и...-той се доближи още към нея и тя се изплаши, стъпвайки назад.

-Няма да правя такива глупости, това нещо-посочи корема й.- не е мое. Затова реши си проблема сама. Ти си го допуснала и ти ще го оправиш. И те съветвам да не пълниш главата на Флора с лъжите ти, измислиците ти и всичките ти жалки изпълнения.

-Добре, а откъде си сигурен, че не си бащата?

-Мамка ти! Не си мисли, че ще ти се хвърля на врата и ще те разцелувам. Няма да ти гледам детето дори и да е от мен, ясно!?- с това той се обърна и продължи напред, след което отново се обърна отново към нея.-И преди да съм забравил, вземи си такси.-той се завъртя и изчезна.

Излезе навън и изкара цигарите и запалката. Флора я нямаше и той използва възможността, за да пуши.

***

Хари влезе тихо в стаята им с Флора, защото си мислеше, че тя отново ще спи, но като видя празната стая и отворения празен гардероб побесня и със сила изблъска вратите на гардероба.

-Флора!-извика той. Без да бави време напусна стаята...

Хей, надявам се главата да ви е харесала! <333

Какво мислите за главата?

Наистина ли, според вас Хари лъже Флора?

Стана ми мъчно за Барбара :( а на вас?

ПС следващата седмица няма да мога да кача глава, тъй като ще отсъствам :)

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!

Лек ден ви желая! <333