63.Never
Флора тъкмо се прибираше и заключваше входната врата. Беше ходила до близкия магазин, за да напазарува. Отдавна не беше идвала и нямаше годна храна в къщата.
На вратата започна да се блъска силно и тя отскочи леко назад, изплашвайки се.
-Флора? Флора отвори вратата! Цвете мое, знам, че си тук!-тя се успокои щом разбра, че беше Хари, а не някакъв крадец.
-Хари, върви си!-каза тихо, приближавайки се до вратата.
-Флора.-каза той облекчено.-Добре ли си? Отвори ми!-допълни много бързо той.
-Добре съм, а сега моля те, върви си!-каза тя, облягайки се на вратата.
-Няма да те оставя сама. Защо си дошла тук?-той също се облегна на вратата, за да може да чуе какво става вътре.
-Аз живея тук, а сега моля те! Тръгвай си!-това, че не му отваряше го караше да губи и малкото си останало търпение.
-Флора, отвори! Знаеш много добре, че мога да разбивам врати, не ме тествай!-извика по-силно и нервно, и отново натисна дръжката на вратата.
-Моля те, върви си! Няма да ти отворя, не настоявай!-опитваше се да устои на натиска, не искаше отново да се размекне, да му отключи и да повярва на лъжите му.
-Ясно, отдръпни се от вратата!-извика отново и се отдалечи от вратата.
-Не! Хари, недей!-замоли го тя, знаеше много добре, че няма да го спре така и се изплаши.
-Тогава ми отключи, по дяволите!-извика, натискайки дръжката като обезумял.
-И какво ще правиш като отключа? По-добре си върви, хайде!-каза, държейки здраво ключа в ръцете си.
-Няма да стане! Не ме ядосвай, отваряй!-последва мълчание от нейна страна.
Тя стоеше пред вратата и чакаше Хари да се откаже и да си върви. Не искаше да отключва, защото знаеше, че той няма да я остави сама.
-ФЛОРА!-извика много силно и заблъска по вратата. Тя разбра по гласа му, че той напълно е изгубил търпение и сега е бесен. Стреснато завъртя ключа и леко се отдръпна.
Той нахлу веднага вътре и веднага придърпа Флора в обятията си. Стисна силно крехкото й тяло и скри лице в сгъвката на врата й, усещайки любимия си аромат.
Колкото и да й се искаше да го прегърне тя не го направи, а застана мирно. Хари усети, че ръцетей не го докоснаха и леко се отдръпна от нея без ръцете му да я пускат.
-Флора, какво по дяволите правиш тук? Защо си напуснала къщата? Знаеш ли как полудях като видях празната ни стая?-попита, галейки бузата й с палец.
-Хари, трябва да си вървиш!-каза тя без да го поглежда. Не искаше да се размеква от очите му както и да вярва на лъжите му повече.
-Ти идваш с мен! Без теб няма да мръдна оттук.-тя въздъхна и се освободи от хватката му.
-Тръгвай!-отиде до полуотворената врата и я отвори напълно.
-Какво направих, че си се върнала тук?-каза, изучавайки лицето й и в същото време печелейки време, за да измисли какво да прави с неотстъпващото момиче.
-Мястото ми е тук.-каза тя и погледна навън. Той понечи да се приближи до нея, но тя го спря.
-Не идвай!
-Мястото ти е в моята стая!-каза той, сякаш заплашително, а тя поклати глава отрицателно.-Отговори ми на въпроса..защо си тук?-спокойствието в него вече го нямаше.
-Чакаш дете от Барбара и затова тръгвай, не стой повече тук.
-Ясно! Тръгвай!-хвана я за лакътя, а тя се отскубна.
-Моля? Никъде няма да ходя.-той впери смразяващ поглед в нея.
-Тръгвай!-игнорира я и повтори думите си видимо бесен.
-Казах ти да си вървиш! Не искам да с дойда с теб.-настоя тя отново. Искаше много да успее да го убеди да я остави.
-Защо ли настоявам?-той се приближи и я хвана. Тя изписка и веднага започна да се бунтува.
-Пусни ме! Няма да дойда с теб. Хари!-той я стискаше здраво и тя понечи да ухапе ръката му, но той веднага се сети, щом тя се наведе към ръката му и предотврати опита й. Хвана я през кръста и я преметна на рамото му.
-Флора, не мърдай! Бъди послушна, не ме вбесявай още повече!-скастри я той, държейки я здраво. Тръгна към колата с нея.
-Няма, пусни ме!-тя леко се изправи и се хвана за раменете му и започна да рита с крака колкото се може повече, за да може Хари да отпусне хватката си, но той я стискаше здраво и нямаше намерение да я пуска.
-Няма да те пусна!-отвърна й, викайки и погледна нагоре към нея, тъй като тя беше нависоко, защото я държеше. Изведнъж той погледна настрани много бързо. Тя му удари силен шамар, разконцентрирайки го. Използва възможността и се освободи. Тръгна да тича обратно към къщата, но не й се получи. Той я догони и я хвана. Флора се обърна и отново засили ръката си да го удари, но той я хвана.
-Не те съветвам да го правиш втори път.-изръмжа бясно той, гледайки я кръвнишки. Набързо изтича до колата с нея и отвори задната врата.
-Няма да вляза!-изписка тя.-Остави ме!-той я натика вътре, игнорирайки напълно молбите на момичето. Тя не спираше да се дърпа. И той се настани върху нея, спирайки малко движенията й. Хари се беше изпотил и дишаше тежко както и тя, но тя нямаше умора и продължаваше да мърда.
-Какво ти става, по дяволите?-попита я напълно изумен. Изкара телефона си като с едната ръка я държеше за ръцете.
-Хари, остави ме!-издиша тя и си освободи ръцете, а той изпусна телефона, хващайки я отново. Той я обкрачи и блокира движенията на краката й. Легна върху нея без да отпуска тежестта си, за да блокира и движенията на горната част от тялото й. И стана.
-Стани от мен!-изпротестира тя, опитвайки да се освободи, но Хари не помръдна отгоре й. Той леко се отпусна и изкара ръката си, за да потърси телефона си отдолу. Флора не спираше да мърда под него, което го разконцентрираше, но най-сетне напипа телефона и го взе, влизайки в контакти.
-Тук ли сте?...В момента съм зает...дълга история...брато, един от вас да дойде да шофира...не мога да я укротя.-тя освободи едната си ръка и започна да го блъска. Той я обхвана с ръце, хващайки и ръцете й и я приклещи. Така не можеше изобщо да мръдне.-Флора, какво ти става? Откъде намери тая сила?
-Искам.да.ме.оставиш!-каза тя, прекъснато и размърда раменете си.
-Спри да мърдаш! Не разбра ли, че няма да се освободиш? Не ме ядосвай!-тя не се подчини и продължи с борбата си.-Спри, веднага!-той я стисна по-силно между ръцете си.-Не ме карай да използвам белезници или въжета.-изръмжа, гледайки я бясно.
Флора видя тъмнината в очите му и отново се опита да мръдне, но този път не успя. Така я беше заклещил, че беше невъзможно да мръдне повече, а и леко се изтощи.
-Пусни ме!-помоли го тя след кратко мълчание. Гласове привлякоха вниманието й и тя погледна към прозореца отпред. Там бяха Лиам и Найл, които говореха нещо. Найл щом видя позата, която Хари бе заел започна да се смее. Качиха се в колата на предните седалки. Двамата отзад дишаха забързано.
-Брато, вие какво сте правили?-подкачи го, хилейки се.-Знаех си Лиам, че гледката няма да е за изпускане. Хари го погледна кръвнишки.
-Слизай от колата ми!-извика.-Ако ще ми се хилиш, по-добре да си далеч!-русокосия се опита да се сдържи, но се разхили още повече.
-Брато, много хубава поза!-отбеляза той и се преви от смях.
-Имаш късмет, че държа Флора!-каза през зъби.
-На къде да карам?-прекъсна ги Лиам, гледайки Хари през огледалото за задно виждане.
-В къщата, а ти се обади да й вземат куфарите-до шкафа са в хола и да заключат къщата.-и двамата кимнаха.
-Лиам и Найл,не го правете, моля ви! Не иска да дойда с вас.-но те не я отразиха сякаш не я чуваха и всеки се зае с поставената си задача.-Моля ви!-помоли отново и засече погледа си с мъжа отгоре й.-Не искам да дойда с теб!-каза му и размърда краката си.
-Нямаш избор, защото си моя!-каза й го право в очите.
-Не съм твоя!-каза тя веднага след думите му.
-Какво каза, малката?-погледна я смразяващо.
-Аз...-заекна, преглъщайки тежко.
-Ти си моя! МОЯ!- той се изправи и хвана ръцете й, слагайки ги над главата й.-Не ме карай да ти напомня чия си. Запомни го: моя си! Само моя! –каза напълно сериозно.
***
Хари стискаше здраво тялото на Флора докато Найл отваряше входната врата на къщата. Тя се беше отказала да се съпротивлява по пътя насам, а Хари така и не я пусна. Влезе заедно с нея и, след което целуна челото й, стискайки я плътно до себе си. Хватката му бе достатъчно силна и здрава, за да не може да я изпусне и да не й причини болка.
-Пусни ме!-каза тихо и се размърда в хватката му. Той я погледна и обхвана тялото й, придърпвайки я още по-близо
-Не те съветвам да правиш опити да напуснеш къщата, цвете мое.-каза й, гледайки я право в очите, за да разбере какво мисли.-Напълних двора с хората ми и при най-малкия опит ще те хвана и тогава наистина ще ме ядосаш.-допълни, а тя погледна настрани.
Флора щеше да му каже нещо когато гласът на Пери я прекъсна.
-Няма да мълча вече!-извика тя и влезе при тях, заставайки до Хари, а Барбара дотича след нея и се опита да я отдръпне от него. Пери беше бясна заради посинелия й врат.-Как можа да го направиш?-развика му се.-Сестричката ми е единственото, което ми остана от семейството, а ти си се опитал да ми вземеш и нея. Нямаш ли малко милост? Какъв си ти такъв, как може да стискаш за врата бременни жени?-тя изливаше гнева си, крещейки колкото й глас държи. Флора стоеше тихо и наблюдаваше тъжно врата на Барбара и слушаше думите на Пери, които я настройваха още повече срещу Хари.-Какво толкова ти е направила с бебето? Единственото, което тя иска от теб е да я обичаш...няма да я докосваш повече, разбра ли ме?-говореше с яд и сълзи се стичаха по лицето й.
-Добре ли си?-попита Флора, игнорирайки кавгата и докосвайки рамото на Барбара. Тя кимна и сведе глава.-Иска да направя аборт.-уведоми я и хвана ръката на сестра си.
-Какво?-едвам каза тя и погледна към Хари разочаровано. Обърна се и тръгна към входната врата, но веднага беше затисната срещу стената.
-Флора!-изръмжа предупредително, а тя се разплака и му удари шамар отново. Хвана грубо ръцете й и я погледна свирепо.-Откажи се! Няма да те пусна!-каза ядосано и я дръпна нагоре по стъпалата, напълно игнорирайки двете руси момичета.
Отвори с трясък вратата и я вкара в стаята им.
-Напоследък много взе да си позволяваш.-блъсна я леко на леглото и се настани върху нея.-Много мразя да не ме слушат, а ти правиш точно това, малката!-каза, стискайки китките й, за да не мърда.
Тя стисна очи, не знаеше изобщо какво да направи. Думите на сестра й не излизаха от главата й, а и тези които чу преди малко я увериха, че сестра й бе права. Не искаше да й вярва, не искаше това да е истина, но разбра, че той крие нещо от нея. Беше лош и само пред нея се преструваше на мил и добър. Беше повярвала, че той не е лош човек и му беше казала „обичам те", а сега се чудеше на коя от ролите му бе казала тези думи. Тя си спомни думите на Фиона „Не вярвай на думите му, на нито една..." Отвори бавно очи и вместо да види обикновеното тъмнозелено в очите му, видя мътното черно, което скоро не беше виждала. Тя изучи гримасата на лицето му. Дишаше учестено и ноздрите му помръдваха, устните му бяха в права линия, а ченето му беше стегнато, а очите му гледаха право в нея.
-Искам да си ходя вкъщи.-каза тихо, поглеждайки го. Той затегна ръцете си около нейните и се наведе към лицето й.-Флора, няма да мръднеш оттук, казах ти го и преди и сега ти го казвам ще те вържа, с което ми падне, ако не ме слушаш. Ще.стоиш.тук!
-Значи би ме вързал,така ли?-потрепери тя.
-Да, ако ме вбесиш.-отвърна остро.
-И защо го правиш? Всичко това с каква цел го правиш?-попита го тя като очите й се насълзиха.
-Мамка му, ако искам да те вържа то тогава ще го направя. Много мразя да не изпълняват това, което им кажа.
-Тогава го направи, хайде! Вържи ме!-проговори, а той сви вежди в недоумение после поклати глава.-Защо? Защо не ме вържеш на онези вериги отново да повися? Направи го както преди, хайде!-настояваше, гледайки го в очите. Той не й отвърна.-Хайде, защо криеш същността си от мен? Защо лъжеш само мен?
-Какви ги говориш, по дяволите? Не съм те лъгал.-прекъсна я видимо объркан.
-Заплашил си нашите, почти си убил Барбара и бебето и не кое е да е, а твоето. Щеше да ме завържеш отново на онези вериги, но се сети, че играеш роля пред мен и млъкна. Лъгал си ме през цялото време. И защо? Какво целиш?-попита го, ридаейки тихо.
-Ти полудя ли?-той се изправи и започна да обикаля стаята.-Какви ги говориш, мамка му? Кой отново ти проми мозъка? Пийтито ли?-тя също стана.
-Каква роля играеш?- настоя тя, треперейки не защото се страхуваше от него, а защото чакаше следващите му думи. Думи, които можеха напълно да я съсипят.-Държиш се с всички лошо, а с мен не и защо? Какво искаш от мен?-допълни тя нервно, готова всеки момент да рухне.
-Значи аз играя роля според теб, така ли?-попита той невярващо, а тя кимна бавно. Той заби юмрук в стената и тя отскочи леко назад, стряскайки се.
-Ето, че си същия, ти изобщо не си добър. А защо се прави на добър пред мен? Какво криеш?-изхълца прегръщайки тялото си с ръце.
Той се вбеси много, защото опитваше с огромни усилия да бъде добър за нея, за да я направи щастлива, но разбра, че всичко е било напразно.
-И без това не сме си никакви затова, моля те, пусни ме да си ходя!
-Никога!-извика бясно той, дърпайки косата си.-А ти какви искаш да сме? А?
-Мислех си, че бяхм...
-Това никога няма да стане. За какво ни е, като и необвързани сме си добре?-думите нараниха момичето и тя преглътна, кимайки.
-Още една причина да ме пуснеш да си ходя. Не искам да слушам лъжите ти и да гледам преструвките ти, моля те!-тя сведе глава, чакайки думичките „върви си".
-Значи когато прехапа устната си на масата и потече кръв, защо според теб бях в стаята горе докато ти беше в банята? А когато спях с Барбара, мислейки си, че си ти? А когато се сбих с двамата мъже, защото послуша онзи лигльо, мамицата му.-извика силно.-А колко усилия ми костваха, за да не те придърпам в обятията си докато вечеряхме? Побърках се, че Найл ти говореше, а аз дори не можех да усетя аромата ти, защото не сядах до теб. А сестра ти когато ми звънна и ми съобщи, че са те отвлекли, добре че беше запомнила номера на колата. Знаеш ли как откачих тогава? И също когато му поиска да те убие, добре, че простреля мен. Когато се прибрах настъпи такова облекчение в мен, защото те видях жива и невредима, спяща невинно в леглото ми, прегърнала възглавницата ми. Когато напусна къщата те проследих до долу и ти повиках такси, за да не мръзнеш. Пуснах те, защото си мислех, че така ще е добре за мен. Мамка му, колко сгреших! Спях в колата, паркирана на 5 метра от къщата ти, а една сутрин се събудих облегнат на оградата ти с много бутилки алкохол около мен. А когато една вечер те наблюдавах как гледаш филм, разплака се, и без да се осъзная тръгнах към прозореца ти, за да вляза, но се спънах и се усетих какви ги върша...да, имаш право, наистина се преструвам.-последното го каза иронично.
Флора беше вдигнала глава и го гледаше и сърцето й щеше да изскочи от всички признания, но гласът на сестра й не излизаше от главата й затова тя ни най-малко не му повярва. Помисли си, че си е измислил всичко, за да я баламоса.
-Добре, изслушах те, а сега ме пусни!-настоя за пореден път.
-Няма да те пусна, не разбра ли? Втори път няма да направя тази грешка.-тръгна към нея и тя тръгна назад, но опря стената. Тя преглътна когато той постави ръце на стената, блокирайки я.
-Какв...-той заби устните си грубо в нейните.-Отвърни ми!-изръмжа й, обвивайки ръцете си около талията й.-Знам, че го искаш!-тя постави ръце върху гърдите му и се опита да го отблъсне.-Не ме карай да те ухапя..-каза тя и той използва възможността, започвайки я да я целува жадно и с натиск. Флора до последно не му отвърна, но после не можа да му устои и му отвърна, обвивайки ръце около врата му. Хари се усмихна самодоволно и се отдръпна, залепяйки челата им
-Моя си, бейб! Моя!-каза, дишайки тежко.-Тялото ти те издава. И не ми опитвай нищо! Няма да избягаш, не и от мен!...
Хейй! Надявам се главата да ви е харесала! :) <333
Хареса ли ви, че Флора бе по-борбена в тази глава? Или предпочитате да се съгласява и да си мълчи?
А какво мислите за цялата тази ситуация между Хари и Флора?
Искам да ви БЛАГОДАРЯ МНОГО!
#6years1D
Усмихнат уикенд! :д <3333