Mine (Bg fanfiction)

Ел и Флора се върнаха при момчетата на масата.

-За какво си говорите?-попита Ел, настанявайки се до Луи.

-Наши си работи.-отговори й той като се спогледа с Хари и започна да се смее. Ел извъртя очи и се засмя и точно тогава видя същото момче, което подаде шала на Флора, в една от крайните маси в ресторанта.

Момчето беше застанало, така че да е обърнат към масата на четиримата. Ел забеляза, че се е втренчил и проследи погледа му и очите й попаднаха на Флора. В същия момент тя погледна към нея и Ел й направи жест с главата и очите си.

Флора леко се обърна уж оглежда декора на ресторанта и засече погледа си със същото момче, което й се усмихна и се обърна към момичето до него.

Ел остана объркана от действията на момчето, но се успокои след като видя, че той си има гадже. Те отново се спогледаха с Флора.

-Какво правите?-обади се Хари, гледайки двете момичета подозрително.

-Общуваме чрез погледи или поне пробваме.-засмя се Ел, за да замаже лъжата й, но той не се хвана.

-Какво има?-попита той вече сериозно. Ел погледна към него и реши да му каже:

-Добре де, онова момче зад теб на крайната маса беше пред входа на тоалетната и когато го подминахме той повика Флора...

-Кой?-прекъсна я той, а Флора хвана ръката му.

-Успокой се! Нищо не е станало. Нека Ел ти обясни.-той кимна, гледайки лошо.

-Аз и тя се обърнахме като видяхме, че той държи шалчето и учтиво й го върна. Усъмних се в него, но после видях, че той си има гадже, което прегръща и сега вече ми е спокойно.-довърши тя, а Хари се обърна и видя въпросното момче, което бе обърнато към момичето си и се смееше с нея.

-Той беше просто учтив, Хари.-каза тихо Флора докато той огледа добре момчето и се обърна. Придърпа Флора до себе си и обви ръка около крехките й рамена, целувайки я по челото.

-Моя!-прошепна той тихо.

***

-Всичко беше невероятно! Толкова беше забавно и толкова романтично...бяхме си само с Луи.-Ел беше взела думата и сега всички нея слушаха как тя и Луи са си прекарали в Алпите.

Те току що се бяха върнали и сега всички бяха в хола на къщата.

-Имаше от всичко по-малко: снежни топки, ски, сняг, смях, радост и още много емоции.-Хари извъртя очи от досада.

-Но най-забавно беше когато с Луи ви следихме. Ах, такива снимки се получиха, че просто...о, толкова е хубаво.-при думите й Флора се изчерви.

-Вие сте ни снимали?-попита Хари с доста сериозен поглед и Луи кимна.

-Ел настоя, бро.-отговори.

-После ще се разправям с теб и нея.-каза той строго, гледайки ги заплашително. Луи изобщо не му хвана.

-Ъ, добре...а сега ако ни извините...ще отидем да си починем.-каза той и извъртя очи, ставайки.

-Да бе, сигурно ще „почивате".-обади се Найл и започна да се смее. Луи грабна възглавницата от дивана и я захвърли в негова посока. Всички се засмяха.

-Хайде да се качим и ние.-Флора кимна и станаха. Той обви ръка около раменете й и напуснаха хола. Лиам и Найл напуснаха къщата, отпрашвайки нанякъде, Зейн се качи горе в стаята, а двете сестри останаха сами в хола.

-Добре ли си?-попита я Пери, прегръщайки я.

-Да, поне така си мисля, леко ми е замаяно и ми се гади, но да добре съм.-отговори тя, а пред очите й беше Хари, който не спря да си играе с косата на Флора преди малко.

Толкова й липсваше, а той дори не я отрази.

-Кога смяташ да му кажеш?-попита сестра й.

-Не знам...той ще ме убие като разбере. Какво да правя?-оплака се Барбара.

-Според мен трябва да говориш с него като първо го предразположиш, разбира се.-тя кимна и прегърна сестра си, въздишайки тежко.

***

Хари и Флора се качваха по стълбите нагоре когато той внезапно я вдигна.

-Хари.-изписка тя. Той не й обърна внимание и впи устни във врата й, хапейки я закачливо. Искаше да усети телцето й, с пръсти да погали нежната й кожа, с устни да опита вкуса й и чрез обонянието си да усети мириса й. Така се беше задълбочил в начинанието си, че не прецени и се спъна в стъпалото, но не падна, а тя изписка, стискайки здраво ръцете си около врата му.

-Хари, ще паднем.-каза тя обезпокоено. Той не каза нищо и вместо това тръгна нагоре тичешком, стискайки я здраво.- Ще си счупим нещо...спри! Ау! Хари!-той влезе в стаята им и я постави на леглото, падайки до нея. Тя се изправи в седнало положение и хвана възглавницата, удряйки го.

-Знаеш ли как се изплаших? Ами ако бяхме паднали?-каза сериозно тя. Той се изправи в седнало положение и взе възглавницата.

-Предизвиква ме на бой?-стисна очи той, имитирайки сериозността й.

Тя се изкикоти от направената гримаса и хвана възглавница, кимайки с високо вдигната глава, след което го нападна. Последваха удари, след което той слезе от леглото и така започна да напада, а тя остана горе, удряйки го с меката възглавница. Усмивката й не слизаше от лицето.

-Бам!-извика тя и захвърли възглавницата по него.

Детското живееше в нея затова той почувства енергия, припомни си криениците с майка му, почувства се отново жив, значим и хлапе изпълнено с надежди и мечти.

Тя остана невъоръжена и той се подсмихна победоносно, държейки двете възглавници. Тръгна към леглото, а тя започна да се мести, вървейки назад.

Така се бяха вдълбали в играта, че забравиха за реалността и факта, че бяха големи.

-Сега, сега кой ще победи?-подкачи я той.

Очите на Флора шареха из стаята, а умът й се мъчеше да измисли план за измъкване. Изведнъж тя тръгна към него тичешком. Скочи и ръцете й се обвиха около врата му. Той загуби равновесие, тъй като не очакваше подобно нещо и падна на леглото, а тя се приземи върху него. Тя се изправи в седнало положение, обкрачвайки го.

-Победих!-каза тя, кикотейки се. Той започна да я гъделичка и тя изпадна в смях, падайки на мекото легло.-Х-ари, спри...ах, сти-га Ха-ри!-той наблюдаваше смеещото се момиче и всичко в него се изпълваше с нещо, което той не знаеше какво е, но просто самото чувство му харесваше.

Харесваше му да я вижда толкова щастлива, радостна и с широка усмивка. Тя го дръпна внимателно към нея и обви ръце отново около врата му. Той се възползва от момента и скри лице в шията й, усещайки аромата, който го успокояваше. Постояха така сгушени няколко минути, след което той леко се изправи и изравни главата си с нейната. Вгледа се в очите й и бавно и нежно впи устни в нейните. Тя леко го придърпа и легна на леглото, обхвана с ръце лицето му, а той се подпря на лактите си, за да не стоварва тежестта си върху крехкото й тяло.

-Флора.-прошепна той.-Моето невинно цвете...толкова си крехка в ръцете ми също като стъбълцето на едно цвете. Моя! Не знам какво бих правил ако те нямаше...всъщност не знам какво съм правил преди теб, но знам, че не искам да те губя.-той я прегърна силно и целуна нежно челото й.

-Хей, аз съм тук...спокойно!-каза тихо тя и целуна бузата му, след което постави глава върху гърдите му. Скоро заспа от мелодията на сърцето му, а той от топлината на студеното й тяло.

Хей, новата глава е тук! Надявам се да ви е харесала. :)
Какво мислите за въпросното момче?
Според вас какво крие Барбара?

Лек ден ви пожелавам изпълнен с много усмивки! <333