Mine (Bg fanfiction)

Флора се настани в стаята си в къщата на баща й. Облече вталена блуза и дълга жилетка стигаща до коляното й, и тесни черни джинси. Среса косата си и я прибра на висока опашка. Така беше готова да посети баба си.

Слезе долу и влезе при родителите си. Уилсън я изгледа студено и продължи разговора си с Фиона. Когато пристигнаха по-рано той не я удостои нито с прегръдка, нито с поглед, беше бесен задето Флора бе заминала за Франция със Стайлс. Тя се разтрепери след като видя погледа му и тихо се настани до майка си като я гушна.

-Милата ми!-прегърна я Сюзан и нежно помилва косата й.

-Липсваше ми, мамо!-прошепна. Уилсън се спогледа с жена си и тя веднага сведе глава и погледна към Флора.

-И на мен миличка, много и то!-гушна я отново, след което се отдръпна от майка си и засече погледа си с Фиона.

-Ъ, мамо, тате...трябва да ви кажа нещо.-започна тя, играейки с пръстите си нервно. Много добре знаеше, че ще се ядосат затова, което предстоеше да им сподели.

Уилсън вървеше напред и спря, обръщайки се към нея. Майка й я прегърна, обвивайки ръка около нея, а Фиона скръсти ръце.

-Ами...аз, как да го кажа...

-Онзи да не би да ти е направил нещо.-прекъсна я той, повишавайки тона си, което я накара да се стресне.

-Не е, просто искам да кажа, че ходя с него.-каза тихо и при думите й Уилсън започна да се смее. Флора вдигна глава, гледайки баща си и странната му реакция. После погледна към майка си, която гледаше тъжно Уилсън, не смееше да погледне дъщеря си, която в момента беше разочаровала и двамата. Смехът от негова страна спря и той я погледна сериозно.

-Чуй ме сега! Много, ама много добре ме слушай!-повиши глас той, отивайки при нея.-Слушаш ли ме?-тя кимна веднага, стискайки долната си устна. За първи път виждаше баща си толкова разгневен и бесен.-Забрави за Лондон и за него!-каза през зъби строго.

-Какво? Не, не можеш да ми забраниш!-обади се тя веднага след като чу думите му.

-Нима?-тя кимна и сведе поглед.-Малка госпожичке, ти няма да се върнеш в Лондон.-той се обърна и тръгна да излиза.-Няма да позволя да си съсипеш живота с онази хиена!

-Не! Няма да остана тук! Дори и да не го одобряваш.-извика тя и той спря и се обърна към нея.

-Моята дума е закон за теб!-извика вбесено той.-И ще изпълняваш всичко, което ти кажа!

-Не! Стига вече! На никого, ама на никого няма да позволя да ми забранява, да ми се налага или да ми влияе по някакъв начин. Мисля, че съм достатъчно голяма да решавам какво да правя с живота си и най-вече да вземам сама решенията затова кое е полезно за мен и кое не е.-изреди Флора, след което стисна долната си устна. Беше й писнало да се отнасят с нея по такъв начин.

Настъпи тишина. Уилсън остана изумен от чутото, осъзнавайки, че Флора се бе променила. Бе станала по-борбена и по-твърдоглава, което изобщо не го удовлетвори, а напротив още повече го вбеси. Сюзан гледаше изплашено дъщеря си, а Фиона беше притаила дъх и осмисляше думите на по-малката си сестра.

-Как смееш да ми повишаваш тон?-кресна изведнъж той и всички погледи се насочиха към него.

-Но татко, та ти не ми позволяваш да изкажа мнението си или съгласието си, а направо ми забраняваш, а дори не мислиш за чувствата ми. Аз обичам този човек и няма да позволя да излезе от живота ми само, за да ви угодя. Няма да потъпквам любовта си и неговата вяра в мен.-добави тя на равен тон, въпреки че й се искаше да се разплаче.

-Ще убия този пламък в теб, обещавам! Каквото и да ми коства ще го направя!-тя го прекъсна.

-Но той нищо не ти е направил, татко!

-Как да не е, по дяволите!? Той отвлече една от дъщерите ми! Кой знае какво ти е втълпил или как те е заплашил, така те е обладал, че повече не мога да те позная.

-Значи да бъда наивна и всеки да ми казва какво да правя, всеки да решава вместо мен,но не и самата аз? Защо татко?-гласът й се пречупи, а очите й се насълзиха.

-Защото знам какво е правилно за теб.-извика ядосано.-Затова приеми факта, че няма да видиш вече Лондон и хиената и точка. Приключихме въпроса.-тя се разплака и изтича пред него, препречвайки му пътя.

-Аз няма да остана тук!-каза тя категорично.-Още сега ще се обадя на Хари да...-Флора не успя да довърши изречението, тъй като беше зашлевена от баща си. Шамарът беше толкова силен, че се отбеляза върху бузата на Флора.

-Кевин!-извика жена му, която изтича до нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна. Фиона също изтича до сестра си.

-Моля ви, недейте!-каза тихо Флора като сълзите падаха по лицето й и погледна към Уилсън.-Не знам с какво провокирах такава реакция у тебе, но няма да променя решението си. Прости ми, татко!-каза тя и се хвана за наранената буза, и се качи нагоре по стъпалата.

-Тате, защо го направи?-Фиона също се разплака.-Нима тя заслужи това?

-Какво направих?-каза изведнъж той, гледайки ръката си.-Малката ми Флори, как можах?

***

-Милата ми Флора! Колко много липсваше на баба.-каза възрастната жена и помилва момичето по косата. Тя се усмихна и прегърна баба си.-Как върви в училище?

-И ти на мен! Засега добре.-усмихна се тя и се спогледа с Фиона.-Бабо, ние с кака ще разглеждаме снимки от твоите албуми, нали може?-възрастната жена се усмихна и кимна.

-Разбира се!-Фиона скочи щом чу думите на баба си и донесе старите албуми. В стаята влязоха и останалите. Флора не вдигна поглед от албума пред себе си, за да не засече поглед с баща си. Уилсън също забеляза отдалечеността й. След онзи случай по-рано, не бяха говорили.

Фиона и Флора започнаха да разглеждат снимките, и се кикотеха на някои от тях.

-Лельо, каква е тази прическа?-изкиска се Фиона, гледайки зигзагообразната линия на косата й.

-Оплаквах се, че косата ми не е хубава и накарах Кевин да ми направи някаква по-модерна.-изсмя се жената заедно с Фиона.

Флора също се смееше, но една снимка привлече вниманието й. Внимателно изкара снимката и се вгледа в малкото детенце, което имаше очите, които тя обожаваше.

-Бабо, кое е това детенце?-веднага попита тя, треперейки, тъй като през ума й преминаха най-различни сценарии, ако това бе Хари. Подаде снимката на баба си и нетърпеливо зачака отговора.

-О, това ли? Нали знаеш, че бебето, което е прегърнало си ти?-Флора уголеми очи изумено и се вгледа в бебето на снимката.

-О, но бабо кое е това дете?-попита я отново, гледайки зелените очи на детенцето. Последва мълчание, което накара Флора да вдигне поглед и да погледне баба си, която гледаше към Кевин.-Бабо?-възрастната жена погледна към нея и се усмихна тъжно.

-Скъпа, майката на това дете беше най-добрата приятелка на майка ти.-щом чу думите веднага погледна към майка си, която беше забила поглед в пода.-Но него вече го няма...и то не е сред живите.-гласът на жената се изкриви и се разплака. Флора веднага стана и прегърна баба си.

-Бабо, извинявай, не исках да те разстроя.-каза тихо тя, милвайки я.

-Милата ми Флора, добре, че те имам.-жената я прегърна силно и даде свобода на сълзите си. Флора се обърка от действията и думите на възрастната жена, но не обърна много внимание, тъй като беше доста разстроена.

Всички мълчаха, не смееха да вдигнат поглед от пода, единствено Фиона и Флора се чудеха какво става.

След като всичко се успокои, Флора отиде при майка си и я попита за най-добрата й приятелка.

-Скъпа, аз...какво искаш да знаеш? Защо толкова настояваш да знаеш за това дете?-попита я Сюзан притеснено.

-Мамо, струва ми се познато.-тя кимна и въздъхна, след което започна да говори, споглеждайки се с Уилсън.

-Детето се казваше Харолд, но то отдавна почина, миличка.-на Флора веднага й светна и се обади:

-А майка му е Анн, нали? Тя също е мъртва.-каза тя, гледайки нетърпеливо майка си. Сюзан отново погледна към мъжа си, който също се притесни от думите на Флора.-Мамо?

-Да, но откъде знаеш? Чакай малко, тя не е мъртва, жива е.-Флора уголеми очи.

-Не е мъртва? Къде е?-веднага попита тя.

-Ами тя е в Америка. Искаше да я считат за мъртва, но не е. След загубата...тя загуби доста хора, но след като загуби сина си потъна в скръб и реши да скъса напълно с Англия и с всички близки.

-Оставила е и теб?-Сюзан я погледна за миг и отново сведе поглед.

-Миличка, загубата не й беше малка, затова я разбери.-Флора кимна и широко се усмихна. Беше открила майката на Хари, която той беше търсил. Телефонът й извибрира и тя бръкна в джоба си, за да го извади. Прочете името му и излезе от хола, в който бяха всички.

-Ало, Хари?-каза весело тя, неспособна да скрие радостта си, но засега щеше да го остави в тайна.

-Флора...-каза облекчено той.-Добре, че вдигна веднага иначе щях да откача.-тя се изкикоти щом чу думите му.

-Хари, спокойно, аз съм при баба и всичко е наред, и утре се прибирам. Ти къде си?-увери го тя.

-Вкъщи.-каза отегчено той.-Толкова е празно и еднообразно. Нямам търпение за утре да си дойдеш. Между другото защо си толкова весела?-тя отново се изкикоти.

-Толкова ми липсваш! Ами не знам, весела съм и като ми звънна още повече се зарадвах.-не искаше да издава това, което бе научила, защото й бе хрумнала идея.-Е сега трябва да затварям, по-късно ще ти звънна аз, обещавам. Обичам те!-каза му тя.

-Сега ли? Добре. И аз те обичам.-каза той.-Липсваш ми, цвете!

-И ти на мен! Пази се, чао!-тя затвори и веднага се върна при майка си, за да поразпита още за Анн.

***

Флора прибираше нещата си, нямаше търпение да се прибере у дома. На вратата й се почука и баща й се показа през вратата.

-Може ли да вляза?-попита той и тя кимна.

-Тате, ако си дошъл да ми забраниш да се върна в Лондон, моля те не нас...

-Всъщност искам да ти се извиня, момичето ми.-придърпа я в обятията си и я стисна силно.-Вчера прекалих с действието си, бях адски бесен задето не ме слушаш и пострада заради моя гняв. Прости ми, че те ударих!

-Всичко мина!-каза тихо тя без да го поглежда.

-Не, не е! Бузата ти е синя заради мен. И знам, че нищо не ме оправдава, но искам най-доброто за теб! Аз не съм този, който може да ти посяга, надявам се, че някога ще ми простиш затова ми действие.-тя кимна непосилна нищо да каже.-Имам изненада за теб.-каза после той.

-Каква?-притесни се тя, защото очакваше абсолютно всичко от него.

-Ела с мен! Знай, че не ти мисля злото, просто искам да си щастлива.-тя се изплаши от думите му и пусна ръката му.

-Какво си намислил?-каза тя веднага. Уилсън стисна очи, защото това, което бе извършил рано сутринта беше против природата му, но го направи заради нея.

-Искам да си щастлива. Ела, да слезем! Довери ми се, няма да те спирам или задължавам.-тя с несигурна крачка тръгна към него и хвана ръката му.

Слязоха долу в хола където бяха сестра й, майка й, Макс и Лео.

-Добро утро!-поздрави ги тя и седна до Фиона, която държеше Лео в ръце.

-Мъниче.-каза тя усмихнато и ощипа малкото му носле, след което целуна ръчичката му. Взе го от сестра си и започна да го гушка.

Всички останали мълчаха и наблюдаваха Флора и Лео. Никой от тях не смееше да каже нищо. Макс си мълчеше, тъй като той беше последния човек, който трябваше да си отвори устата в такъв момент. Фиона беше ядосана на баща си от вчера, на Сюзан не й бе до разговори, а Уилсън нетърпеливо чакаше изненадата за Флора да пристигне.

Чу се двигател на кола и Флора веднага се обърна към големия прозорец. Пред къщата спря черен джип, който тя веднага разпозна и сърцето й се разтуптя бързо.

-Хари!-извика тя изведнъж радостно щом го видя да слиза от колата.-Но защо е тук?-тя погледна към баща си и си спомни, че той бе казал, че я чака изненада.

-Аз го повиках.-обади се той, свеждайки поглед.-Надявам се да ми простиш, Флори. Трябваше да те изслушам, а не да те удрям.-тя подаде Лео на Фиона и изтича до баща си.

-Много ти благодаря!-прегърна го тя.

-Скъпа, искам да бъдеш щастлива.-каза баща й, целувайки главата й.

Позвъня се на вратата и Флора се отскубна от баща си, и отиде да отвори. Нямаше търпение да прегърне Хари отново.

-Хари!-тя веднага го прегърна.

-Цвете мое!-прошепна той, стискайки я здраво в прегръдките си. Тя се усмихна широко и сляха устните си. След като се отдръпнаха Хари стана сериозен.-Какво ти има на бузата? Защо е синя?-той обхвана брадичката й и я завъртя леко настрани, за да огледа синината.

-Ъм...лек инцидент, но съм добре.-каза тя, надявайки се той да се хване.

-Какво стана?-вече нямаше помен от усмихнатия Хари и тя сведе глава.

-Обещай ми, че няма да реагираш бурно.-каза тихо тя, гледайки го. Хари усети, че предстои да научи нещо, което няма да му се хареса.

-Флора, какво стана!? Откъде ти е тази синина?-попита той строго. Тя преглътна тежко.

-Татко ме удари, но...

-КАКВО?-извика силно той.-УИЛСЪН!-извика след това вбесено.

Хей! Надявам се главата да ви е харесала.

Отдавна не бях качвала затова се постарах да я направя дълга. :)

Нова глава: когато остана свободна. :)

Благодаря за търпението и разбирането! <333