64.Stay
Вечерта...
-Няма да спиш тук, отвори!-каза заповеднически Хари, чукайки по заключената врата.
Флора беше в стаята където бе наказвана преди и сега оправяше нещата си.
-Искам да съм сама.-каза по-силно и сложи блузите в гардероба.
-За да избягаш отново през онзи шибан прозорец ли? Няма! Отвори!
Флора не беше планирала да бяга, искаше просто да е далеч от него, за да не му повярва отново. Тя приключи и прибра куфарите, след което си облече пижамите.
-Няма да бягам, остави ме сама!-увери го за последно и легна на леглото.
-Ела в стаята ни!-настоя той и тя чу шум. Хари седна на пода и се облегна на вратата, но тя не му отговори.-Хайде! Вратата ли искаш да разбия?
-Лека нощ...
На другия ден Хари беше ядосан заради ината на Флора и защото не го послуша. Затова й забрани да излиза от онази стая.
-Щом ще се заключваш стой си там.-подвикна той, за да може тя да го чуе и нареди на охраната да охранява вратата и долу под прозореца на същата стая. Нареди на Ел да й носи храната на охраната пред вратата й, за да не може да контактува с нея. Също така й забрани да ходи на училище.
Флора реагира остро на това и вечерта се скараха отново с Хари когато той отиде да я види.
-Знаеш, че тази година завършвам, знаеш колко ми е важна, а днес щеше да идва професорът от университета и щеше да ни преподаде важна лекция по Химия, но заради теб я пропуснах.-каза тя разочаровано и леко ядосано. Беше си пропиляла целия ден, стоейки в празната стая, а от онази лекция можеше да научи много.
-Ако беше изпълнила желанието ми снощи, нямаше да се стига до това!-отвърна й на равен тон.
-Заради това ли не ме пусна на училище, защото не исках да отворя вратата? Но Хари, та аз пропуснах толкова важно нещо и то защо? Заради егото ти? Само защото не съм те послушала?-тя се засмя иронично.-Не мога да повярвам! –хвана челото си и се натъжи.
-Не можеш?-изуми се той и повиши тон.- Мамка му, изпълнявай това, което ти кажа!-допълни изнервено.
-Няма!-отвърна категорично тя. Стана й обидно, че той използва такава дума.
-Хубаво! Утре си отново тук!-с това той излезе, без да чака отговор, напълно побеснял от стаята. Това момиченце започваше да си играе с нервите му и не изпълняваше нито едно от нещата, които той искаше. Нямаше да се предаде толкова лесно, егото му не го позволяваше.
На следващия ден Флора го игнорира напълно и той поомекна като й позволи да излиза от стаята, но не и от къщата. Помисли си, че така ще го отрази, но не. Тя говореше с всеки освен с него. Тези дни бяха много важни за нея, тъй като се изнасяха най-различни лекции в училището й, а той не й позволи да отиде. Страхът от него вече го нямаше. Тя му се противеше, защото знаеше, че той няма да бъде отново жесток както в началото когато я отвлече.
***
Лиам се прибра по-рано от другите момчета и видя Флора да учи в трапезарията. Използва момента, че момчетата ги няма и се реши най-после да говори с нея.
-Хей, Флора!-каза дискретно, сядайки срещу нея. Тя вдигна глава отнесено и го погледна, усмихвайки му се.
-Здравей, Лиам!-поздрави го мило.
-Ъ, искам да, ъ, нищо? Т.е. има едно момиче, но не казвай на никого особено на Ел, става ли?-тя си спомни предишния им разговор между нея, Ел, Лиам и Найл и се изкикоти и кимна, затваряйки учебника.
-Добре, слушам те!-каза мило тя.
-Видях я на площада на Нова година с приятелите й. Не знам защо, но ми направи някакво впечатление с тази нейна усмивка. Толкова беше весела и щастлива, не спираше да весели и хората покрай нея. Беше душата на компанията й. Наблюдавах я отдалече и след като приключиха фойерверките изчезна с приятелите й. Тогава дойде Найл и реших да отида с него на парти в някаква къща. Оказа се ,че и тя беше там. Къщата беше огромна и Найл се задяна нанякъде, а аз намерих идеално местенце откъдето да я наблюдавам. Странно, но факт стоях там като пълен идиот, гледайки я. Усмивката не слизаше от лицето й. По едно време започна да поглежда към мене като последния път се разхили и остави компанията си, идвайки при мен. Погледнах встрани, след което я видях пред мен. Погледнах я въпросително и тя гледаше в мен и ме попита защо съм я гледал враждебно и ме нарече странник, след като й казах да си гледа работата.
-О, Ли това е било грубо от твоя страна.-прекъсна го тихо тя, сплитайки пръстите си.-Сигурно си я гледал така както когато си ядосан.-допълни, поглеждайки го. Не знаеше как ще реагира той затова говореше тихо.
-Да, Флора затова дойдох да говоря с теб, ако го кажа на Ел цялата къща ще научи, защото ще се похвали на всеки, че преди е била права, докато ти не би казала на никого. Не знам как да се държа, знаеш, че не се усмихвам много, а и по принцип си гледам така както каза тя „враждебно".-тя кимна.
-Ще се опитам да ти помогна.-усмихна му се тя.-И това ли беше разговорът ви?
-Не, попитах я защо пък да съм странник, а тя ми отвърна, че съм бил единственият, който не се смее в стаята и че не ми знаела името и затова ми измислила и направи кисела физиономия. Погледнах я объркано, не намирах нищо забавно в думите й. Тя забеляза и ми се представи, подавайки ръката си..
-И какво стана?-Флора леко се надигна, чакайки с огромно любопитство следващите му думи.
-Аз станах и я оставих без да й кажа абсолютно нищо.-усмивката й помръкна.
-Какво направи?-смая се тя, гледайки го невярващо, а той повдигна рамене.-Защо го направи?
-И аз не знам, а сега съжалявам...искаше ми се никога да не съм го правил. Кийра е много красиво и умно момиче, а аз съм член на гангстерска банда.-последното го каза по-скоро на себе си отколкото на нея.
-Ама защо? Лиам та тя е искала да се запознае с теб...Кийра ли се казва?-попита после, за да не му скапва настроението.
-Да, така се казва...Кийра. Тя се държа адски мило, а аз избягах като един глупак.-измрънка.
-Не се сърди, но си прав. Изобщо не е трябвало да бягаш, разбирам какво те терзае, но сега или те мисли за страхливец или е обидена от действията ти.-обясни му, гледайки го.
-А как да оправя нещата?-попита я без да я поглежда изглежда се смути от думите й, но осъзнаваше, че Флора беше права.
-Ама ти не я познаваш, не знаеш нищо за нея.
-Имаш право, но два дни след Нова година я видях да влиза в магазина където продават шейкове. Тя работи там. Посещава университет и живее доста далеч от тук. Само това успях да разбера. И Флора ще ми помогнеш ли? Как да подходя?
-Нека помислим тогава. И не се разочаровай, имай вяра.-каза му тя усмихнато.
***
Хари се прибра преди да се стъмни и видя, че в хола са почти всички освен Флора, поздрави ги.
-Флора, горе ли е?-Ел поклати глава отрицателно и Хари замръзна на мястото си.
-В кухнята са с Лиам.-обясни му тя, тъй като видя физиономията му преди малко. Хари се вторачи в нея.
-С Лиам? Сама?-той стисна юмруци и затегна ченето си, веднага тръгна без да дочака отговора на Елинор. –Никой да не идва!-предупреди ги той, ръмжейки и отиде в кухнята.
Видя насядалите на масата Лиам и Флора, които говореха.
-Лиам, какво по дяволите търсиш тук с момичето ми?-извика разгневено, гледайки го кръвнишки. Искаше веднага да му разбие физиономията. Флора стана веднага, за да спре Хари.
-Бро, просто си говорим насаме.-отвърна Лиам, ставайки от стола.
-Хари, моля те!-помоли го тя, държейки го по- далеч от Лиам, но усещаше, че не може да го удържи.
-Насаме!? Флора, той докосна ли те?-попита, почервенявайки от яд. Отговорът на Лиам не му подейства така както той очакваше.
-Спри да говориш глупости, Хари. Просто си говорим.-увери го тя, докато той я наблюдаваше.
-Аха, така значи.-той се освободи от малките й ръце и замахна с ръка, за да го удари, но Лиам в последния момент се отдръпна. Флора отново застана пред него и го изблъска.
-Защо един път не ми повярва?-каза тя и излезе от кухнята, тичайки.
-Флора!-тръгна след нея, но се спря и се обърна към Лиам.
-Много добре знаеш, че тя е моя!-изръмжа бясно, хващайки го за яките на ризата.-Намери си друга! Не ме карай да те втривам в земята!-затисна го в стената, гледайки го яростно. Единственото, което спираше Хари беше, че Лиам му беше като брат.
-Точно това правя!-Лиам не искаше да казва на никого за Кийра, но не искаше да си навлича гнева на Хари.
-Какво?
-Питах я как да оправя нещата с едно момиче.-Хари отпусна хватката си и се отдръпна от него.
-И защо не ми казахте?-повиши тон, прокарвайки ръка през косата си.
-Защото аз поисках никой да не знае и Флора се съгласи да си мълчи, доволен ли си сега?-каза и тръгна към вратата. Хари го настигна.
-Брато, разбери ме не искам да ми пипат момичето.-каза, потупвайки го по рамото, а Лиам кимна и той напусна. Качи се горе. Осъзна отново, че оплеска работите и шансовете си.
-Флора?-почука на вратата й и отвори. Тя беше вътре и седеше на леглото, прегърнала една от възглавниците. Той кротко влезе и седна в края на леглото, а тя дори не го отрази. Отново го игнорира.-Извинявай!-проговори тихо с дрезгавия си глас.-Защо мълчиш отново? Развикай ми се!-каза после, след като не му отвърна.
-Прекали!-проговори тя монотонно.
-Флора, сега като знам истината...-тя постави показалеца върху устните си и той спря.-Цвете, прости ми!-продължи той, гледайки я. Тя не му отвърна.-Добре, какво да направя, за да ми проговориш отново?-каза с надежда и малко се премести към по-към нея.
-Искам у дома.-веднага му отговори.
-Няма да стане!-каза той категорично и стана...
На следващия ден Хари взе Флора със себе си. Цяла нощ отново не можа да мигне на дивана и обмисли всичко. Той спеше в хола, защото в стаята беше празно без нея. Осъзна, че не трябваше да я затваря три дни в къщата без да излиза навън.
Флора кротко седна на предната седалка и погледна настрани, за да гледа през прозореца.
-Няма ли да кажеш нещо?-каза, изпълнен с надежда да се обърне към него, но тя повдигна рамене като отговор и повече не я попита друго...
Влязоха в залата където Хари се биеше. Беше празна, защото нямаше да има двубой. Днес щеше да потренира с боксовата круша. Тя седна на обичайното си място, а той се преоблече и после я погледна.
-Цвете, искаш ли да се пробваш?-попита я, показвайки й боксовите ръкавици, с които преди беше тренирала. Флора се настани по-удобно на стола и поклати глава. Той сведе глава гузно и остави ръкавиците й и тъкмо щеше да започне когато Лиам влезе в залата и отиде при него.
Хари не вдигна поглед, за да го погледне.-Днес не ми трябваш, иди се мотай някъде.-той кимна и забеляза момичето в дъното.
-Оправихте ли се с Флора?-той поклати глава и удари силно боксовата круша.
-Мислех, че ще оправя нещата, но се оплитам повече с всяка изминала минута.-с това още по-голяма агресия удари крушата.
-Искам да говоря с нея, ако не възразиш де.
-Отивай!-каза му и се опита максимално да се съсредоточи, но не му се получи. Лиам се изненада, кимайки и хукна към Флора. Изобщо не искаше да му позволява, но нямаше избор. Искаше да оправи нещата с нея. Леко се премести и видя, че тя стана и се прегърнаха, след това Лиам започна да й говори нещо и започнаха да се смеят.
Започна да нанася удар след удар. Зрението му се замъгли от ревност и яд. „Каквото и да направя, мамка му, никога няма да е достатъчно. Толкова се старая да бъда добър, да не я разочаровам, а всъщност точно това правя. Никога няма да имам този шанс да я направя толкова весела и щастлива както е в момента с Лиам. Толкова я искам, че чак боли. Много боли да му се невиди. Влезе ми под кожата с тези очи и с нейното „благодаря" и „съжалявам". Мамка му, не може ли аз да съм късметлията?-очите му се насълзиха, но той набързо ги изтри и си изля всичко на боксовата круша." След като приключи отиде да си вземе душ и се върна и тръгнаха...
-Можеш да си ходиш!-проговори той, гледайки напред докато паркираше колата си. Флора го погледна учудено.
-Не се шегуваш, нали?-попита го тя, а той кимна с глава отново без да я поглежда.-Благодаря ти!-каза и слезе от колата, а той стисна очи и скри лице във волана...
Качи се в стаята й където тя подреждаше куфарите си.
-Значи наистина тръгваш.-каза той, гледайки в краката си.
-Да.-каза и закопча ципа на последния куфар.-Благодаря ти, за което.
-Щях да предложа да те закарам, но знам, че няма да искаш затова Лиам ще те закара.-Флора усети пречупванията в гласа му. И тя като него също не смееше да го погледне.
-Б-благодаря!-гласът й се разтрепери, засмя се нервно само, за да не се разплаче и хвана дръжките на куфарите й.
-Аз, аз ще ти ги сваля.-взе куфарите, гледайки ги и тръгна надолу, тя преглътна и го последва.
На Хари изобщо не му се нравеше това, че я пусна, но нямаше избор, ако я държеше насила щеше да влоши още отношенията им. Достигна до това решение, докато тренираше или по-точно докато изкарваше яда си върху нея. Стараеше се доста да удържи да не се подаде на другия си глас, който му шептеше да я хване и да я върне отново. Излезе при колата и гърлото му се стегна. Сложи много бавно „шибаните куфари" в багажника.
Флора стоеше до предната врата и чакаше Хари да затвори багажника. Той се показа и тя се разтрепери цялата. Той щеше да я подмине без да й каже нищо, но не можа. Застана пред нея, а тя погледна настрани, а не надолу, защото сълзите й веднага щяха да потекат.
-Флора, остани! Моля те, цвете мое не тръгвай!-помоли я той, гледайки я тъжно. Силата, гордостта и непоклатимостта му бяха се изпарили и сега стоеше пред нея толкова слаб.-Остани!-гласът му пресипна.
-Н-не мога! Така е по-добре за всички!-едвам каза тя.
-Не, Флора! Това са глупости, не тръгвай!-той я погледна, но тя него не.
-Така ще е най-д-добре.-той хвана ръката й и я стисна нежно.
-Не тръгвай, малка моя! Не ме оставяй сам!-тя поклати глава и сведе поглед.
-Не мога!-прошепна тя.-М-може би е за д-добро!
-Може би е за добро...-повтори тихо той.-това ли е последното, което ще кажеш?-допълни и отдръпна ръката си от нейната. Тя не посмя да вдигне глава и кимна, а той мина покрай нея и влезе в къщата. Тя се качи отзад и затръшна вратата.
-Тръгваме ли?-попита я Лиам, който беше в колата, а тя кимна и се разплака горчиво.
Хей, съжалявам за закъснението. Надявам се главата да ви е харесала. <3
Тя си тръгна :( какво мислите,че ще стане?
Трябваше ли тя да си тръгне според вас?
Много, много ви благодаря за 100K гледания! Обичам ви!<3333333
Лека вечер! :)))