Mine (Bg fanfiction)

53.

-Ня-ма да те нараня...тъкмо излизах.-почти го каза Хари с пресипналия си глас, гледайки момичето без да спират сълзите му да се стичат по лицето му. Тя падна на колене до него, след което го прегърна колкото позволява силата й, през кръста.

-Не! Няма! Обещай ми, че няма да си тръгнеш...обещай ми, че няма да ме оставиш! Обещай ми, че няма да се предадеш на полицията!-каза тя, а той веднага обви ръцете си около нея, за да я усети, за да я почувства отново.

-Цвете мое...скъпа моя!-прошепна той срещу косата й. Усети отново онова чувство в гърдите си, след като усети, че наистина е тя. Флора се сгуши в него и той усети туптящото й сърце, вдиша аромата й, а когато тя погали гърба му- той усети нежните й ръце. Сякаш всичко това го събуди от дълбок сън. - Но не мога. Трябва да се предам.-каза после той.

-Няма! Аз няма да те пусна Хари...ще си остана така и няма да мръдна от теб.-из протестира тя, опитвайки се да го стисне по-силно.

-За твое добро е Флора. Причиних ти зло, което е непоправимо, затова трябва да те оставя докато не те съсипя.-тя отказа да приеме думите му.

-Ти беше пиян, не си искал да го направиш, а и сега знам, че и съжаляваш...Как можа да се опиташ да се самоубиеш?

-Ти беше в ужасно състояние, цвете. Не говореше, не чуваше, не се движеше...беше като статуя. Аз не мога да те гледам как страдаш заради моите действия...Затова е по-добре да изчезна от живота ти.

Гледна точка на Флора

Не можех да го гледам толкова тъжен. Само докато слушах измъчения му глас и докато гледах очите му, които бяха изпълнени със сълзи, без надежда в тях...о, не. Това не бе Хари, който познавам. Та той беше стигнал до самоубийство.. заради мен. Сълзите ми се увеличиха. Не можех повече да го гледам така.

Не, не, не. Боже, пази го!

Стиснах го по-силно с ръцете ми или поне аз си мислех, че е силно, но исках да го задържа. Дано ми прости за това, което ще му кажа.

-Няма да те пусна. И много съжалявам, че съм реагирала така, но си помислих, че не съм важна за теб, Хари. Страхувах се, че ще ме захвърлиш след като спа с мен, тъй като вече не съм ти потребна и затова спрях да функционирам. Не исках да чувствам когато ме захвърлиш, а когато се доближеше до мен аз се дърпах и виках, за да не чувам думите ти „махай се!"...Много съжалявам, Хари. Аз не мислех, че ще се стигне до това...просто се страхувах...Извинявай!-казах с пресипналия си глас докато държах здраво ръцете си около него.

-Не, не, Флора не се извинявай. Този, който трябва да се извини и да съжалява съм аз, а не ти, цвете. Аз съм глупак, Флора. Много съжалявам, че те отвлякох, много съжалявам, че те заплашвах с близките ти, много съжалявам, че ти се карах, много съжалявам, че те съсипах, а колкото до това, което си си помислила никога не бих те захвърлил Флора..никога.-думите му ме накараха да се разплача по-силно. Как може да си мисли, че той е виновен. Ако не се бях държала така след онази нощ, той нямаше да стига до самоубийство.-Шшш, цвете мое не плачи.-добави той, галейки косата ми с дясната си ръка.

Толкова ми липсваше това. Въпреки че беше невинаги весел и мил, той се държеше много добре с мен. Ами ако не бях чула Ел сега, сега можеше да го няма.

-Хари, прости ми! Такава глупачка съм. Моля те, обещай ми, че повече няма да се самоубиваш заради мен, моля те! Моля те!-започнах да хълцам от страх и да стискам тениската му отзад, за да не може да се отскубне от мен.-Моля те! Обещай ми, че няма да се самоубиеш. Обещай ми, че няма да ме изоставиш и да се предадеш на полицията. Моля те, Хари! Обещай ми, моля те!-повторих тези думи отново и скрих лицето си в гърдите му, мокрейки тениската му със сълзи.

-Но ти ще бъдеш много щастлива...ще бъд-деш- усетих, че тялото на Хари се напрегна.-ще бъдеш с Питър отново и повече няма да ви разд...

-НЕ! Аз никога няма да съм щастлива с Питър, Хари.. Обещай ми, моля те!-настоях отново аз.

-Но как? Та аз ви разделих и..-прекъснах го.

-Обичам те, Хари!-погледнах го в очите и му го казах. Тялото му замръзна, а очите му се забиха в моите.

-Т-ти ме обичаш?-попита ме той шокирано.

-Обичам те, Хари!

-Флора т-трябва да се шегуваш..ти не можеш да ме обичаш.-обхванах лицето му, по което имаше сълзи.

-Хари, обичам те!-казах сериозно, а той хвана едната ми буза.

-Защо го направи Флора? Защо се влюби в мен..едно нищожество. Аз не те заслужавам.-сложих ръката си върху неговата, която лежеше на бузата ми и със насълзени очи го погледнах.

-Хари ти не си нищожество. Как може да говориш така? Ти си много повече, това, че си имал тежко детство, заради което си получил някои навици, не те прави нищожество.. Ти си моят къдравелко!-казах и видях, че лицето му се промени. Приближих се и целунах устните му, а той не реагира.-Отвърни ми!-заповядах и той задвижи устните си заедно с моите. Ах, отново онова чувство.

Чувството беше невероятно, неописуемо дори изпепеляващо. След като се отдръпнахме, започнах да се кикотя.

-Какво има?-попита ме той, гледайки ме объркано.

-Този път аз ти заповядах да ми отвърнеш.-той се усмихна и видях най-хубавото нещо на света. Той целуна челото ми с треперещи устни?

-Ще останеш ли? Все още не си ми обещал, хайде Хари! Обещай ми! Моля те!-сълзи отново потекоха от очите ми, тъй като той отбягваше молбите ми. Не исках това да се повтаря. Никога.-Обещай ми, че няма да се нараниш. Обещ..

-Шшш, Флора не искам да плачеш.-игнорирах го и продължих да плача.

-Моля те!-казах тихо, ридаейки, а той ме придърпа да седна в скута му.

-Флора, не искам да плачеш.

-А аз да си заминаваш.-изплаках. Знаех, че беше твърдоглав и в момента го правеше като умело отбягваше темата.

Хари ме придърпа плътно към себе си и обви големите си ръце около мен.

-Добре, Флора. Обещавам, че няма да пробвам да се самоубивам..Няма да те оставя.-разплаках се от щастие и го целунах по бузата докато обвих плътно ръцете си около врата му.-Прости ми, Флора.-погледнах го в очите.

-Простено ти е, Хари. Обичам те!-казах му и се сгуших в него. Не знам защо, но се чувствам адски щастлива след като му кажа тези две думички.

Постояхме така, сгушени един в друг, след което усетих, че тялото ми се движи. Отворих очи и видях, че Хари ме постави на леглото.

-Лека нощ, Флора!-прошепна той и ме покри.

-Остани с мен, Хари.-исках го до мен.

-Сигурна ли си?-кимнах, а той свали тениската си и джинсите и легна до мен, обвивайки веднага ръце около мен.-Не мога да задържа ръцете си далеч от теб.-аз се изкикотих.

Всичко това ми липсваше и сега като отново бях в прегръдките му нямаше нещо по-хубаво, по-перфектно, по-жадувано от мен.

-Добре, че те има, цвете мое.-прошепна той докато почти се бях унесла, усетих устните му на челото ми, а пръстите му в косата ми.- Не те заслужавам, Флора.-тези думи или си ги представих или той наистина ги каза, но не знаех тъй като в момента бях на най-доброто място.

Здравейте! *-* Новата глава е тук и надявам се да ви е харесала. :) <333
Най-сетне разговор между Хари и Флора :дд
Хареса ли ви как се развиха нещата?
Какво мислите за Флора в тази глава?  Виновна ли е?
Искам да ви пожелая лека вечер и разбира се отново да ви БЛАГОДАРЯ!