Mine (Bg fanfiction)

40.

-Важна? За мен?...Шегуваш ли се?-каза Хари с насмешка, а аз сведох глава и усетих, че нещо се стече по лицето ми.

-Какво чувам, Стайлс? Нима тя не те интересува?-обади се мъжът до мен.

-Говори направо! Защо я отвлече?-Хари игнорира въпросите на Стив като му зададе други.

-Хм...мразя да ми се правят на интересни, Стайлс. Отвлякох я, за да се докопам до теб и ето, че успях.

-Можеше и по друг начин да стигнеш до мен! Какво ще я правиш нея?

-Ще убия първо нея, а после ще убия и теб.-каза през зъби Стив, а аз стиснах очи. Хари няма да умре!-За да си платиш за фалшивата дрога!

-Пф...мислиш си, че ще страдам като я убиеш пред мен? Май не ме познаваш, Стив. Аз не страдам за хората особено за жени!..Не знам с какво си се прецакал, но тя не ме интересува...та ако се питаш защо съм дошъл- ще ти кажа...Падам се „закрилника".

Думите му бяха доста, доста остри и те се забиваха една по една в сърцето ми и съзнанието ми и дори не осъзнах, че плача.

Толкова ли му бях безразлична? Толкова ли ме мразеше? Какво си въобразих? Елинор ми каза в началото, че той само приспива с момичетата, нищо повече. Защо си помислих, че му пука за мен така както на мен ми пука за него?

-Искаш да кажеш, че тя наистина не те интересува?-Стив го попита отново.

-Точно така!-веднага отговори Хари и чух стъпки. Стив се отдалечи от мен и седна на стол подобен на кресло.

Аз не можех да издържа. Думите на Хари се повтаряха и повтаряха в ума ми и със сълзи на очи погледнах към Стив.

-Убий ме!-казах и Стив погледна към мен объркано.

-Какво?-попита ме Стив. Явно не беше чул думите ми.

-Уб-бий ме!-гласът ми се разтрепери. Впрочем всичко трепереше без изключения. Не обичах безразличието, изобщо даже, и сега като чух думите му, разбрах, че обичам човек, на когото съм му безразлична, че му е все тая дали съм тук или не. Започнах да плача на глас не можех да повярвам какво предстоеше.

-Добре, кукло! Нека уважим искането ти, нали Стайлс?-Стив насочи пистолета си към мен и аз сведох поглед, стискайки очите си. Въпреки, че исках да видя повече от всичко Хари за последно, но сърцето ми не ми даваше, защото знаеше, че ще бъда наранена още повече като видя безразличното му лице.

Чух звука на пистолета, но не усетих болка.

-Бързо, бързо!-развикаха се гласове и аз вдигнах глава. Видях Хари на земята като имаше кръв около него. Това беше кулминацията в емоциите ми.

Станах от стола и тръгнах към Хари, но така и не достигнах до него. Не знаех какво се случва, но вместо да се доближавах аз се отдалечавах от него.

-Флора...Флора...Флора-чух името си, но не знам кой го каза. Някой разтърси тялото ми и погледнах към човека, но не го видях. Вместо това пред очите ми беше още лежащия Хари с кръв.

-Най-сетне ми обърна внимание! Флора...Флора...-чувах глас, но не виждах никого, а само Хари, който лежеше на пода.

-Флора не изпадай в шок, недей!-отново глас, но изобщо не можех да се концентрирам.

-Найл, помогни ми! Тя ме гледа и не реагира!

-Флора, Флора!-някой ме раздърпа отново, но не го отразих.

-По дяволите, Флора! Какви ги вършиш? Осъзнай се!-Хари продължаваше да лежи и никой не му помагаше. Защо се случи това? Защо простреляха Хари? Защо ми го отнеха?

Видях как Хари ме гонеше в парка след като си изядохме хотдозите. Хари е жив! Не може да е мъртъв! Трябваше аз да умра!

-Флора!-някой ме прегърна и погали косата ми.-Флора, моля те! Кажи нещо...нося ти вода...ето!-разпознах гласа, беше на Ел. И тя ли беше тук? Поех чашата и изпих малко от течността.

-По-добре ли си?-погледнах я.-Какво има? Разкажи ми, хайде!

-Ха-ри...-казах аз и огледах наоколо-бях в стаята му.

-Флор, той е добре!-думите й ме грабнаха и аз забих погледа си в нея.

-Т-той л-е-же-ше та-м-м...има-ше кр-ъ-ъв.-усетих сълзи по лицето си и тя ме прегърна.-Ели-нор аз с-съм ви-но-вна...зара-ди м-мен той е ра-не-н.

-Не, Флор! Не си виновна ти! Имал е сметки за разплащане с онзи човек, но той е добре...Луи ми се обади пътуват насам.

-Как-во?

-Флора, Хари е добре! Прострелян е малко над лакътя, но е добре.

-Н-но как се слу-чи?-попитах и Ел ме погледна объркано.

-Ти нали беше там?

-Но аз...не зн-ам!-в този момент Лиам и Найл влязоха.

-Как е Флора?-попита Лиам Елинор.

-Ами мисля, че е добре!...Момчета, тя не знае какво се е случило?

-Как ще си спомня? Тя ме гледаше в лицето и плачеше докато мънкаше нещо, което дори не можах да разбера.-сподели Лиам.

-Би ли разказал какво се случи?-попита го Ел, а Лиам кимна.

-Флора беше отвлечена от Стив заради сделката с фалшивата дрога с Хари. На фестивала, Хари се споразумя с него и получи доста добра сума от Стив. Явно той беше научил и затова те отвлече, за да се добере до Хари и по дяволите Хари се справяше добре докато ти не каза „Убий ме!" какво ти стана не знам, но ме ядоса доста..

-Казала си „Убий ме!"?-изписка Ел, а аз продължавах да гледам към Лиам.

-Стив насочи пистолета си към теб и Хари тръгна, за да го спре. И когато Хари се приближи Стив стреля и уцели ръката му. Ние бяхме там и наблюдавахме от горе и веднага се включихме щом стана така. Започнахме да стреляме към хората на Стив докато ти се изправи и тръгна към Хари, но аз не ти позволих и те заведох в колата заедно с Найл. Гледаше ме и не обелваше дума, което наистина ме побърка...по дяволите говорех ти, а ти гледаше лицето ми и трепереше...беше в нещо като шок.

-Изплаши ни, Флора! Не знаеш какво ни очакваше ако се беше случило нещо с теб!-каза Найл, а аз сведох глава.

-Ами другите?-попита Ел любопитно.

-Другите? Луи и Зейн се погрижиха за Хари...а до колкото знам Стив е мъртъв както и хората му там.

-Значи Хари е добре?-попитах го с огромна надежда.

-Да Флора! Хари е добре!-сълзи потекоха от очите ми, но от радост и щастие.

-Благодаря ти, Боже!-казах на глас и Ел потупа рамото ми.-Благодаря и на вас момчетата и на теб Ел!

-Полегни!-каза Ел и аз кимнах. Легнах като поставих главата си в скута на Ел и тя запoчна да си играе с черната ми коса, което ме успокои и скоро дрямката ме победи...

40-та глава :)

Харесва ли ви как се развива историята? 

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Усмихната ваканция! <3