32.Pain
32.
Флора продължаваше да плаче свита на кълбо в тази плашеща стая. Веригите висящи от тавана я плашеха, както и всичко останало в нея затова тя стана бавно и напусна стаята.
Придвижи се до тяхната стая и влезе тихо, защото си мислеше, че може би Хари се е върнал и ще си е легнал. Тя се приближи до леглото и включи лампата, щом видя, че леглото не е разхвърлено сълзите й се увеличиха. Седна, скривайки лице в ръцете си.
Искаше всичко това да не се беше случвало. Искаше Хари да се върне и да му се извини и да заспят заедно докато тя се крие в топлото му тяло докато я притиска плътно до себе си. Стана от леглото и отиде до дивана, сядайки. Щеше да го изчака да се върне.
Погледна през прозореца и видя луната във формата на сърп и снега на всякъде, който блестеше от лунната светлина.
За да мине по-бързо времето реши да звънне на сестра си. Натисна няколко пъти върху екрана на телефона си и зачака отговор.
-Ало? Флори?
-Здравей Фиона!-поздрави тя като се опитваше да прикрие тъжния си глас.
-Сладкиш, какво има..звучиш тъжно?
-Н-не нищо м-ми няма!-стисна устни Флора, за да не се разплаче.
-Хайде мила, кажи на кака.
-Съжалявам, че не дойдох да ви видя днес...-Флора щеше да си признае и за Хари, но Фиона я прекъсна.
-О, миличка това ли било? Спокойно, не ти се сърдим.-пошегува се Фиона.
-Н-наистина ли?
-Да, разбира се кексче.
-Добре...как е Лео?
-Лео е невероятно детенце, в момента спи както и Макс.
-Да не би да те събудих? Да затворя?
-Не, не си! Снощи Лео се събуди по-това време и сега съм будна, ако се събуди и сега.
-О, а кога ще се приберете?
-Утре, накарах Макс да говори с лекарите...не ми харесва тук. И знаеш ли? Вчера идваха мама и татко.
-Какво се случи?-попита притеснено Флора, защото знаеше, че баща й изобщо не харесва Макс.
-Татко се държа сравнително добре с Макс като да не повярваш.
-За Кевин Уилсън ли говорим?
-Да, да не повярваш направо, но наистина се радвам, той ненавиждаше Макс...-Флора чу плач през слушалката.-О, Лео, идвам!-каза Фиона на събудилото се бебе.-Е, Флора ще затварям и не се притеснявай...дочуване! –Флора кимна и затвори. Тя се опита да не плаче, но уви сълзи се стекоха по красивото й лице веднага щом затвори телефона.
Беше виновна за случилото се, беше го излъгала. Той я наказа, връзвайки я, но тя все още се чувстваше виновна и я болеше повече от червените й китки, по които имаше белези от веригите.
Също така тя се страхуваше и за Питър, ако тя беше казала истината, Питър щеше да пострада, а това тя не го искаше. Питър не беше виновен, просто я беше помолил.
Флора чака, чака, чака...мина полунощ отдавна, но той и така не се завърна, а Флора не можеше да заспи от притеснение, страх и най-вече вина.
Звъня му, но той не вдигна. Писа му съобщение: „Хари, къде си?", но отново нищо. Флора му звъня още десет пъти и съвсем се отчая. Сълзите стичащи се по лицето й започнаха да се утрояват. Тя взе мечето, което й беше подарил и го прегърна силно.
-Ха-ри върни се..въ-рни се и ме прегърни, мо-ля те!-тя не спираше да плаче, а сълзите минаваха по лицето й и попиваха в мечето.
В сълзи, тя не осъзна кога се беше показало слънцето. Огледа стаята, за да провери дали Хари е тук. Отново остана разочарована.
Флора стана бавно и се оправи. След като беше готова слезе долу при останалите. Тя чу гласове идващи от хола и разбра, че всички са будни. Влезе в хола и замръзна на място.
Всички момчета бяха там включително и Хари, който се целуваше с Барбара, седяща не другаде, а в скута му. Ръцете му бяха върху бедрата й. Сърцето на Флора пропусна удар точно в центъра и то се пропука.
-Добро утро, Флора!-каза Луи и тя излезе от транса, в който гледката я беше вкарала.
-Ъм...до-бро у-тро къде е Ели-нор?-гласът й се пречупи и го каза много тихо, гледайки в Луи.
-В кухнята е! С Пери.-каза той, гледайки я странно. Той беше видял тъжните й очи.
-Ясно!-тя се обърна и влезе в кухнята.
Още с влизането си се разплака. Ел щом я видя остави включения котлон.
-Флора?-прегърна я веднага тя.-Какво има?
-Аз знам!-каза Пери и изключи котлона, а Ел се обърна към нея.-Гледката в хола, нали?-Флора кимна през сълзи, а Пери и съчувства.
-Ти ме мразеше, защо сега...-започна Флора.
-Не те мразя, е не сега! Преди да, но не и сега. Не! Радвам се, че дойде тук и отдалечи Хари от Барбара.
-К-какво?-попита Флора объркано. Тя не беше целяла да разделя Хари от Барбара. Да не би двамата да бяха двойка!?
-Флора ти разделяш Хари от Барбара. Тя си мисли, че е влюбена в Хари, а не е така, тя е пристрастена към него, но нищо повече.-сподели Пери.
-Ако аз съм пречката за тях, то...аз...ще говоря с Ха-ри...-Пери я прекъсна.
-Пречка си, но полезна пречка, ако ме разбираш. Той не я иска, а не мога да й го обясня. На Хари му е все тая за сестра ми. Виждам го...тя си мисли, че той я обича, а всъщност той иска забавление, той иска тялото й..нищо повече.-Пери се ядоса на Хари и включи котлона отново, за да довърши палачинките, а Ел придърпа Флора да седне на един от столовете.
-Вчера къде беше? Идвах, но те нямаше.-попита я Ел, а тя преглътна.
-Бях...наказана.-Ел разшири зениците си.
-Какво?-изписка Ел, а Флора кимна.-Какво ти направи този глупак?
-Висях на вериги..отново.-Флора гледаше надолу без да вдига поглед към приятелката си. Ел я прегърна.
-Миличка...
-Аз си го заслужих...спокойно. Хайде да помогнем на Пери със закуската.- с това Флора стана, а Ел я изгледа тъжно.
-О, Флора...много, много си наивна.-каза под носа си тя, чувствайки се ужасно за приятелката си...
След като приключиха, трите отрупаха масата в трапезарията. Ел и Флора седнаха, а Пери повика останалите. Найл влезе пръв, след него Луи и Лиам, а след тях Зейн, Барбара и Хари. Той беше обхванал Барбара през кръста докато влизаха и Барбара целуваше врата му.
Флора ги видя и сведе поглед и намести приборите си, захапвайки долната си устна отвътре. Хари се отдели от Барбара и седна на мястото си до Флора.
-Хари, много си ми далече.-каза Барбара, лигавейки се и седна до сестра си- Пери.
-Ще продължим после..не се безпокой!-каза той и всички на масата го изгледаха освен Флора, която гледаше приборите си.
Хари започна да се храни без да я отразява. Пери се ядоса отново, но не можеше да се опълчи на Хари, страхуваше се от него.
Ел погледна към Флора, която не вдигаше поглед от чинията си и видя, че червена течност се стича от долната й устна.
Флора толкова силно стискаше устната си, че потече кръв и дори не забеляза. Всичко, което беше в ума й беше Хари и Барбара, целуващи се. „Биха били хубава двойка."-помисли си тя.
-Флора ти кървиш!-изписка Ел, а Флора се стресна и излезе от мислите си. Тя освободи наранената си устна и взе салфетка.
-Из-винете ме!-стана от масата и щом излезе от трапезарията сълзите ,които спираше започнаха да обливат лицето й отново. Влезе в стаята и отиде в банята.
Свлече се по плочките, плачейки и забрави, че устната й кърви, защото усещаше болка по-силна от физическата...
Хей! :) Как сте днес? :)
Горката Флора :((
Огромно БЛАГОДАРЯ на всички!!! <333 Без Вас нямаше да успея..БЛАГОДАРЯ!!! Обичам си Ви! <333
П.С. Надявам се главата да ви е харесала. Очаквам мненията Ви! :дд <3
Лек ден Ви желая! <333