Mine (Bg fanfiction)

52.

-Заслужих си го!-прошепна Хари.

-Не, Хари не мисли така!

-Но е така, Тина! Съсипах цветето ми!...

-Виж..-започна Тина, но млъкна за момент, мислейки какво да му каже.-..Хари ти говорил ли си с нея..знаеш, като разговор насаме?-попита го тя, търкайки ръката си в гърба му, за да го успокои.

-Не..нито преди, нито след случилото се..никога не сме провеждали подобен разговор.

-Но защо?-попита го тя с повдигнати вежди.

-Не знам..може би, защото винаги започнеше ли да говори, аз я отрязвах.-сподели той след кратко мълчание.

-Защо бягаш от нея, Хари? Защо?-зададе въпрос веднага, за да не може да смени темата.

-Аз не бяг..не знам-въздъхна той и погледна надолу.-Просто не знам..имах чувството, че така се привързвам към нея, а аз не исках това. Защото направех ли го, рано или късно тя щеше да ме остави...-Тина изслуша отговора му, стискайки ръката му.-..но така или иначе го направих. Привързах се към нея, въпреки че я отбягвах, карах й се, крещях й, наказвах я, заплашвах я...тя не се отказа от мен. Цветето ми се държеше мило с мен въпреки всичките лоши неща, които й причиних. Тя се превърна в най-важния за мен човек. И мисълта, че ще я видя след сделките ми с наркодилърите, ме караше да върша всичко бързо и необмислено, дори пропуснах една среща, за да мога да се прибера по-бързо и да я видя, да ме погледне с невинния си поглед, да усетя малките й нежни ръце, които се опитват да ме избутат, да скрия глава в сгъвката на врата й, да се опияня от аромата й...когато тя ме напусна, не влизах в стаята си, спях по баровете или в колата, а на Коледа сутринта се събудих, подпрян на оградата на Флора с празни шишета около мен. Тя така ме заслепи, че дори не обърнах внимание на сделката със Стив. Бях му продал фалшива дрога и забравих, че той ще се усети и ще ми го върне..Глупакът отвлече малкото цветенце, което нямаше никаква вина за това, но поне си получи заслуженото задето я докосна.-тя го изгледа въпросително.-Убих го със собствените си ръце.-допълни той.

-Чакай малко...колко човека уби заради нея досега?

-Не искам да знаеш...не искам никой да знае, защото знам, че ще кажете на Флора и тя ще ме намрази още повече.-Тина кимна и го прегърна за пореден път.

-Ах, Хари! Отиди и поговори с Флора..изяснете си всичко, хайде!

-Тя не говори.-веднага отвърна той, клатейки глава.

-Послушай ме, кажи й всичко,повярвай, ако бях аз щях да ти простя, затова не губи надежда. Хайде, момче!-подтикна го тя и го перна по врата и го пусна.

-Значи според теб това е най-доброто решение?-Тина кимна.

-Да, защото се размекна като момиченце.-Хари извъртя очи.

-Мога още сега да те вържа за полюлея и да повисиш, а защо не, да те оставя да си останеш там завинаги. И повярвай въжето ще е около врата ти, защото ако още един път ме наречеш „момиченце" няма да съм толкова мил, ясно?-изръмжа Хари, а Тина започна да се смее и го удари по рамото.

-Все пак продължаваш да заплашваш.-той я изгледа със ядосан поглед.-Поговори с нея.-каза сериозно тя.

-Но какво да й кажа?

-Кажи й всичко, Хари. Тя трябва да знае, че съжаляваш. Разбираш ли ме, разкажи й всичко, което чувстваш, окей?-Хари постоя прав, гледайки в една точка, докато решаваше какво да прави.

-Добре.-каза той изведнъж и тръгна към изхода, поемайки си дълбоко въздух.

Тина го изпрати до вратата.

-Искам да ми се обадиш като приключиш, окей?-каза отново тя.

-Окей..ела тук! И умната!-каза и я прегърна. След това се отдръпна и влезе в колата на Луи.

-Какво стана?-попита Лиам щом Хари затвори вратата.

-Нищо.-каза просто и сложи предпазния колан.

-Май не ти е помогнал разговора с Тина.-измрънка Лиам, а той го игнорира, облягайки главата си назад...

***

Пътят до къщата беше кратък, но и достатъчен, за да оправи мислите на Хари.

Влязоха в къщата заедно и отидоха в хола където бяха всички освен Флора.

-Най-сетне се прибрахте!-каза Ел и прегърна Луи силно.

-Ел, всичко е наред!-успокои я той.

-Защо закъсняхте?-попита го тя докато галеше косата му на тила.

-Аз ще си лягам!-каза Хари изведнъж, без да поглежда нежните милувки, които Ел и Луи си раздаваха.

-Да ти вярваме ли?-попита го Луи, а той кимна.

-Спокойно, отказах се от предишните си начинания.-с това той се качи горе. Барбара стана и тръгна след него, но Луи я спря.

-Недей! Нека остане сам.

-Но защо? Ако опита отново да се самоубие?-сопна му се тя.

-После ще го проверим.-тя кимна намусено и отново седна на мястото си...

***

Хари постоя малко в стаята на Луи и Елинор и излезе, за да отиде при Флора. Събра смелост и отвори вратата и влезе. Хари веднага погледна към Флора и засякоха погледите си.

-Флора...спокойно, няма да те нараня, няма и да те доближа.-тя не помръдна, а той седна до леглото с лице към нея.-Ако ти кажа, че съжалявам...знам, че няма да промени нищо или  да помогне, Флора. Но все пак...Съжалявам!-Хари си пое въздух.-Прецакан съм още от малък и няма да съм аз, ако не съсипя нечий живот...Реших да послушам Тина и затова съм тук. Трябва да споделя с човек на когото имам доверие, мислите си. И този човек си ти...-той млъкна и се замисли за момент.-Когато бях на 5, мама и татко се разведоха, с което дните ми на щастливо дете приключиха. Останах при татко по желание на майка ми- Анн, която не искаше да живея с нея, а в Лондон, за да преуспея в живота и най-вече да получа образование. Баща ми- Дейвид не одобряваше решението на мама да се отделям от мама на такава възраст, но мама искаше най-доброто за мен..Баща ми беше фрашкан с пари, а и беше млад и жените щом научиха, че е разведен, му се нахвърлиха. И една от тях- Лидия, се докопа до мен и започна да се държи мило с мен и с баща ми. До такава степен заблуди татко, че тя наистина ме обича и би се грижила за мен като родна майка и той й предложи брак, който тя с радост прие. Ожениха се в тесен кръг и заминаха на меден месец във Виена, след седмица се върнаха. Аз бях при мама и тя ме върна при татко щом те се завърнаха. След като мама постоя малко с мен, си тръгна, а аз излязох в градината, за да си поиграя с новите ми играчки от Виена. Прииска ми се да си играя с татко и влязох, за да го повикам. Точно тогава при открехнатата врата видях, че ч-че Лидия държи възглавница върху лицето на татко, после я вдигна и татко не помръдна, очите му гледаха нагоре и не мигаше. Изплаших се и избягах в стаята си и се скрих под леглото, след което чух писък. Тя дойде в стаята ми, ревейки. Изкара ме от леглото и ме прегърна..И после осъзнах, че тя е убила баща ми. Обади се на адвокатите на татко и им съобщи за смъртта му, а оттам тя научи, че богатството му е завещано на мен. Затова адвокатите донесоха попечителството ми и завещанието ми, тъй като знаеха, че баща ми й имаше огромно доверие. С това тя ни приготви и напуснахме Англия преди всички да са се усетили...Заведе ме в Пърт, Австралия и ме даде на хората й там, които крадяха и караха малки деца също да крадат. Тази змия съсипа живота ми, продаде ме на хора, които ме пребиваха от бой, защото не крадях...Така те ме пребиваха месец и започнах да крада на 6-годишна възраст. На 8-годишна възраст се запознах с Тина, която също като мен крадеше. Мина време и си станахме доста близки с нея, с което й споделих историята си, знам, че бях малък, но боят ме озлоби и исках да си го върна на тази жена. И така съставихме план с нея, за да убием Лидия. Майката на Тина беше прислужница на Лидия в палата й, купен с парите от татко. Тя щеше да ни пусне вътре и така и стана. Вместо да крадем в поредното кафене, ние отидохме в къщата й където Марта ни пусна. С пистолети се осигурихме по време на една кражба, Марта взе пистолета от ръцете ми и отиде при Лидия и докато й сервираше я простреля в крака. Тогава аз и Тина се качихме в стаята и видяхме Лидия да пъшка на земята. Усетих щастие, виждайки убийцата на татко да лежи безпомощно на земята. Отидох и я изритах няколко пъти, после отидох до Марта и взех пистолета от ръката й, и въпреки че ме умоляваше да не го правя, аз натиснах спусъка и я убих. Марта беше разочарована, че не я послушах, но аз не съжалих за постъпката си и до сега е най-хубавото нещо, което съм правил. Тя уби баща ми, отдели ме от мама и ме превърна в чудовище. После Тина скри от Марта, но тя уби „работодателите" ни с моя помощ. Дължах много на Тина, тя ми помогна да си отмъстя, а майка й- Марта ни записа на училище въпреки, че за Тина беше късно. Аз бях на 9, а тя на 12. Но в училище много се сбивах, бях се превърнал в агресивно дете, което за най-малкото налиташе на бой. Спомням си, че Марта имаше доста проблеми с мен, а и с Тина, която също беше агресивна. Но какво се очаква от нас като бяхме пребивани от бой?...На 16 се забърках с наркодилър, който ми продаде стока, а аз се заех да я продавам и така малко по-малко удвоявах наследството на татко. Трябваше да се изхранвам някак, а не ми се искаше да взимам от Марта или от парите на татко. На следващата година започнах с пушенето...останах напълно сам. Марта почина от рак, това съсипа Тина и мен, тя ми беше като майка и така намерих утеха в цигарите. След като завършихме с Тина, напуснахме Австралия. Нищо не ни задържаше там, а и Тина искаше да се махне далеч от този град, който ни превърна в развалини. Избрах Лондон, тъй като мама живееше в Англия. В продължение на година я търсех и накрая разбрах, че се е самоубила в деня, в който татко е умрял. Това умъртви всичките ми чувства и уби всичките ми мечти...Всяка нощ, от тогава, бях по партита и дискотеки и спях с най-различни момичета. Също така започнах да продавам дрога, събрах момчетата, за да ми помагат. Купих къщата за нас, а Тина остана в старата където се реализира и сбъдна мечтата си, докато моя живот беше еднотипен. И всичко беше така- продавах дрога, биех се, злоупотребявах и не ми пукаше. Пиех, пушех, спях в различни къщи или хотелски стаи, бях човек без мечти и без планове за бъдещето. Живеех ден за ден, без цел и посока, докато ти не се блъсна в мен. Твоите очи ме парализираха и на следващия ден, когато се опитах да те отвлека след като те видях, ти ме ядоса и исках да бъдеш моя на всяка цена. Ти беше кротка, невинна, а ми се противеше. Исках те на всяка цена в леглото си, защото знаех, че трудно ще те вкарам там...Отвлякох те и когато прекарах нощта с теб в твоята стая, осъзнах, че те искам не само за една проклета нощ...Понякога превъртах и ти се карах без причина- това беше, защото започвах да се привързвам към теб, а ме беше страх, че ще те загубя както загубих всички останали и затова се държах лошо с теб...Никога не съм имал нищо, докато не те видях. Изпитах собственост към теб и те отвлякох, за да имам нещо в шибания ми живот, но отново прецаках нещата...Много се надявам да се оправиш.. Знаеш ли? Свободна си. Не мога да те държа повече насила при мен...знаеш...насила хубост не става. И повече няма да те доближа, ще изчезна напълно от живота ти, ще се предам на полицията, за да не се страхуваш и страдаш заради мен. Никога повече няма да наранявам особено теб, мое малко, красиво цветче. Ще прекарам остатъка си от живота в затвора..за всички престъпления включително и това, което ти причиних. Ще се предам, за да бъдеш щастлива и да живееш без страх, че може от някой ъгъл да се появя..Няма да те забравя никога..ще чакам писмо от момчетата, в което да пише, че вървиш отново с онази усмивка, с която ме топлеше...Трудно ми е да го кажа, но н-но това е, това е последният ми път с теб Флора.- от окото му се стече сълза.-Бъди много, много щастлива Флора, защото го заслужаваш.-разказа и завърши той без да поглежда към нея.

Скри лицето си в леглото, за да скрие лицето си. Никога не беше изпадал в подобно нещо, да плаче толкова силно. Но при мисълта, че няма да я види повече го убиваше. Беше меко казано пристрастен към нея, но така тя щеше да бъде щастлива. Хари осъзна, че за първи път не мисли за себе си, а за друг.

-Още малко Луи...още малко.-помоли се Хари през сълзи  когато усети ръка върху рамото си. Не беше готов да я остави още, защото знаеше, че това е за последно.

-Хари?-чу глас, който искаше и чакаше с нетърпение да чуе.

Той вдигна глава от леглото и погледна нагоре. Флора държеше рамото му и плачеше също като него.

-Ня-ма да те нараня...тъкмо излизах.-почти го каза Хари с пресипналия си глас, гледайки момичето без да спират сълзите му да се стичат по лицето му.

Хей! Надявам се главата да ви е харесала.
Та такааа...какво мислите за новата глава? :)

МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!

Лека вечер!