Mine (Bg fanfiction)

Посветено на: 戴安娜  <333

Лиам, Зейн и Пери отдавна си бяха легнали и в хола бяха Ел, Луи, Барбара и Найл, които гледаха телевизия, но мислено мислеха за приятелите си, които страдаха.

-Луи, аз ще проверя какво правят и двамата, окей? Не ме задържа на едно място, а и се страхувам за Флора.-каза изведнъж Елинор на Луи и той кимна.

Ел стана набързо и се качи горе като отиде да провери първо Хари. Отвори бавно вратата, за да не го събуди. Погледна вътре в стаята и от осветлението в коридора тя забеляза празното легло. Ръката й веднага реагира, включвайки осветлението в стаята. Стаята се озари и тя веднага се втурна надолу. Слезе набързо по стълбите и влезе в хола.

-Луи!-изписка силно тя.-Хари го няма в стаята.-допълни тя.

-Какво?-казаха едновременно всички останали като Луи се изправи.

-Ел, сигурна ли си?-учуди се Луи, който до последно вярваше, че Хари няма да избяга. До сега.

-Да, стаята ни е празна.-Луи тръгна нагоре, след като чу думите на Ел и всички го последваха.

-Тази глупачка!-извика Барбара, а Ел се обърна към нея.

-Стига вече! Търпя те само и единствено заради Пери, но ти прекрачи всяка граница. Флора е последният човек, който трябва да виниш за случилото се.-развика й се тя.

-О, я млъкни! По-зле си и от Флора с нейното „аз съм светица", но знаеш ли какво? Аз съм много по-добра за Хари от нея.-Ел извъртя очи и тръгна нагоре, казвайки „Мечтай си!" Не искаше да спори с Барбара в такъв момент.

Двете последваха Луи и Найл, които излизаха от стаята на Луи и Ел.

-Няма го!-каза Найл и се хвана за главата.

Луи тръгна надолу по коридора и влезе в стаята където беше Флора. Колкото и да не му се искаше, той включи осветлението и се стъписа на място както и всички, които влязоха след него в стаята. Луи постоя минута вцепенено, след което се усмихна. Той се обърна и погледна към Ел, която също гледаше сгушената, спяща двойка.

Той прегърна Ел и целуна главата й. Тя също го прегърна и погледна към ухиления Найл и почервенялата от яд Барбара, след което се подсмихна самодоволно заради гримасата на Барбара.

-Дали има надежда за тях да бъдат заедно?-попита го Ел тихо, наблюдавайки сгушената си приятелка в Хари.

-Хари е избрал правилното решение, но честно да ти кажа...Хари си е Хари.-каза Луи и Ел кимна.

Прегърнати излязоха и затвориха вратата.

-Дали наистина той се е променил, Луи?-попита го отново Ел, искайки друг отговор. Луи затвори вратата и седна до нея, обвивайки ръка около Ел.

-Честно да ти кажа не знам. Смятам, че Флора наистина успя да му повлияе по някакъв начин, успя да го накара да започне да му пука поне за някого, но за пълна промяна, не съм много сигурен. Хари е...как да го кажа, много е недоверчив, много е потаен, непредсказуем е, а и характерът му е доста променлив. Не допуска всекиго до себе си, даже бих казал изобщо. А Флора, тя е много мило момиче, изключително, даже бих казал прекалено наивно. Пострада заради него и сега му е простила, но знаеш ли? Рано или късно, той ще злоупотреби с дадения му шанс. Това няма да е единственият път, ще има още, тъй като не е свикнал да мисли за чувствата на другите около себе си...-Луи дръпна Ел към себе си и впи устните си в нейните...

***

Барбара беше в стаята си и обикаляше в кръг ядосано.

-Тя отново проми мозъка му...глупачка! Ще си платиш Флора, за всичко. Щом аз няма да съм с него и ти няма да бъдеш с него, кучко!-каза Барбара по-силно и с изблик на гняв събори вещите си от нощното й шкафче. В този момент влезе Пери с полузатворени очи.

-Барбара! Не се ли измори, не можа ли да се откажеш от Хари?-попита я тя, прозявайки се.

-Ти си ми сестра, но по дяволите дори един път не ми го показа, един път не ме подкрепи в това ми желание. Нима да обичам е грях?-развика се Барбара, а сестра й се приближи и я прегърна.

-Знаеш, че много държа на теб, но просто това, което искаш е невъзможно.-каза направо.

-Защо да е невъзможно? Аз не ставам ли за Хари? С какво тя е заслужила вниманието му, а аз не? Нямам ли го това нещо?...Но знаеш ли, той ще я захвърли и ще се осъзнае, че аз съм тази, която го подкрепя и обича...И тогава ще ви натрия носовете на всички.-каза тя и се отдръпна от Пери, която въздъхна и се насочи към вратата.

-Барбара, свободна си да правиш каквото си поискаш, но никога не казвай, че не държа на теб...И моля те, не забърквай каши, за които после ще съжаляваш, окей?-с това Пери затвори вратата, оставяйки сама Барбара, която седна на пода и извади телефона си, влезе в снимките, които имаше на Хари и се загледа в тях...

***

Хари отвори очи бавно и вдиша аромата, който го опияняваше. Видя момичето да лежи сгушено в него и лека усмивка се прокрадна на лицето му.

Всичко това, което усещаше в този миг, не можеше да го определи и опише. Всичко това с усмивката на лицето му и спокойствието му, създадено от звука на биещото й сърце беше непознато за него.

Хари не знаеше изобщо как да се държи и какво да прави. Единственото нещо, което го удовлетворяваше бе, че тя е тук до него.

-Ъ, Хари...-прошепна нежно гласче изпод ръката му като прекъсна мислите му.-Стискаш ме твър-де сил-но.-Хари се осъзна и отпусна хватката си, но не я пусна.-Така е по-добре.-изкикоти се тя и се изправи в седнало положение.-Добро утро!-каза тя, а Хари я дръпна отново да легне.

-За къде бързаш?...Знаеш, че ще стоиш тук, нали?-надвеси се той над нея като нарочно я блокира, за да не избяга. Погледна към нея съсредоточено и сериозно.

Флора се изкикоти и сложи ръката си върху бузата му, галейки я нежно.

-Хари, исках само да се изправя, а не да напускам.-обясни тя, а той целуна ръката й.

-Помислих, че си тръгваш и ако беше наистина така нямаше да те пусна.-сподели той без да спира да я гледа право в очите. Флора видя как зеленото в очите му се превърна в тъмно черно. Тя не можа да откъсне също поглед и се хипнотизира.

Хари мигновено впи устни в нейните и тя му отвърна веднага. Флора обви ръцете си около врата му и го дръпна внимателно, за да е по-близо до нея, а той се подчини, навеждайки се бавно и внимателно и задълбочи целувката им.

-Липсваше ми, Флора!...ммм, толкова много.-каза срещу устните й той като ръцете му започнаха да галят краката й, които се обвиха автоматично около тялото му.

Флора се осъзна и почервеня цялата. Хари забеляза промяната, тъй като тя махна ръцете си от врата му и краката от торса му.

-Флора, какво има?-погледна я той в очите и тя скри лицето си с две ръце от срам, което го накара да се засмее.-Флора?-каза той отново.

-Да?-каза тя без да сваля ръце от лицето си.

-Какво има?-каза той, опитвайки се да сдържи смеха си.

-Хари, не ми се смей.-тя опита да се завърти, за да скрие лицето си във възглавницата, но той не й позволи.

-Погледни ме!-каза той, стоейки все още над нея.

-Хари, аз наистина не знам какво ме обзе...-тя спря, защото чу смеха му, което я накара да почервенее още повече.-Стига!-засрами се тя.

-Свали ръцете си, хайде!-каза той докато се смееше.

-Не! Толкова ме е срам.-той внимателно хвана ръцете й и ги целуна, след което ги свали.

-Цвете, няма от какво да се срамуваш.-каза той, гледайки я. Тя беше почервеняла цялата. –Това е напълно нормално, цвете. Не разбирам защо се срамуваш?

-Хари, това не съм аз...всичко стана автоматично.-сведе поглед тя.

Хари стана сериозен отново и с пръсти повдигна брадичката й.

-Аз пък мисля, че това тук си точно ти, цвете.-каза той и постави целувка на челото й.

-Но Хари..аз-тя почервеня още повече.

-Какво ти?-попита я, повдигайки вежди.

-Забелязах, че това не се случва другаде..говоря за тези мои автоматични действия. Случва се само..когато съм с теб.-сподели тихо тя.

-Кое?

-Губя контрол над тялото си. Ти ме хипнотизираш, очите ти, устните ти, целувките ти и милувките ти..всичко това ме хипнотизира и губя контрол. Тялото ми се поддава на нещо, което не знам какво е и повече не ми се подчинява.-Хари започна да нанася бавно нежни целувки, след като тя млъкна.

-Цвете, ти току що описа мен, само че ти си моят наркотик, мой и ничий друг..Моя, само моя!-каза той забавено, оставяйки целувки по врата й.-Можеш да ме докоснеш.-добави той, тъй като забеляза неловкото й държане.

Тя вдигна ръце и с треперещи пръсти докосна бицепсите му.

-О, Флора..как го правиш?-каза изведнъж той.

-Какво правя?-попита изплашено тя, готова да пусне ръцете му.

-Не гледай така невинно, полудявам.-тя кимна, свеждайки поглед и захапвайки долната си устна. Той се наведе и целуна челото й, след което легна до нея, обвивайки ръце около тялото й.-Моето цвете!-прошепна срещу косите й той, а тя се сгуши в него.

-Благодаря ти, че ме послуша и че ми обеща, Хари.-той погали косата й. Последва мълчание.-Изобщо не ми се става, но трябва.-сподели тихо тя.

-И на мен, но трябва да закусим.-тя кимна и се изправи.

Отиде до гардероба си и извади дрехите, които Елинор й бе донесла. Постави ги на стола и подаръкът, който тя бе подарила на Хари привлече вниманието й. Внимателно го взе и се обърна към Хари, който не спираше да я наблюдава.

-Май подаръкът не ти е харесал?-каза тя, а той поклати глава.

-Не е вярно, цвете. Просто обстоятелствата бяха такива, че забравих за него..ела тук!-тя се приближи и седна до него.

-Оу..-почервеня тя.-..и значи ти е харесал?

-Не успях да видя каква е картината, цвете.

-Оу, тя не е нищо особено.-притесни се тя и изкара часовника, слагайки го на лявата му ръка, след което постави много бърза целувка на бузата му.-Извинявай, просто..оф съжалявам..Весела Коледа!-каза тя и стана, но Хари я изпревари и я дръпна в обятията си, целувайки челото й.

-Не бе нужно. Благодаря ти, цвете и не искам да се срамуваш от мен.-той взе картината от ръцете й и я разгърна.

-Не знам дали ще ти харес..

-Ти шегуваш ли се?-прекъсна я той, гледайки картината.

-Какво?-попита тя притеснено.

-Това е много красиво. Цвете, много си добра.-тя почервеня и отново сведе поглед.

-Благодаря!..Наистина се постарах.-той целуна бузата й.

-Благодаря ти, за картината.

-Аз ти благодаря, а сега хайде да слезем долу.

Хей! :) 54-та глава е тук. Надявам се да ви е харесала. :)

ПП  Леле хора +200 гласувания *_* Направо съм смаяна. Наистина, наистина много ви БЛАГОДАРЯ! Обичам ви! <333

Лек ден!