Mine (Bg fanfiction)

Бележка:

Искам да ви помоля да изразявате мнението си в един или два коментара. Не бе нужно да спамите така в миналата глава,  достатъчно бе да изразите мнението си в един коментар.  :) Приятно четене! :))

-Зейн, какво ти става?-Хари се изненада от действията на приятеля си.

-Зейн, остави го!-помоли го Флора, гледайки как Зейн държи Хари.

-Скъпи, Барбара не може да остане тук и да ги тормози.-обади се Пери, която до сега бе плакала. Барбара беше също в хола, но стоеше кротко в ъгъла със сведена глава.

-Чуй ме, Хари! Барбара, остава тук!-Хари се вбеси от дързостта му и го блъсна.

-Тази кучка няма да стои тук.-извика, гледайки го яростно.- А на теб ти казах да те няма когато се върна.-погледна към Барбара, викайки.

-Хари!-извика гневно Зейн и с всички сили го блъсна срещу стената.-Барбара остава!-Хари се освободи и го хвана за тениската, обръщайки позициите им.

-Зейн!-изписка Пери и тръгна към ядосаните момчета, но Флора я спря, хващайки я за лакътя.-Флора, пусни ме! Хари ще го нарани!-извика тя и блъсна момичето.

-Какви ги говориш? Барбара няма да остане тук, ясно ли ти е?-извика и го пусна, обръщайки се към момичетата. Засече погледа си с Барбара и изръмжа: Изчезвай оттук!-Флора отиде при него.

-Нека остане Хари.-помоли го тя, но той поклати глава отрицателно.

Пери отиде при Зейн и го прегърна.

-Казах ти да не настояваш.-каза му тя тихо, но всички я чуха и сълзи потекоха по лицето й. Не искаше да се разделя със Зейн, но и не можеше да остави малката си сестра, която не беше в никакво състояние да се грижи сама за себе си, а и беше единствената й близка също така и я обичаше много, въпреки че вършеше гадории. –Ние ще се виждаме.-продължи тя, а той се отдръпна, защото разбра накъде бие тя. В момента се сбогуваше с него.

-Няма! Стайлс!-извика той разгневено. Не можеше да понесе да се раздели с Пери. Хари се обърна към него.-Тя остава!-извика той агресивно.

-Зейн!-кресна Хари, а Флора хвана ръката му и той млъкна , поглеждайки я.

-Хари, нека останат, моля те! Не ги разделяй!-отново започна тя.-Обичат се. Какво толкова нека тя остане.-допълни тя, гледайки го.

-Флора има сестра и защо мамка му не я пратиш при нея, а?-извика отново Зейн.-Защо и тя стои тук като си има дом и семейство? Нямам нищо против нея, но тя също би последвала сестра си и ти би ли й позволил да тръгне, а? Да те остави, би ли?-Зейн не спираше да крещи, а думите му накараха Хари да хване грубо за лакътя Флора.

-Никога няма да го направиш!-изръмжа й заплашително, а тя опита да го успокои, но той я игнорира.-Отговори!-настоя той, стискайки я ужасно силно и изпивайки я с поглед, а тя сведе глава и стисна очи от болката.

-Зейн е прав!-отвърна тихо тя без да го поглежда.-Тя ми е сестра.-добави после тя.-Затова нека остане.-Хари затегна ченето си и я повлече след себе си без да отпуска ръката й.-Хари, боли!

Отидоха в стаята им. Въведе я в стаята и я затисна в стената.

-Няма да ме оставиш!-заплаши я, гледайки я яростно.-Ясно ли ти е!? Няма да ме напуснеш!-кресна силно и тя подскочи, преглъщайки тежко.

-Хари, успокой се!-каза тя, поглеждайки го леко изплашено. Не се страхуваше за себе си, а за него. Отдавна не бе реагирал по този начин. Какво го бе накарало да реагира по този начин?

-Ясно ли ти е?-попита я отново той, не отстъпвайки и залепи челата им.

-Хари, Хари...успокой се! Виж-тя впи устни в неговите, за да го успокои по някакъв начин.-Родителите ми и Фиона са против теб, но аз съм с теб въпреки това. Никъде няма да ходя просто ти казах истината преди малко. Всеки би го направил...защо се изнерви така?-каза тя, сгушвайки се в него. Той я стисна силно в прегръдката си и зарови нос в косата й.-Вярвам ти.-отвърна той, игнорирайки въпроса й.

***

След няколко дена...

Флора вървеше в коридора в училище радостно. Беше приета в университета, който желаеше и също бе изкарала първия финален изпит успешно. Оставаха й още няколко, за които тя усърдно се готвеше.

Всеки ден след училище учеше по няколко часа, решаваше различни сборници и задачи. Слезе по стълбите и излезе навън и видя познатите лица и коли и въздъхна. Поздрави охраната и влезе в колата. Тя погледна към Джак, който говореше с Хари по телефона, информирайки го за нея.

Напоследък Хари беше ограничил доста свободата й. Пълна кола с охрана постоянно беше след нея. Беше й забранил да излиза без негово позволение. Бе й забранено да се разхожда пеш без шофьор и охрана. Сутрин преди училище постоянно имаха спорове какво да облече, не одобряваше тесните й дънки и клиновете както и дрехи, които прозираха. Бяха се скарали отново заради Питър, тъй като Хари отново го бе сбарал да се опитва да я прегърне и го преби.

„Ти си моя!"-тези думи така се бяха забили в ума й, че постоянно се повтаряха в ума й и тя се парализираше винаги видеше ли някой от другия пол близо до нея. Изпитваше страх да не ги нарани затова се дърпаше надалече от тях. Бяха се карали доста и тя не спираше да настоява да не я ограничава, но накрая отново все някой завършваше пребит.

Сега предстоеше още по-трудната част- да му каже за заминаването й за няколко дни. Много добре знаеше, че отново щяха да се скарат, а не искаше да разваля отношенията им. Трябваше да прояви твърдост и да настоява.

След малко си беше в къщата. Взе си душ, след което яде и се захвана с тестовите задачи.

След като приключи слезе долу в кухнята, за да си направи чай. Ел и сестрите се присъединиха към нея. Барбара бе останала, защото Флора настоя, но това не повлия на Барбара изобщо. Продължаваше да я мрази.

Ел беше на същата вълна, само че не понасяше никак Барбара. Тя обожаваше Флора и мисълта, че тя се опитва да й навреди по някакъв начин я караше да я мрази все повече и повече.

Пери беше изключително много благодарна и задължена на Флора и затова държеше изкъсо Барбара и постоянно бе с нея, не й позволяваше да кривне.

Момчетата се бяха прибрали отдавна само Хари и Лиам липсваха.

-Къде е Хари?-попита Флора, влизайки в хола и видя, че той липсва.

-Пътуват насам с Лиам.-уведоми я Найл и тя се усмихна. След малко притеснението й започна да расте, тъй като знаеше, че ще трябва отново да спори с него, за да я пусне.

След половин час те се прибраха и тя стана от стола и изтича, за да го прегърне. Хари обхвана телцето й и го стисна. Скри лице в сгъвката на врата й и усети аромата й, след което вдигна глава и я целуна.

-Ние се качваме.-каза Хари и я поведе нагоре.

-Какво прави днес?-попита го тя, вървейки до него.

-Продадох огромно количество дрога и я изпратих за Норвегия на пристанището в Нюкасъл, сключих две сделки, ходих до един склад, за да разгледам какво предлагат и преди малко имах мач.-каза набързо и влезе в стаята, започвайки да я целува жадно. Тя се изкикоти от действията му.

-Много бързо ми разказа.-каза тя, смеейки се.

-Липсваше ми!-каза и легна на леглото, а Флора отиде до бюрото, за да провери телефона си. Точно в този момент Хари я огледа и помръкна.-Ти защо си облякла клин?-каза сериозно той и тя стисна очи и захапа устна, след което се обърна към него.

-Хари, моля те не започвай отново! Ще нося каквото си поискам и това е, няма да споря с теб на тази тема.-той въздъхна.

-Флора, не искам да носиш клин пред момчетата.-каза той строго, гледайки я.

-Хари, не можеш да ми забраниш. За бога та те си имат приятелки.-изпротестира тя недоволно.

-Но Найл няма.-при думите му тя го погледна с повдигнати вежди.

-Хари, прекаляваш!-изтъкна тя и се хвана за челото.

-Какво прекалявам? Това, че искам само аз да гледам задника ти ли?-тя се изчерви от думите му.

-Хари! Някой ще те чуе!-извика тя засрамено и той стана, отиде при нея и я прегърна, поставяйки ръце върху дупето й.-Хари...

-Да ме чуе! Задника ти е мой! Само аз ще го докосвам и само аз ще го гледам.-каза той съвсем спокойно, а тя го удари в рамото и вдигна ръцете му да почиват върху талията й, което не му се хареса.

-Хмм...взе ли изпита?-попита той и тя кимна.

-Хари? Трябва да ти кажа нещо.-започна тя. Помисли, че е подходящ момент да му каже. Той се отдръпна от нея и я погледна.

-Какво?-той стана сериозен, а тя се смути, но продължи.

-Ъм в събота баба има юбилей и аз трябва да отида.

-Къде?-попита той дръпнато и се стъписа.

-В Бирмингам и не мога да пропусна винаги се събираме, традиция ни е, а и сме цялото семейство.

-За един ден?-тя кимна.

-Да, заминавам в петък и в неделя ще бъда отново тук.-обясни тя, наблюдавайки изражението му.-Хари ще отида и се надявам, че няма да се ядосаш.

-Кои ще са там?-зададе й отново въпрос, игнорирайки думите й. Повече от важно му бе да разучи всичко.

-Нашите както и леля Дорис със семейството й.-каза тя.

-Няма да ходиш.-каза той изведнъж и тя го погледна объркано.

-Но защо?

-Не мога да те пусна в Бирмингам и точка.-каза той и се отдръпна от нея, отваряйки гардероба си, за да се преоблече.-Затова забрави!

-Няма! Аз ще отида независимо дали го одобряваш или не.-каза тя, а той се обърна към нея.

-Не започвай отново, Флора! Писна ми да споря с теб като ти кажа нещо ще го изпълняваш. Ясен ли съм?-тя поклати глава инато.

-Казах, че няма да те слушам. Аз ще отида и ще видя баба.-той отиде при нея отново и впери поглед в нея заплашително.

-Не мисля, че си в състояние да ми противоречиш както и да си позволяваш волности.-изръмжа той, хващайки я за раменете, а тя се опита да се измъкне, но не можа.

-Пусни ме! Не можеш да ми забраниш нищо. Отивам!-каза тя ядосано.-Пусни ме!

-Казах ти и няма да търпя лигавото ти поведение, мамка му. Защо един път не се съгласиш с мен и седнеш на задника си кротко?-скастри я той и тя спря да се съпротивлява.

-Лигаво поведение? Само защото отказвам да ти се подчинявам?-тя се отскубна от силните му ръце. –Няма да се съглася с теб и това е. Примирих се с ужасно много неща през изминалите дни, ограничи свободата ми до минимум и аз се съгласих с всичко. Флора направи това, Флора направи онова, Флора забранявам ти това, Флора не знам си какво. И аз като послушница ги изпълнявах всичките. И всичко това защо? Само, за да не се карам с теб и излязох лигла накрая, но знаеш ли? Не мога повече да мълча и да позволявам да ме ограничаваш. Аз съм ти гадже не домашен любимец.-изкрещя си всичко, което й се бе насъбрало през последните дни и млъкна, а от очите й започнаха да капят сълзи. Тя набързо ги изтри, а Хари беше стъписан и щом ги видя понечи да се приближи, но тя вдигна ръка в знак да спре на място. Тя тръгна към вратата.

-Флора, къде?-попита панически и уголеми очи. Тръгна към нея, но тя отново го спря.

-Не идвай! Отивам при Ел.-каза му и излезе от стаята.

Надявам се главата да ви е харесала.  :)
 Лек ден!