Mine (Bg fanfiction)

55.

Хари и Флора влязоха в хола, но там нямаше никого затова отидоха в трапезарията където бяха всички.

-Флора!-изписка Елинор щом видя момичето и се втурна към нея, за да я прегърне.

-Ел!-гушнаха се като Ел я стисна силно.

-Толкова ми липсваше, Флор! Много се радвам, че си добре.-очите й се насълзиха от радост, че приятелката й е добре и всеки момент щеше да се разплаче.

-Извинявай, че те притесних, Ел!-прошепна Флора тихо. Тя се почувства виновна за дето ги бе притеснила.

-Хей, и аз искам да я прегърна.-обади се Пери отзад въодушевено.

-Пери!-прегърнаха се двете.

-Липсваше ни, Флора!-каза Пери и се усмихна широко.- И много ти благодаря за подаръка.-допълни после тя, а Флора потупа гърба й и се отдръпна от нея, поглеждайки към хората насядали по масата.

-Ъм...бих искала да се извиня на всички за това, което преживяхте заради мен. Извинете ме!-каза Флора и Хари обгърна с ръката си раменете й, приближавайки я до себе си.

-Как смееш да се извиняваш след всичко, което направи?-обади се Барбара като стана от стола.

-Моля те, укроти се!-Пери отиде веднага до нея и се опита да я накара да спре. Тя доста се притесняваше за по-малката си сестра, която не спираше да създава проблеми и малко или много нараняваше с думите си Флора.

-Няма! Тя трябва да осъзнае, че не сме хора, които ходят по свирката й. Ние не сме толкова глупави да изпълняваме тъпите й прищевки, мамка му!..Ясно ли е „мила" Флора?!-усмихна се криво Барбара.-Защото ако не е, нека ти го изясня. Светът не се върти около ТЕБ!

-Не бих го нарекла „прищявка", това, през което преминах Барбара. -обади се Флора с тих глас докато стискаше ръката на Хари, защото не искаше да се намеси в този разговор.

-А как би го нарекла? Извършен подвиг?-заяде се Барбара, гледайки я бясно.

-Би ли млъкнала?-обади се Елинор отзад.

-Ето и дойката на принцеса Флора се обади.-обърна се тя с преправен глас към Ел.

-БАРБАРА!-извика силно Хари и Барбара спря и го погледна стреснато.

-Хари, недей!-обади се веднага Флора, но Хари не я послуша, отдръпна ръката си от нейната и отиде при Барбара.

-По дяволите, изчерпа ми цялото търпение.-той хвана ръцете й малко над лакътя, стискайки ги силно и Барбара се изплаши и не помръдна.

-Моля те,Хари!-замоли се Пери, плачейки. Не можа да спре сестра си и сега тя отново бе в беда също така много се страхуваше от Хари, че може да я нарани.

-Ще те изгоня, ако още един път обидиш Флора, ясно ли ти е?-изръмжа Хари, разтърсвайки Барбара бясно. Хари се придържаше максимално да не избухне заради Зейн и Флора.

-Барбара млъкни, моля те!- помоли й се Пери, но тя не я чу. Беше зяпнала в Хари.

-Но Хари, та тя почти те уби с нейното престорено държане.-каза тя с по-тих глас от преди малко.

-Не тя е виновна! Виновникът съм аз...Обаче ти не си тази, която ще раздава правосъдия, ясно ли ти е?..Само да чуя обида по неин адрес от твоята уста, търсенето на жилище ще бъде най-малкия ти проблем.-изръмжа Хари ядосано.-А сега й се извини!

-Извинявай, Хари! Не исках да те ядосвам.-тя се приближи по-близо до него и го прегърна.

-Не ме ли чу по дяволите?-повиши отново тон той и тя се отдръпна от него.

-Ако й се извиня ще ме мразиш ли?-попита го тя с много тих глас, той я погледна смразяващо и тя веднага се обърна към Флора.

-Извинявай, Флора! Фактът, че Хари можеше да се самоубие ме кара да полудявам и да не бъда на себе си.-Флора с топла усмивка хвана подадената ръка на Барбара.

-Аз също искам да се извиня, ако не бях аз Хари нямаше да стигне до там.-Барбара се усмихна и всички седнаха на масата.

-Извинете ме!-каза Барбара на всички като някои кимнаха,а някои просто започнаха да се хранят.

Флора седна до Хари като той веднага доближи стола си до нейният. Флора забеляза и почервеня, свеждайки поглед. Той я прегърна с едната си ръка и целуна челото й. Тя погледна към него и му се усмихна.

Барбара видя всичко, преглъщайки тежко и стискайки силно зъбите си. Омразата й към Флора започна още по-силно да расте и затова искаше да страда много. Искаше да я нарани така както тя нарани нея...

По време на закуската телефонът на Хари звънна. Той видя екрана на телефона си и стана, пращайки смразяващ поглед на Барбара.

-Сега идвам.-каза той и напусна стаята, за да говори с Тина.-Тина, какво искаш?-измрънка той след като вдигна.

-По дяволите, нали щеше да ми се обадиш снощи? Умрях си от притеснение за теб, мръснико.-скара му се тя през слушалката.

-Престани да крещиш, чувам те доста добре и без виковете ти.

-Да беше ми се обадил тогава.-той извъртя очи.

-Как?..Държах я плътно до мен цялата нощ.-отговори той.

-Значи си говорил с нея?-попита весело тя.

-Да..Флора ми прости.-той дори не усети, че е с усмивка на лице.

-Хари, това е чудесно. Тя наистина трябва да държи много на теб.-Хари стана сериозен.

-Какво имаш предвид?

-Ако бях аз, нямаше да му простя това, което направи ти.-Хари затегна ченето си и сведе поглед.

-Ама ти вчера ми каза друго.-сви очи той.

-Ъ, да беше просто за успокоение...тс неловко.-каза тя, сещайки се, че той ще се ядоса.

-По дяволите, знам! Знам, че не ставам, знам, че не съм добър за нея, но и също така знам, че не мога без нея да му се невиди. Когато съм с нея всичко е по-спокойно и някак живо. Тя е истинска и честна спрямо мен. Знам, че не заслужавам прошката й, но аз съм егоист и такъв ще си остана...нея няма да я дам, окей? Тя е моя! МОЯ! Само при мисълта, че я нараних ме убива и си мисля, че не я заслужавам, но като я видя до онзи паразит и край, всичката вина ми се изпарява, появява се егоизмът в мен и независимо дали съм прав или не, искам я за себе си. Да бъде моя...Само моя!-каза той на един дъх и огледа стаята.

-Уоу! Честно да ти кажа не мога да разбера в какво емоционално състояние си в момента. Моето емоционално, размекнато момче-каза Тина и избухна в смях.

-Тина!-изръмжа заплашително той.

-Спокойно, тигре! Писна ми да ми ръмжиш...човек да не се пошегува.

-А сега се шегуваш.

-Спирам, че наистина си емоционално нестабилен...Хари?-той не я чу. Той се беше загледал в часовника на ръката си.

-Тя ми подари дори и часовник.-каза той на себе си, но Тина го чу.

-Часовник?

-Да, часовник..

-От къде, кога...тя е много бърза.-учуди се Тина.

-Беше ми го купила за Коледа.

-А ти купи ли й нещо, умнико?-той поклати глава и после каза:

-Не! Не съм правил подобно нещо преди и не знам какво и как да го направя.-смекчи гласът си той.

-А би ли искал да направиш?-попита го тя, след което последва въздишка от негова страна.

-Не знам..

-Не знаеш?-попита го тя веднага, подкачайки го.-Е, браво такова его и такъв инат като теб просто...-заяде се тя.

-Искам го, но..няма значение.-прекъсна я той и млъкна.

-Аз ще ти помогна...исках просто да го чуя от теб, окей?-Хари потърка челото си с пръсти.

-Окей.

-Какво обича тя?-попита го.

-Тя обича всичко и всички.-отговори веднага Хари, след като си представи засрамената Флора, която крие лицето си в него от срам.

-Не в такъв смисъл. Какво харесва? Какво я прави щастлива?

-Племенникът й Лео...ъм, чакай. Снега..-спомни си как тя се кикотеше и как радостно го бе питала за позволение да излезе навън, за да му се нарадва.

-Хм..значи сняг..-Тина млъкна и започна да мисли, а той започна да обикаля стаята.

-Измисли ли?-попита нетърпеливо той.-Да я заведа на планина...за по-тъпо нещо не се сетих.-измрънка Хари и извъртя очи.

-Не..чакай да.-изписка Тина.

-Моля?-уголеми очи Хари.

-Добра идея, къдрава главо. Защо не я заведеш на планина, в някой планински курорт. Какво ще кажеш?-предложи тя.

-Идеята ми ти хареса?-Хари все още беше учуден.

-Разбира се, Хари. Би било много романтично за момиче като нея.-той отново извъртя очи, но въпреки това се замисли върху предложението й за планински курорт.

-Обмисли го, след което направи резервация и накрая го реализирай.-подтикна го тя.-Но само да кажеш „Хайде стягай багажа, отиваме на планина" без такива. Попитай я мило и нежно, остави й избор, окей?

-О, да и да й падна на колене!? Луда ли си, по дяволите!? Знаеш, че няма да го направя.

-Хари искаш да я зарадваш, не да я отблъснеш от себе си, нали?

-Тогава ще говоря с Елинор, тя ще го направи вместо мен.

-Да не би да се страхуваш, „безстрашнико"?-заяде се тя.-Страхуваш, че може да ти откаже..страхливец.

-Внимавай с думите!..Няма да го направя.

-И защо?-Хари извъртя очи.

-Ще говоря с Луи, който ще покани Ел, след което аз ще говоря с нея.

-Болен си!

-Я стига!-изръмжа той.

-Я не ми дръж тон!

-Не ме ядосвай тогава!

-Спри да ме караш да го правя, тогава!

-Дразниш ме!

-Стига вече, Хари. Хайде затварям, а ти си блъскай главата в стената може и да поумнее малко.

-ТИНА!-извика той, но бе късно. Тина бе затворила.

Хари прокара ръка през косата си и слезе долу при останалите. В хола бяха всички освен момичетата, които разчистваха масата.

-Къде е Флора?-попита веднага той, след като не я видя.

-В кухнята е.-отговори му Луи и Хари отиде натам.

Когато влезе, Флора беше с гръб към него и миеше чиниите. Той се приближи бавно и обви ръце около нея, дръпвайки я към себе си.

-Ау!-изписка Флора от ужас.

-Шшш, не исках да те изплаша.- обърна я към себе си и впи устни във врата й.

-Хари, изплаши ме!-Флора се дръпна и постави ръце върху туптящото й сърце. Той се доближи и я целуна. Тя се отдръпна отново.

-О, стига!-той я вдигна и я завъртя, след която я постави да седна на плота до чиниите.

-Хари, измокри ме!-каза тя, но той не помръдна от позицията си.

-Погледни ме, цвете!-настоя той.

-Пусни ме на земята, моля те!

-Погледни ме първо.-тя вдигна поглед и той обхвана с ръце лицето й и я целуна.

-Флора...-започна да оставя целувки по челюстта й. Тя се отдръпна и видя недоволната му физиономия и започна да се кикоти. Тя се доближи и целуна носа му, след което махна къдравия кичур от челото му.-Искам целувка!

-Не!-отказа Флора.

-Хайде!-настоя той.

-Флора...-влезе Ел в кухнята с мръсни чинии в ръце.-Извинете ме!

-Спокойно, Ел!-Флора слезе от плота докато Хари се разсея. Тя започна да мие чиниите отново.

-Ще продължим после.-прошепна в ухото й той, а тя настръхна.

-Кой ти звъня?-попита го Флора, за да смени темата.

-Приятелка.-Флора се обърна и погледна към него.

-Оу...добре.-обърна се обратно и продължи да мие.

-Гладен съм!-сподели й той и отвори хладилника.

-Да, защото пропусна закуската заради обаждането. Говорихте с нея повече от половин час.-сподели тя.-Ъ...да ти направя нещо?-Хари поклати глава.

-Има мъфини..ще ги изям.-тя кимна.

-Хари, трябва да отидем до склада.-влезе Зейн със сериозна физиономия.-Веднага!

-Какво има, Зейн?-попита го Хари, след като затвори хладилника. Зейн погледна към Флора, после към него.

-Опитали са да откраднат стоката ни..разбрали, че не сме активни в сделките напоследък, но нашите са ги спрели и..

-КОЙ?-повиши тон Хари, прекъсвайки Зейн. Флора се стресна от тембъра на гласа му и се обърна към него.

-Хората на Стив.-каза Зейн и внезапно се чу остър звук от юмрука на Хари, който се заби в плота. Флора беше забравила за тази негова страна и доста се изплаши.

-Първо отвлече Флора, а сега..-последва вик от негова страна, събори измитите чинии и тръгна да излиза като Зейн тръгна по него.

-Флора, да не си мръднала от къщата, ясно ли е!?-предупреди я той ядосано, крещейки. Тя преглътна, треперейки и кимна.-Лиам и Найл остават тук и само, казвам и САМО да не си отваряте очите, мислете му..очите на четири. Ще те убия!- с това той напусна с Луи и Зейн като Хари блъскаше бясно вратите.

Хей, хора! :)) Ето я и 55-та глава. Надявам се да ви е харесала. :))

Харесва ли ви, как се развива историята?

Лека вечер ви желая!..И разбира се БЛАГОДАРЯ! <333