33.Why?
33.
След като се успокои Флора реши да почисти почти съсирената кръв от устната си. Сложи напоения памук по устната си, почиствайки я внимателно.
След като беше готова, тя почисти банята и излезе от там. Влезе в стаята и видя Хари обърнат с гръб към нея докато сменяше тениската си.
Флора седна на дивана и сви крака, прегръщайки ги.
-Извинявай!-каза Флора.
-За какво?-обърна се към нея той с вдигнати вежди и безизразно лице.
-За...вчера...-едвам прошепна тя, но той я чу.
-Пф...и защо? Ти си права! Искам те, само заради тялото ти! Радвам се, че не си мислиш, че ще се влюбя в теб.-Хари започна да се смее, а Флора замръзна.-А и спокойно, не си мисли, че съм те забравил. Много скоро ще бъдеш една от поредните ми.-намигна й той игриво. Флора пребледня и го погледна. Той беше отново с гръб към нея.
-Аз...-тя млъкна, а Хари се обърна към нея и тя видя безизразното му лице отново, което я накара да стисне наранената си устна.
-Какво ти?-каза той, променяйки гласа си на загрижен.
-Б-их иск-ала да пос-сетя с-сестра си.-заекна тя. Знаеше, че всеки момент ще се разплаче.
-И ме интересува защото...? Виж, върви където си поискаш, но да знаеш, че ще се нуждая от компания...така че по-добре да си тук когато я поискам иначе знаеш какво ги очаква близките ти, нали?-каза Хари и тя разбра точно какво има той под предвид „компания".
-За-ащо се държи-иш т-така?-попита го тя тихо.
-Нали!?-повтори се той на висок тон, игнорирайки въпроса й и я накара да подскочи. Флора кимна и започна да трепери.-Добро момиче!-той излезе от стаята, оставяйки я сама. Флора погледна през прозореца, за да не се разплаче, но уви сълзи започнаха да се стичат по лицето й.
Не можеше да приеме думите му, сякаш не бяха негови. Хари я искаше за забавление също като Барбара, а Флора имаше чувства към него, които все още не беше изяснила какви са, но знаеше, че не са безразлични.
Усети прорязваща болка в гърдите си и тя изстена, ридаейки. Не можеше да повярва какво се беше случило. Не можеше да повярва на думите му. Защо се беше променил към нея? Защо искаше тези неща от нея? Въпроси, на които тя не можеше да отговори...
След като се съвзе реши да излезе, защото ако останеше знаеше, че ще се разплаче още повече. Слезе долу и облече палтото и обу чизмите си и излезе. По пътя сложи баретата и ръкавиците си. След като стигна главния път, тя си хвана такси.
-Добър ден!-поздрави тя, гледайки дискретно шофьора от страх да не би друг да я отвлече като Хари, но човека беше възрастен с побеляла коса.
-Добър ден! Накъде да ви закарам, дъще?-попита той мило, гледайки към нея.
-Към мола.-каза тя тихо и сведе поглед.
-Както кажете.-по пътя тя постоянно гледаше в скута си.
-Момиче, какво Ви има?-попита възрастният човек.
-Дори и аз не знам, господине.-въздъхна тя. Беше доста объркана от всичко случило се.
-Любов, нали? Кажи ми, не е ли тя? Любовта, която като дойде ти носи щастие и наслада, но после и последици, емоции, които те съсипват.-тя се замисли върху думите му.
Не можеше да е любов, нали? Просто не беше възможно да изпитва любов към човека, който отне свободата й, нали? Или можеше? В главата й беше пълна каша.
-Ще приема мълчанието ти за „да". Кой, кой те съсипа така, момичето ми?-попита я той, а тя не каза нищо. Не можеше да разкаже за Хари.
-Който и да е, губи много. Ти си момиче с невероятна усмивка!-тя почервеня и сведе поглед.
-Н-но Вие не сте ме виждали да се усмихвам.
-Не, но предполагам..имам дъщеря на твоите години, която в момента е бременна заради един глупак, който не е до нея. Затова внимавай, момичето ми. Невинните са харесвани от дявола. Не го забравяй!...Пристигнахме.-тя плати на човека и му благодари.
Тя замислено излезе от колата, но какво се очакваше да мисли едно наивно момиче като нея? Тя мислеше, че дяволът споменат от възрастния човек, в нейния случай Хари, е добър нищо, че се държеше лошо с нея.
Влезе в мола и се качи на третия етаж където бяха детските магазини. Флора започна да разглежда дрешки за Лео...
Хари беше в къщата, в кабинета си и беше ядосан отново. Обикаляше напред-назад като обезумял и постоянно дърпаше косата си.
-Хари?-влезе Барбара без да почука. Хари издаде звук, показвайки, че не му е приятна.
-Какво има?-попита тя, затваряйки вратата.
-Излез, не ми е изобщо до теб!
-Флора, нали? Тя те ядоса, нали?-Хари спря с обикалянето и се обърна в нейна посока и Барбара пребледня. Хари се приближи и я затисна в стената грубо, болезнено дори.
-Барби когато ти кажа, че не ми е до теб! Значи НЕ МИ Е!-извика той, а тя го дръпна и сля устните им, а той се отдръпна, гледайки я кръвнишки.-Какво правиш, мамка му?-извика той, но тя не му отговори, а отново заби устните си в неговите. Той й отвърна и скоро се озоваха в нейната стая...
Хари се изправи от леглото и се облече набързо без да изразява никаква емоция.
-Доволен ли си?-попита го Барбара, а той извъртя очи и напусна стаята й, а тя се просна на възглавницата и погледна замечтано.
-Флора, Хари е мой!-каза си тя и започна да се смее.
Хари влезе в стаята си и отиде в банята, за да си вземе душ веднага. Той удари няколко пъти плочките агресивно и кокалчетата на ръката му се разкървиха...
Облече се, след като излезе от банята и се обади на Луи.
-Намери ли?-попита ядосано той.
-Да, но какво ще правиш с тези мъже?-попита го Луи, а той затегна ченето си.
-Ще видиш...
След минути Хари беше при Луи. Влезе в подземието и огледа двамата мъже.
-Е?-попита Луи.
-Развържете ги!..Да ги видя какво могат.
-Ти полудя ли? Та те са двама, по дяволите!
-Някой да ти е искал мнението Томлинсън, а вие какво ме зяпате –РАЗВЪРЖЕТЕ ГИ!-развика се Хари и скъса тениската си вместо да я свали. Луи не искаше да гледа и излезе...
Хей 33 глава е тук! :))) Надявам се да Ви е харесала :) и ако е така гласувайте и коментирайте! :)
Много Ви БЛАГОДАРЯ! <333
Лека вечер!