Mine (Bg fanfiction)

39.

-И ми пука защото..? Какво ме бърка мен, по дяволите?-попита я той, а Фиона откачи от отговора му.

-Какво те бърка теб?..Какво те бърка теб?..Какво те бърка теб!?-последното тя го изкрещя на висок тон.-Мамка му, какъв задник само!

-Оправи си езика и гласните струни!-изръмжа Хари недоволен от поведението й.

-Те са си добре, но за мозъка ти..не съм много сигурна, не е от най-схватливите!-заяде се Фиона.

-Нищо му няма...просто баща ти я е отвлякъл отново.

-Не е той, идиот! Защо да я отвлича? Та тя беше при мен и ако той искаше да я види щеше да го направи, а нямаше да я отвлича както ти си мислиш.

-Тя ми звъня...о, чакай ти си била!

-О, има прогрес с главния..браво!-извъртя очи тя ядосано.

-Лазиш ми по нервите и..

-Ти също..намери сестра ми!-прекъсна го тя.

-И защо да го правя?-попита я незаинтересовано.

-Защото е отвлечена заради теб!...Между другото запомних номера на вана.-добави тя.

-И какво да правя? Кажи на тати, той ще я намери.-каза с писклив глас Хари, подигравайки се на Фиона.

-Вдигни си задника и не ме ядосвай! Номерът е ... и вана беше черен...чу ли ме? Ало?...Ало?-връзката беше прекъсната от Хари и Фиона побесня. –ГЛУПАК!-извика много силно тя.-Идиот, задник, тъпак...по дяволите! Малката ми сестричка!-разплака се Фиона.-Ах, Флора как се влюби в него?...Боже, налей разум в главата му...

Гледна точка на Флора

Току що излязох от къщата на кака и тръгнах по алеята нагоре. Тя беше права за студа наистина си беше доста студено, но пък малка разходка не би ми навредила.

Мислите ми отново се вкопчиха в Хари. Вече почти няколко дни не бях говорила с него и се чудех какво ще стане с мен?. Ясно е, че не е заинтересован от мен, а от Барбара. Може би трябва да се откажа от чувствата си, за да може да бъдат щастливи. Барбара ще бъде много щастлива и няма да ме мрази, въпреки че не съм причината Хари да стои далеч от нея. Хари не ме иска, но тя продължава да ме мрази. Спомних си гледката от вчера вечерта и тръпки ме полазиха.

Усетих нечии ръце да се увиват около ръцете ми и краката. Докато реагирам, за да се съпротивя вече бях в кола с много тъмни прозорци.

-Пуснете ме!-едвам казах и сълзи потекоха по лицето ми заради болката в ръцете и страха, а те вместо да ме пуснат ме вързаха с въжета.-Кои сте вие?-проплаках и скоро тъмнината в колата се озари с осветлението.

Огледах и видях тримата мъже с маски, които ме качиха тук и още един мъж стоящ срещу мен с пура в ръката си. Нямаше и минута когато започнах да кашлям от дима.-Пуснете ме да си ходя! Моля ви!-казах и се изкашлях, а човека срещу мен ме наблюдаваше и пушеше.-Моля-кихнах- ви!..Защо не ми отговаряте? Къде ме водите?

-Хм...-беше единственото, което каза мъжа с пурата.-Значи това си ти.-каза после той, а аз го изгледах объркано.

-Познаваме ли се?-дим отново достигна до мен и започнах да кашлям без да спирам. Мъжът забеляза състоянието ми, но и така не отговори на въпросите ми.

-Защо кашляш?-попита ме той докато се мъчех да си поема въздух от кашлянето.

-Аз...алер-гична съм!-спрях, за да се изкашлям и продължих.-димът ми пречи!-той дръпна за последно от почти цялата си пура и я загаси в пепелника.-Благодаря ви!-казах, а той ме изгледа учудено. Защо всички ме гледат така щом се извиня или благодаря?

-Виждам какво е харесал в теб, кукло! Напълно чисто създание..изключително невинно, а и доста красиво!-уголемих зениците си. Този мъж се познава с Хари? Преглътнах.

-Защо ме отвлякохте?-попитах докато той не спираше да ме гледа.

-За да си отмъстя на Стайлс!-замръзнах.- И ти си най-подходящото нещо за тази цел.-изплаших се, но не за себе си, а за Хари и един вид си отдъхнах, че не той, а аз съм тук.

-Но защо?

-Защото се подигра с мен, кукло! Затова ще страда!-буца веднага се оформи в гърлото ми от думите му.

-Той не ти е направил нищо!-защитих го аз, а мъжа се изсмя злобно.

-Ти така си мислиш! Първият път му се размина, но сега няма да се спаси, не и втори път.-каза през зъби той.

-Първият път?-попитах изплашено като гледах ядосаното му лице. Тръпки ме полазиха докато чаках отговора му.

-Стрелбата зад голямата сграда...до колкото знам от хората ми и ти си била там.-преглътнах тежко.

-Ти...ти си организирал това?-заекнах от страх и поразмърдах ръцете ми във въжетата.

-Разбира се, че аз! Но проклетия Стайлс се спаси, но както казах не за дълго!

-Но...

-Не ме прекъсвай!-изкрещя той, а аз се отдръпнах назад и опрях гръб в меката тапицерия.-Ти ще ми помогнеш да го убия!

-Не-не!-поклатих веднага глава. Няма да му позволя не, не ,не! Не и Хари! Или който и да било. Той вече нищо не ми каза, а аз бях по-спокойна, защото знаех, че Хари ми се сърди и няма да дойде да ме спаси.

От една страна ми беше гадно, че той ме мрази, но от друга се радвах, че в момента сме скарани. Така този човек няма да го убие.

Не можах да определя времето в колата и когато спря тези трима мъже с маските ме изведоха навън като ми сложиха черна, плътна лента на очите ми, за да не виждам. Не им се съпротивлявах, защото знаех, че няма смисъл да го правя. Та те бяха трима и щях да си спечеля някой удар или дори нещо по-лошо.

Единият стискаше лакътя ми, а останалите двама ходеха до мен,усещах ги. Краката ми започнаха да ходят по твърда повърхност като звука от чизмите ми отекваше, което ме отведе на мисълта, че сме в огромна зала, но дали съм права?

Скоро ме поставиха да седна върху нещо твърдо и секунди след това усетих, че развръзват лентата отзад на главата ми. Очите ми се отвориха и това, което видях беше отново той и хората му.

-К-къде съм?-попитах, оглеждайки огромното, полутъмно помещение. Миришеше на каучук и природен газ, което ме напрегна още повече.

-Там където копелето Стайлс ще умре!-макар и да знаех, че Хари няма да дойде, гласът на този мъж ми въздействаше и ме караше да му вярвам. „Не сега Флора!" „Не го слушай!" Сведох глава и не попитах нищо друго повече. И докато аз гледах въжетата онзи човек се приближи и застана до мен. Наведе се и ми прошепна: Ще го убия със собствените си ръце, но преди това ще го измъча с теб!-тръпки ме полазиха и захапах устната си от вътрешната страна, за да не се предам. „Кураж, кураж!"-повтарях си наум, но тялото ми трепереше и осъзнах, че изобщо нямам такъв.

-Шефе, Стайлс е тук!-щом чух думите застинах и ако не бях седяла на стол със сигурност щях да падна на земята, а мъжа до мен се подсмихна и се изправи. Вдигнах поглед и го видях. „О, Хари защо си дошъл?" Още по-лошото беше, че беше тук без момчетата.

-Стайлс, най сетне!-каза мъжа до мен, а аз наблюдавах Хари, който отново беше с безизразно лице и не можех да разбера дали е ядосан.

-Значи си ме очаквал?-проговори монотонно Хари като очите му бяха забити в мъжа до мен, на когото така и не научих името.

-Да, Стайлс! Отвлякох тази кукла тук, а знам колко е важна за теб...

-Важна? За мен?...Шегуваш ли се?-каза Хари с насмешка, а аз сведох глава и усетих, че нещо се стече по лицето ми.

Здравейте! :) Искам да ви благодаря, че споделяте мнението си и то за всяка глава това значи много за мен. Много ви БЛАГОДАРЯ! :) <333

Новата глава е тук. :) Качих я, тъй като казахте, че съм спряла на най-интересното в 38 глава ( за да не ви измъчвам) и да надявам се, че 39 ви е харесала :) 

Хареса ли ви гледната точка на Флора? Какво мислите за нея?

Очаквахте ли Хари да се появи? И ако да, защо според вас го направи?

Лека вечер! <333