70.Disappointment
Хари въздъхна тежко и прокара ръка през косата си, гледайки нагоре. Не искаше да се кара с Флора, но уви отново го направи. Преоблече се набързо и реши да слезе долу при останалите и разбира се да говори с момичето си. Влезе в хола където бяха само Луи и Лиам.
-Къде са всички?-попита ги той, настанявайки се до Луи на дивана.
-Някои са в стаите си, а Ел и Флора са в кухнята.-отговори му Луи и той се излегна назад, въздишайки тежко.
-Бро, как си?
-Супер, ти?-отговори му Лиам, който премяташе каналите на пуснатия телевизор.
-Тъпо ми е.-въздъхна отново и стана.-Отивам при Флора.-точно тогава Ел влезе в хола и Хари я придърпа за ръката.-Как е тя?-попита я тихо той и тя го погледна остро.
-Разстроена е и то благодарение на теб!-отговори му сопнато и си дръпна ръката, отивайки при Луи.
Хари продължи и влезе в кухнята, затваряйки вратата. Флора се обърна щом чу шума и като го видя спря на място, държейки купа и лъжица в ръцете си.
-Върви си!-каза му тя сухо и се обърна с гръб към него, продължавайки със заниманието си. Той поклати глава и отиде при нея, прегърна я и скри лице в шията й.
-Цвете, толкова много те обичам!-каза той и целуна кожата на врата й.-Прости ми! Знам, че прекалих, но и мен разбери.-допълни той, а тя стоеше като препарирана в ръцете му.
-Ти ми забрани всичко, позволено ли ми е да те разбера?-попита го, гледайки напред, а той се отдръпна от нея и я обърна към себе си.
-А какво да направя Флора? Да те оставя без надзор и да те отнемат от мен? Няма да стане!-каза той, повишавайки тона си и гледайки я в очите.
-Значи всичко било само заради това? Добре ами в Бирмингам кой ще ме отнеме от теб?-попита го, а той залепи челата им.
-Ти не разбираш. Флора, ако отидеш Уилсън ще предприеме нещо и няма да те пусне. Малка моя, няма да позволи да се върнеш при мен!-последното го изкрещя.-А аз немога да го допусна.-допълни и млъкна, поглеждайки я в очите. Тя го погледа няколко минути, след което вдигна ръка и докосна бузата му.
-Хари, това ли те притеснява?
-Флора, ако отидеш не знам какво е правя, но със сигурност ще откача. Ще...
-Хари, чуй ме!-прекъсна го тя.-Не искам да си мислиш подобни неща. Дори и татко да направи нещо аз няма да се съглася както и да позволя да ме задържи по някакъв начин там. Повярвай ми ако го направи сама ще избягам и ще се върна при теб.-уведоми го тя.
-Флора, не искам да ходиш, остани си тук. Друг път ще те закарам, за да видиш баба си.-каза й умоляващо.
-Не мога Хари. Аз трябва да отида, а и така ще видя всички, те толкова ми липсват.-той поклати глава неодобрително и въздъхна. Доближи я до себе си плътно.
-Хубаво, но ако направи Уилсън нещо аз няма да отговарям за действията както и за последствията.-тя кимна радостно и го прегърна.
-Благодаря ти, Хари!-той също я прегърна и отново зарови лице във врата й.
***
Флора излезе от училище и се затича към колата на сестра си. Днес щяха да пътуват до Бирмингам.
-Флора?-тя чу името си и се обърна. Хари стоеше на метри от нея и я гледаше. Тя забеляза посърналата му физиономия и видя, че се опитва да я прикрие. Тя хукна обратно към него и щом стигна той веднага я сграбчи в ръцете си и я притисна силно в обятията си. Тя също го прегърна, стискайки го колкото може.
-Хари защо си тъжен?-попита го тя, а той скри лице в косата й, продължавайки да я стиска. Вдиша дълбоко аромата й.
-Не искам да ходиш.-каза той.-Но знам, че ти няма да се съгласиш и дойдох просто да те видя преди да тръгнеш.-щом чу думите му се повдигна на пръсти и го целуна.
-О, Хари, много се радвам да го чуя. Помислих, че ще ме върнеш насила в къщата.-изкикоти се тя срещу гърдите му. Те се отдръпнаха и той бръкна в джоба си и извади нещо.
-Цвете, това е за теб.-подаде го и тя го взе в ръцете си.-Искам да го носиш.-тя го разгледа и много го хареса. Представляваше верижна гривна и имаше правоъгълна пластинка отпред, на която беше изписано името му.-Това е единственото нещо останало от мама и татко от детството ми, единственото, което пази спомена за тях и искам да го носиш.-обясни той, а тя ахна.
-Хари, не мога да приема толкова ценен и важен подарък.-каза тя.
-Знаех си, че ще кажеш подобно нещо.-той се усмихна леко.-Но въпреки това искам да го носиш, моля те.
-Ами ако го изгубя? Как ще те погледна в очите после?-той се засмя и я прегърна.
-Спокойно дори и да стане имам теб!-каза и тя го погледна, усмихвайки се.
-Много те обичам, Хари!-каза тя и го прегърна.-Ще го пазя като очите си обещавам.-увери го тя, а той погали косата й.
-Флора, закъсняваме!-извика сестра й от колата пред тях и те се обърнаха.
-Сестра ти ако не развали момента...-изръмжа ядосано Хари, а тя го прекъсна кикотейки се. Той се усмихна, след което стана сериозен.
-Би ли ми сложил гривната?-попита го тя и той кимна и взе гривната. Тя започна да се кикоти, тъй като той не можеше да закопчае гривната.-Ще можеш ли?-попита го тя, хилейки се.
-Да, дай ми минута.-каза съсредоточено и пробва още няколко пъти и най-накрая я закопча.-Готово! –той я прегърна.-Не искам да изключваш за нищо на света телефона си и постоянно да е с теб, окей?- тя кимна и впи устни в неговите. След като се отдръпнаха един от друг очите на Флора се насълзиха. Хари видя и я прегърна отново.
-Обичам те, Хари! И толкова много ще ми липсваш.-каза му тя, а той се опита да я успокои.
-И аз те обичам много! –той я целуна по челото и се разделиха.
Флора се качи в колата и му помаха, след което колата се изгуби от погледа му.
-Здра...
-Какви бяха тези изпълнения преди малко?-попита я Фиона, прекъсвайки я. Флора погледна объркано към сестра си, която беше отпред на предната седалка, а Макс шофираше. Лео беше до нея в специална детска седалка.
-Моля?-попита объркано Флора.
-Какво направи, Флора? Отново си паднала в капана му. Браво на теб отново успя да те излъже. Казах ти да не му се даваш, а ти? О, боже та вие се държахте като двойка преди малко.-скара й се Фиона и тя преглътна.
-Аз, н-ние сме двойка.-каза тихичко и погледна ядосаната си сестра.
-КАКВО?-изкрещя Фиона и Флора веднага погледна към Лео, който си играеше с биберона.
-Фиона по-тихо Лео е в колата.-предупреди я Макс.
-Как по-тихо? Не я ли чу какво каза? Толкова ли си наивна Флора? Глупава ли си?-Фиона побесня и започна да си изрежда всичко.
-Защо да съм глупава?
-Флора той те лъже, а ти сляпо му вярваш. Не знам от какво си заслепена, но това е прекалено.-Флора погледна сестра си.-Спа ли с него? Девствена ли си?
-Како...
-Отговори ми веднага! Отдаде ли му се?-извика настоятелно тя.
-Фиона прекаляваш!-обади се Макс.-Остави сестра си на мира все пак тя решава какво да прави.
-Няма да я оставя, тя няма право да...
-Како, стига! Какво толкова съм направила?
-Флора не ме ядосвай! Ходиш с мръсника, който те отвлече. Нима забрави с какъв страх идваше при мен?
-Знам, но той не е такъв вече.-защити го Флора, а сестра й поклати глава.
-Глупава си, много си глупава! Да видим татко какво ще каже като му кажа какви си ги свършила с къдравия.-каза Фиона и се обърна напред.
-Не е нужно да му казваш, аз сама ще му кажа. Нямам намерение да крия от татко или мама.-отвърна тя и се загледа през прозореца.
-Много хубаво! Тъкмо сега наистина ще ги побъркаш.-скръсти ръце недоволно.-Не мога да повярвам какво си направила. Да ходиш с престъпник!? Сериозно ли, Флора!?-тя говореше ли говореше.
-Стига вече, Фиона! Изнервяш ме, млъкни, моля те!-обади се Макс като видя състоянието на Флора през огледалото за задно виждане. Тя го погледна кръвнишки.
-Как да млъкна бе? Изключително наивната ми сестра ходи с престъпник, който изобщо не познава. Не знае що за човек е, но въпреки това му е гадже. Ще се побъркам! Толкова съм разочарована. Не мислех, че тя е способна на подобно нещо.-Фиона продължи да говори негативни думи за Хари, а Флора сякаш изключи слуха си и се загледа в гривната на ръката си. Докосна написаното име върху пластинката и се усмихна.
Хей, надявам се главата да ви е харесала. :))
Скоро глава не знам кога ще има :) ще се опитам да кача в най-скоро време.
Успех за утре!
Лек ден!