Mine (Bg fanfiction)

56.

Елинор влезе в кухнята и отиде при Флора.

-Флор, добре ли си?-попита я веднага.

-Д-да, добре съм.-Ел кимна и се усмихна.

-Явно старият Хари се върна.-каза тя, а Флора постави ръка върху челото си нервно.

-Ел, страхувам се за него.-захапа долната си устна тя.-Доста е импулсивен и прям, а побеснее ли изобщо не мисли...не искам да си мисля какво прави в момента.

-Хей, спокойно Луи и Зейн са с него. Нищо няма да направи или поне Лу няма да му позволи.

-Луи няма да го спре, Ел. Ако нещо го ядоса, той побеснява, превръща се в друг човек и това най-много ме плаши, защото тогава най-много наранява.-каза и Ел я прегърна.

-Искам да се успокоиш, а аз ще направя чай, за да пием, окей?-погали рамото й тя, за да я успокои.

-Бройте и нас.-влязоха Найл и Лиам.

-Добре, сядайте. Хайде Флора седни и ти.-тя кимна и седна.

-Какво ти има, Флора?-попита я Найл.

-Нищо, просто малко се притеснявам.-усмихна се леко тя и сведе глава.

-Спокойно, затова сме тук, за да те пазим.-каза й Найл.

-Какво имаш предвид? Аз не се притеснявам за себе си, Найл. Притеснявам се за Хари.-обърка се Флора затова вдигна глава и го погледна.

-Аха, когато Хари се разкрещя относно „отварянето на очи"-изсмя се Найл, ръчкайки с лакътя си Лиам.-той имаще предвид да си отваряме очите за теб.-изведнъж топлина изби по бузите на Флора при думите.

-О, колко мило!-обади се Ел с размечтана физиономия.-И аз искам!

-Не ви разбирам вас, момичетата и момчетата, които ходят по вас.-обади се Лиам като и двете момичета зяпнаха в него с повдигнати вежди.

-За какво говориш, Лиам?-попита го Ел, учудено.

-Съгласен съм с него.-обади се и Найл и се намести удобно на стола.

-Вие обратни ли сте?-попита ги Ел директно, сервирайки чая. Тя беше напълно смаяна от думите на момчетата.

-Не съм!-казаха и двамата едновременно.

-А защо тогава?-попита ги Флора видимо объркана.

-Някак си е странно да имаш момиче до себе си, което само надува главата ти с излишни приказки.-каза Лиам.-Това е напълно излишно за едно момче или мъж.

-Ние не правим така.-обиди се Ел и веднага се обади.

-Ли, май не си срещнал специалната.-каза Флора и разбърка чая си.

-Ха, има ли такава? Всички сте еднакви...всички само говорите...говорите...и пак говорите.-добави и Найл, с намръщена физиономия. Флора започна да се смее, а Ел сви вежди.

-Момчетата сте ужасни, ама ние нищо не казваме, нали?-измрънка недоволно Ел.

-Ужасни? Затова ли си имаш гадже?-заяде се Найл.

-Луи не е като другите.-защити го тя и се размечта, сещайки се за Луи.

-А другите какви са? Лоши? Не, не мисля Ел. Вие побърквате момчетата.

Ел постави чашата на масата и уголеми очи, отваряйки леко уста от изумление. Думите на момчетата сякаш нараняваха достойнството й и затова тя се подпали и нямаше да й се даде толкова лесно.

-Ние?-попита тя недоволно и по-скоро реторично.

-Стига, стига! Ел, успокой се!-Флора я потупа по рамото, за да я успокои. Тя вече познаваше достатъчно добре приятелката си и знаеше, че лесно се пали.

-Виждате ли, нещо малко да кажем и веднага скачате като кобри.-каза Найл и се облегна на стола.

-Ами не говорете глупости, тогава. Кой ви е виновен? Като не ни оставяте друг избор как да си замълчим, а?-Ел вече говореше бързо и цялата беше червена от яд.

-Хей, хей успокойте се всички! Да, има момичета, които говорят много...

-Като Ел и Пери.-Лиам я прекъсна, а Ел стисна юмруци и го изгледа накриво.

-Но има и такива, които не го правят.-довърши Флора, гледайки ядосаната си приятелка.

-Да, като теб..-каза Найл.

-Да, наистина ти не мрънкаш, но останалите тук са като...-Лиам млъкна, след като видя физиономията на Ел.-Млъквам, защото май загазих.-Лиам се окопити и мръдна леко встрани, а Флора започна да се кикоти.

-Не, и аз мрънкам.-каза тя, смеейки се.

-Не, ти само бягаш.-Найл започна да се хили, след което и останалите се разсмяха като Флора и почервеня.

***

-Значи са били само тези четиримата?-извика Хари и ехото му се отрази в голямата зала от склада където бяха наркотиците.

-Да, Хари. Не разбирам защо..-започна приятелят му, но бе прекъснат.

-Луи! По дяволите! Новият им шеф не е дошъл, което значи, че скоро ще нападне отново. И мамка му, какво не разбираш от цялата работа?-извика му Хари, след което се обърна към пребитите мъже, разпръснати по пода.

-А вие ми кажете името на шефчето ви...ВЕДНАГА!-гласът му отекна в залата, но никой не се осмели да му отговори.-Добре, значи още бой!-Хари побесня и това, че не получи желаното го изнерви още повече.-Говорете, по дяволите!-срита двама от тях, а те се прегънаха и заеха друга поза.

-Хари, ела да поговорим.-обади се Луи отново, търкайки врата си отзад.

-После.-смъмри Хари, гледайки как хората му удрят мъжете. Но сякаш нещо не бе достатъчно и той разбра кое е това нещо. Хората му не удряха с достатъчна сила гърчещите се тела по пода.-Вложете сила, мамка му! И по-бързо!

-Не, сега ще говорим!-обади се Луи отзад.

-Не ме занимавай с глупости!-измрънка Хари и изблъска един от доверените му и хвана полу-пребития мъж, гърчещ се от болки в стомаха и гръбнака. С всичка сила започна да нанася удари в главата му.-Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил, ако не издадеш смотаното си шефче, ясно ли ти е?-извика му силно.

Луи извъртя очи и отиде до него. Дръпна го и го изкара извън залата.

-Какво искаш?-сопна му се Хари.

-Държиш се като побесняло животно. Осъзнаваш ли го?-Луи се ядоса и му се разкрещя, а той извъртя очи от досада.

-Не си мисли, че ще се обидя. Имам работа.-Луи се изнерви още повече.

-Какво ти става по дяволите? Какво те накара да побеснееш толкова?-Луи хвана Хари за яките, викайки му.

-Как какво, по дяволите? Някой опитва да си играе игрички с мен и ми казваш, защо съм побеснял? Не е ли очевидно?-отскубна се Хари от него, блъскайки го.

-Добре, но ти преби един от мъжете, само защото не ти отговори. Защо си отново в подобно състояние?

-Обеден съм, че дори и ти не знаеш защо водим този шибан разговор, затова да го приключим, онзи червей ме чака.-отвърна му Хари и тръгна към вратата бясно.

-Напусни пак, по дяволите! С гръм и трясък, както направи днес в къщата.-Хари спря и стисна юмруци гневно. Луи го изнервяше до краен предел.-Дори не видя как се почувства Флора от тези твои животински изблици на гняв, но давай!-Хари се обърна веднага щом чу името „Флора".

-Какво искаш да кажеш? Тя добре ли е?-Хари се върна обратно при него.

-Не бързаше ли?-попита го Луи саркастично и тръгна към изхода.

-Не смей да напускаш.-изръмжа Хари и прокара пръсти през косата си.-Тя добре ли е?-попита отново той.

-Ако не се беше разпенил така можеше и да видиш как се е почувствала...Сериозно, не я ли погледна докато й се развика да не напуска къщата? Тя трепереше, Хари.-той прокара отново пръсти в косата си и изрита кашона до него, в който имаше стока.

-Наистина ли трепереше?-попита го отново, дърпайки косата си.

-До колкото видях, да.-обади се Луи.

-Голям глупак съм, Луи. Аз..аз се прибирам.-Хари тръгна, но Луи го спря.

-Първо да поговорим..

-Луи! Флора е сама и не знам в какво състояние е.-Хари си спомни страха, който беше видял в очите на Флора когато я беше доближил онази сутрин.

-Ако имаше проблем, Ел щеше да ми се обади..така че говори. Какво те накара да побеснееш толкова?

-Говорих с Тина сутринта и тя предложи да заведа Флора на планина..но не това ме ядоса. Ядоса ме, че иска сам да помоля Флора да дойде...знаеш да я поканя, за да може Флора да избере сама- пълни глупости. Няма да го направя.

-Защо?

-Защо? Защото знам, че Флора няма да се съгласи да дойде с мен. Няма ми достатъчно доверие особено след като я изнасилих. Мисълта, че ми отказва, защото се страхува от мен, ме съсипва психически. Зейн ме накара да покажа този гняв, който се събираше в мен когато ми съобщи, за Стив. Мамка му, беше отвлякъл моята Флора, невинното ми цвете, видях я как страда, видях измъчените й очи когато беше завързана за онзи проклет стол..и макар че го убих, хората му продължават..ще ги убия. Няма да се докопат до Флора отново...НЯМА!-изригна Хари и щеше да потроши нещо, но нямаше нищо в близост до него.

-Хари, никой от тях няма да вземе Флора...а колкото до планината направи го.-той потупа рамото на приятеля си.

-Да, заел съм се, но и вие ще дойдете с нас. Ти и Ел.

-Моля?..Сериозно?-Хари кимна.-О, брато Ел много ще се зарадва..благодаря ти!-Хари кимна, гледайки радостния си приятел...

***

След като изпиха чая Флора, Ел и момчетата седнаха в хола.

-Момчета, имате ли новини от Хари?-попита момичето, прегръщайки една от възглавничките.

-Не, не е звънял.-тя кимна и въздъхна. Притеснението в нея растеше с всяка изминала минута. Все повече и повече се притесняваше за Хари. Искаше да му звънне, но много добре знаеше, че не трябва да го вбесява.

Постояха малко там и после Флора се качи в стаята им. Чудеше се какво да прави и седна на дивана, гледайки навън през прозореца.

Навън беше мъгливо, облачно и мрачно, което я разстройваше още повече. Въздъхна тежко и сведе глава. Повече от всичко искаше Хари да се върне и да се увери, че той е добре.

Тя отново слезе долу при момчетата и Ел. Към тях се беше присъединила Пери.

-Хей, Пери!-поздрави я Флора.

-Хей, къде беше?

-Горе в стаята.-усмихна й се Флора.

-Нека приготвим обяда момичета.-обади се Ел и те кимнаха.

-Искам пилешки крилца, пържени картофки и чеснов сос за хрупкавите крилца.-заповяда им Найл, излягайки се на дивана.

-Как пък не? Няма да е на твоята нито пък на неговата.-каза Ел, посочвайки Лиам и излезе.

-Какво стана?-попита Пери объркано, а Флора започна да се смее.

-Скараха се заради способностите на момчетата и момичетата.-Пери започна да се смее, следвайки Флора.

***

Флора слушаше разговора между Пери и Ел. Беше й толкова скучно, че дори не се включи в разговора им. Единственото нещо, което бе в  главата й бе той и изобщо не можеше да се съсредоточи в разговора. Изведнъж чу мъжки дрезгав глас и стана веднага от стола и отиде в хола, тичайки.

-Къде е Хари?-попита тя, а Барбара я изгледа.

-За какво ти е?-попита я русокоската сериозно, гледайки я.

-Къде е Флора?-попита Хари, Флора се обърна и тръгна към кухнята отново, тъй като от там идваше гласът му.

-Флора.

-Хари.

Точно на вратата се засякоха и сякаш залепнаха един в друг. Хари обви ръцете си около талията й и я повдигна, а тя обгърна врата му. Долепиха се максимално. Толкова си липсваха един на друг, сякаш не се бяха виждали от много години, а всъщност бяха само няколко часа. Жадно впиха устните си, за да получат още повече от другия. Целувката им беше бавна и сладка толкова емоционална, изумителна и изпепеляваща.

Всички в кухнята и в хола се обърнаха, за да наблюдават щастливите си приятели. Те се бяха смаяли от това, което виждаха. Не можеха да си го обяснят, тъй като нямаше думи за подобно нещо. Важното бе, че го виждаха и усещаха. Нямаше нужди от думи...

Хей! :))
Надявам се частта да ви е харесала :)

Ако имате въпроси към мен относно историята можете да ми пишете на лично съобщение. :)

Благодаря ви многоооо! <333333
Лека вечер! :)