Mine (Bg fanfiction)

Уилсън чу вика на Хари и бавно се обърна към вратата откъдето той връхлетя моментално и заби юмрука си в лицето на баща й. От удара той падна на земята и Стайлс се настани върху него, хващайки го за яките беше готов отново да го удари, но Макс, Фиона и Флора се намесиха, а Сюзан изведе малкото бебе, плачейки. Макс и Флора отдръпнаха Хари, а Фиона повдигна леко баща си, непосилна да го премести сама.

-Уилсън!-извика отново Хари, дърпайки се от хватката на Макс.-Ще те убия! Оставете ме да му разбия физиономията, мамка му!-изръмжа свирепо и се измъкна като събори Макс на земята и отдръпна ръката си от Флора. Успя да се докопа до Кевин и отново го удари, разкървавявайки носа му.

-Хари!-изписка Флора, дърпайки ръката му отново, но той не реагира. Мислеше само за това как да пребие стария си съюзник, с който бе сключвал договори. Уилсън беше прекалил жестоко. Беше посегнал на съществото, което имаше най-много значение за него.

Макс също започна да го дърпа.

-На теб кой ти е позволил да посягаш на момичето ми?-извика гневно той и го удари, забравяйки че това е бащата на Флора. В момента това не го интересуваше, не се интересуваше, че той й е баща, единственото, което го интересуваше бе, че са докоснали момичето му. Това го вбесяваше, караше го да откача в буквалния смисъл. Никой не докосваше неговото особено Флора. За нея убиваше всичко наред. Не се интересуваше пред кого се изправя, важното бе да си го върне тройно и болезнено.

Хвана яките му отново и го повдигна, след което го удари с глава. Макс използва момента и го отдръпна, а Флора се разплака, прегръщайки го.

-Хари, стига! Моля те! Не го удряй, та той ми е баща!-каза тя, а той дойде на себе си и също я прегърна, стискайки я силно.

-Флора, той те удари и напълно си го заслужава, не искам да плачеш, ясно!-каза той, галейки главата й.

-Хари, не го прави повече, моля те!-той целуна челото й и отново я стисна, след което погледна към Кевин.

-Уилсън, благодари се на Флора. Благодари се, че си й баща. Благодари се на нея, че не ми позволява. ЗАЩОТО раните, синините и болките щяха да са ти най-малкия проблем.-каза той, гледайки го с очи пълни с ярост и гняв. На Хари хич не му бе минало, но не искаше Флора да се тормози.

-Благодаря ти!-прошепна тихо тя и го целуна по бузата, след което стана и отиде при баща си.-Тате, добре ли си?-клекна до него и той я погледна.

-Мом-мичето ми, прости ми!-каза баща й със затруднение, тъй като устната му беше подута от ударите. Тя веднага го прегърна.

-О, тате!-каза тя, плачейки.-Та аз не съм ти сърдита. Не искам да страдаш, аз съм добре и всичко е наред.-усмихна му се през сълзи тя.-Извини Хари, ъм, той...

-Не, миличка. Колкото и да ми е трудно да го кажа, Стайлс бе прав. Трябваше да не го спирате. Синината ти е огромна и когато те погледна боли хиляди пъти повече отколкото от ударите на Стайлс.-допълни той, хващайки ръцете й.-Прости ми!

Тя стисна силно ръцете му и го прегърна.

-Тате, аз бях виновна, че не ти се подчиних..извинявай! Ако се бях подчинила нямаше да се стига до тук.-проговори, плачейки.

-Не, миличка, не! Няма да виниш себе си. Нямаш абсолютно никаква вина за случилото се. Аз съм виновният.-каза и целуна челото й. След което тя му помогна да се изправи. Кевин й благодари се обърна към Хари, който бе готов да си ходи.

-Стайлс..-той го погледна и продължи.-Искам да те поздравя за тази твоя постъпка. Ти дойде на минутата заради Флора, научи че съм я ударил и веднага се впусна да ми го върнеш, без дори да се замисляш. Трябваше да повярвам на момичето ми, че ти не би я наранил, но какво да правя, знаеш че не бяхме в добри взаимоотношения с теб, а и я отвлече. Явно имах грешна представа за теб. Примирие?-попита и подаде ръката си. Хари присви очи, изучавайки лицето на Уилсън, след което погледна към Флора, която беше изумена от случващото се.

Хвана ръката му, гледайки го право в очите.-Не забравяй, че Флора е моя и че ще направя всичко за нея. Още един грешен подход с отношението си към нея и ще изгориш по най-жестокия начин.-той кимна бавно с глава. Фиона се приближи до Хари.

-Къдрав, ти ми се показа в друга светлина. Браво бе! –Флора изтича и прегърна радостно приятеля си.

-Цвете!-прошепна той и вдиша аромата й. Кевин и Сюзан се спогледаха, след като видяха прегръдката между двамата. Тя го насочи с очи какво да прави и той отново погледна към дъщеря си и Стайлс.

-Флора ако не бързаш ти и Стайлс може да останете за закуска.-Флора се усмихна широко и хвана за ръка Хари.

-Ще останем. Много ти благодаря, тате!-каза тя радостно. Най-сетне баща й и приятелят й се помириха. Всичко лека полека се оправяше и тя беше на седмото небе от това, но дали наистина беше така? Дали наистина нещата се подобряваха или водеха към пълен хаос?

***

-Много се радвам, че дойде с мен.-каза Флора и стисна ръката на Хари, а той я прегърна с другата ръка и я целуна. –Наистина все пак остави всичко.

-Момчетата ще се справят два дни без мен, а и искам да съм с теб.-каза той и започна да хапе игриво вратлето й. Тя започна да се кикоти.

-Хари, не тук! Моля те!-прошепна тя, опитвайки да го отблъсне.

Флора беше разпитала по-обстойно майка си за Анн и така беше взела номера й, чрез което се свърза с нея и поиска адреса, за да може да я посети. Отначало Анн се дърпаше и не искаше, но Флора настоя и тя се съгласи, давайки адреса си. Сега бяха в таксито, което спря пред къщата на Анн.

Флора нямаше търпение да покаже подаръка си на Хари. Таксито спря и тя се разтрепери като вълнението я обзе изцяло. Слязоха набързо и отидоха към входната врата.

-Я ми припомни какво правим тук?-попита я той отегчено, оглеждайки наоколо.

-Ще видиш.-каза тя лаконично, защото не искаше да се обяснява и да издава изненадата. Тя почука и след малко вратата се отвори. Отвътре се показа жена с черна коса, която леко се усмихна и ги покани да влезнат. Хари се стъписа и замръзна на място, Флора се обърна към него и го подкани да я последва. Жената също се обърна и го погледна. Засякоха погледите си и лицето й пребледня. Изведнъж сълзи потекоха от очите й.

-О, деца, извинете ме! Просто ти имаш като очите на моя...с-син.-тя се разплака горчиво и Флора веднага изтича до нея и я прегърна.

-Добре ли сте?-жената кимна и избърса сълзите си.

-Д-да просто ме върна в спомените. Заповядайте, влезте!-каза тя, ридаейки тихо.

Влезнаха в хола. Хари все още не беше на себе си и не сваляше очи от Анн, а тя бършеше сълзите си, извинявайки се от време на време. Флора реши повече да не си мълчи и да й каже истината.

-Просто днес синът ми щеше да има рожден ден и...-сълзите прекъснаха думите й.

-Госпожо Анн, това е Хари.-каза тя веднага.-Това е вашият син, Хари това е твоята майка.- и двамата я погледнаха стъписано. –Истина е, затова настоях за адреса Ви и затова настоях да дойдеш с мен, Хари.

-Нно то-ва как е възможно?-попита невярващо Анн, гледайки тъжно към Флора.

-Госпожо, Хари е вашето дете, повярвайте ми. Петгодишното ви детенце не е било мъртво, било е в Австралия. Хари, а ти не си ли спомняш? Нямаш ли някакъв спомен от нея. Не е ли същата?-и двамата продължаваха да я гледат невярващо и тя започна да се отчайва, докато не се сети за гривната, която Хари й бе подарил.- Вижте, тази гривна би трябвало да Ви е позната. Хари ми я подари, била е от вас и от покойния Ви мъж.-жената щом зърна гривната, веднага вдигна глава, поглеждайки към сина си.

-Хари?-каза тя и прикри устата си.-Т-ти, ти си жив!?-той я гледаше безизразно. Все още не можеше да осъзнае какво се случва. Анн недочака той да реагира и отиде към него, прегръщайки го.-Сине! О, боже, ти си жив!-каза майката, плачейки.

Хари продължаваше да не реагира, а очите му бяха забити във Флора. Тя леко му се усмихна, за да го укуражи.

-Хайде!-прошепна му тя. Той си пое въздух и вдигна ръцете си, обвивайки ги около тялото на майка си. Затвори очи и вдиша аромата й. Очите му се напълниха със сълзи. Най-сетне беше прегърнал жената, която бе търсил толкова много. Той я беше познал още пред входната врата, но сега като я прегърна напълно разбра, че е тя.

-Майко!-каза той и жената се разплака още повече. Той я стисна и помилва косата й.

Флора ги наблюдаваше отстрани и също плачеше от щастие, че успя да ги събере. Беше толкова щастлива от гледката пред нея.

***

Вечерта Анн и Флора бяха приготвили вечеря. Вечеряха и Флора се оттегли, не защото беше изморена, а защото искаше да ги остави насаме.

-Лека нощ, цвете!-каза и я целуна. Тя му се усмихна и ги остави. Хари отиде и седна при майка си на дивана.

-Много прилича на майка си.-каза Анн усмихнато и докосна ръката му.-Ужасно много и то!-очите й се насълзиха отново.- Милата ми тя! Как я откри? Днес все отбягвахте този въпрос с нея. Все искахте да говоря за себе си.-Хари се намести на мястото си и погледна встрани.

-Отвлякох я.-измънка той.

-Какво?-стресна се тя и прикри устата си, а той кимна виновно.-Но как?

се държа злобно с всеки.

-Какво ти направи, Лидия?-той й разказа всичко с всичката подробност.

-Не послушах Марта и прострелях Лидия..-той млъкна, а тя заплака. На Хари му стана неудобно да разказва на майка си подобни неща, но продължи.

***

-Реших да я отвлека, просто не можех да спра да мисля за нея. Беше ми влязла под кожата с тези нейни очи.-завърши Хари като прокара пръсти през косата си.

-Да, тя е доста красива, а и е изключително мила и възпитана. Добре, че Уилсън я осинови...-Анн осъзна какво бе казала и млъкна, свеждайки поглед.

-Какво каза току що?-попита я веднага.

-О, сине не трябваше да научаваш, но напълно изключих.-притесни се тя и погледна встрани.

-Какво да не научавам?-повиши тон той, губейки търпение. Искаше да знае всичко за Флора.

-Сине, тихо ще я събудиш. Моля те, ще ти кажа, но няма да й казваш. Обещай ми, това е доста добре скрита тайна и Флора за нищо на света не трябва да научава.-той кимна, сключвайки пръсти.-Сюзан и Кевин не са истинските родители на Флора. Тя е дете на Флора-моята най-добра приятелка и сестра на Кевин, и Джеймс-баща й. Бяха на седмото небе когато научиха, че ще стават родители. Бяха на седмото небе особено Джеймс когато научи, че ще имат дъщеричка. Ти беше роден и те много ти се радваха както и на Фиона, която беше на три. После тя роди и разбрахме, че момиченцето ще се казва като майка си-Флора. Джеймс беше обсебен от нея затова реши да има и дъщеря със същото име. След година тя почина. Остави ни.-тя се разплака и прегърна сина си, за да се успокои.

-Джеймс не го прие добре и откачи, беше опасен както за дъщеря си така и за себе си. Беше психически нестабилен. Затова Флора остана сама и Кевин-чичо й реши да я осинови.-обясни му тя.-Но това трябва да си остане между нас и Флора не трябва да научава.

-Какво стана с баща й? Жив ли е?-тя кимна.

-Да, но не знам къде е. Не знам нищо за него. Минаха толкова много години, че може и да не е сред живите.-след това и двамата млъкнаха.-После изгубих баща ти, после и теб. За няколко години всичко, което бяхме изградили се разруши. -Хари я прегърна силно и целуна челото на майка си.

-Аз съм тук! И никой, ама абсолютно никой няма да те раздели от мен...

Хейй!^^ Новата глава е на лице  и се надявам да ви е харесала. ♡

Според вас Уилсън добре ли направи, че се примири със заклетия си враг?

Очаквахте ли Флора да не е истинско дете на Уилсън?

Какво очаквате да се случи за напред според вас? :дд

ПС днес става година откакто публикувах тук историята си. Искам да ви благодаря УЖАСНО много за това, че отделяхте от времето си да четете частите и да коментирате. Нямате си на представа колко ме мотивирахте да продължавам и продължавам да пиша.
Много, мноооого ви БЛАГОДАРЯ за подкрепата!!! Обичам ви!<3333333

Весели празници!♡♡♡