Mine (Bg fanfiction)

31.

Местата около Флора бяха заети и Хари стисна зъби, отивайки най-отзад. Не му харесваше, че едно от момчетата-Крис сяда от едната страна до нея, а Питър зад нея, но трябваше да се придържа.

Часът започна и всички се заслушаха освен двама човека- Флора, която беше объркана от чувствата си и Хари, който беше ядосан.

След часа тя изхвърча от стаята заедно със Сафина без да чака Хари, което го накара още повече да се ядоса. Той се затича и я настигна.

-Защо ме отбягваш?-каза той, гледайки я така сякаш ще я убие с погледа си.

-Н-не те отбягвам..така ти се е сторило..пр-росто със Сафина си говорихме.-той изслуша лъжата й и кимна.Искаше да види до кога щеше да го лъже.

Вчера Хари беше чул разговора им и след като Питър я остави той го пресрещна и го преби.

Флора се почувства ужасно, че излъга Хари, тя не обичаше да лъже, но нямаше как да каже истината на Хари. Той щеше да убие Питър. Продължи да го отбягва и замазваше положението и през голямото междучасие, Флора вместо да слезе долу в стола, тя влезе в кабинета по Химия и облече бялата манта с позволение на госпожата, разбира се.

Качи се на последния етаж и влезе в библиотеката. Там имаше двама-трима ученици, които пишеха доклади, Флора премина покрай тях и започна да гледа книгите. Целта й беше да се скрие от Хари и според нея това беше мястото за което Хари не би се сетил.

„Боже прости ми!"-каза си тя, сещайки се за лъжата, която бе изрекла по-рано докато разглеждаше книгите.

Тя чу отваряне на вратата и надникна над книгите като се повдигна на пръсти. Цялото й тяло замръзна щом видя бесния Хари да влиза.

„Какво направих!" страхът в нея реагира и тя клекна, започвайки да пълзи бързо между редовете.

Допълзя най-отзад където в единия ъгъл имаше маса и се скри под нея, прегръщайки краката си, за да не се виждат и стисна очи, хапейки долната си устна.

„Моля те върви си, моля те върви си, моля те!"- започна да повтаря на ум докато трепереше цялата. Беше виновна и знаеше, че не я чака нищо добро.

-Веднага излез!-чу заплашителния му глас и лицето й пребледня.-Не ме карай да викам. ИЗ-ЛИ-ЗАЙ!-тя преглътна и изпъна краката си и придвижи дупето си напред, излизайки. Флора се изправи без да вдига глава, а той моментално я хвана силно за лакътя и я поведе навън.

-Хари...из-ви-инявай!-разплака се тя в коридора от страх и от болка в лакътя, но той я стискаше здраво и не я отразяваше. Вървяха с такова темпо, че тя трябваше да тича, за да не й се откъсне ръката.

Изкара я извън училище от задния вход, и я заведе до колата.

Блъсна я грубо, за да влезе отзад в колата и тя падна върху седалката отзад, удряйки си главата.

Хари отвори багажника си, взе белезници и се върна при нея. Тя плачеше и го изнервяше още повече.

-Млъкни!-заплаши я той и дръпна ръцете й грубо без да осъзнава, че я наранява, за да сложи белезниците.

-Им-маме още часове.-каза тя, заеквайки, но отговор не получи.

Хари запали колата и след броени минути бяха пред къщата му. Той я изведе отново със същата агресия и бързина.

-Хари, из-вин- нявай!-каза тя отново.

-Млъкни! Не ми се слушат глупости.-изкрещя той в отговор и затегна хватката си около ръката й.

-Боли ме!-изписка Флора от болка, а той извъртя очи.

-Това е целта!-той я вкара в стаята, в която преди я беше наказал. Блъсна я отново и тя се строполи на мекото легло. Флора остана на леглото без да мърда. Изпитваше голям страх от него. Когато той влезе в стаята с вериги, тя се разплака още повече.

-Не! Хари, недей!-изписка тя, а той окачи веригите на тавана и не се вслуша изобщо в молбите й. Отиде при нея и я вдигна.-Не го прави, Хари! Моля те!- той беше бесен и думите й изобщо не го трогваха.

- Не се научи, по дяволите, че КОГАТО ТИ КАЖА НЕЩО, ТИ ГО ИЗПЪЛНЯВАШ-изкрещя той.-но ти не го направи и сега имаш късмет, че бързам, защото следите от вериги по ръцете ти и орусените ти крайници щяха да са най-малкото, за което щеше да се притесняваш, от това, което ти бях намислил за наказание.-той махна белезниците от по-рано и окачи крехките й ръце във веригите, така тя отново увисна.

-Барби!-изкрещя Хари и Барбара влезе в стаята на секундата.-Погрижи се АБСОЛЮТНО никой да не влиза тук!-Барбара погледна към вързаното момиче и кимна. Тя беше готова на всичко, за да угоди на Хари.-А с теб-погледна към Флора.-После ще си поговорим.-с това той излезе от стаята заедно с Барбара като Флора остана сама.

Главата на Флора клюмна и тя въздъхна тежко, ридаейки. Беше виновна, не трябваше да се крие от Хари, не трябваше изобщо да го лъже, не трябваше да приема предложението на Питър.

Ръцете вече я боляха, а дори не бе минало и час, а само няколко минути. Тя пусна сълза и стисна очи.

След час Барбара влезе в стаята при нея със самодоволна усмивка.

-Жива ли си?-каза тя, поправяйки гласа си на загрижен тъй като увисналото тяло не мърдаше. Отговор не последва и Барбара се усмихна самодоволно.-Май някой ми помага да се отърва от теб, никаквице.-изсмя се звучно.- Ето, че и друг мисли, че си зло. И запомни Хари е мой и ти няма да успееш да ми го вземеш...глупачка!-завъртя се на петите си и излезе от стаята...

Хари се върна бесен, не му беше минало. Отвори вратата с трясък, на който Флора не реагира.

-Научи ли си урока?-попита той припряно и ядосано, но отговор не последва.

Отиде при нея и я освободи като тя отново падна в ръцете му.-Флора!?-силно повтори той, но тя не отговаряше. Хари я постави на леглото и повика Барбара, тя влезе и отиде при нереагиращото момиче.

-Какво й има?-попита я той, а тя вдигна рамене и напипа пулса на Флора. Барбара се обърна към него.

-Жива е, но явно е припаднала. Заслужила си го е!-той не реагира.

-Тя не е мър-тва, нали?-попита той с по-спокоен глас.

Флора беше висяла от пет часа, а и не беше хапвала нищо от сутринта. Той беше прекалил и сега съжаляваше.

-Не е, има пулс!-той нареди на Барбара да се оттегли и тя го послуша. Хари седна на леглото до Флора, гледайки безжизненото и крехко тяло.

-Цвете...съжалявам!.. Отвори очи, хайде! Моля те, отвори очи!-каза тихо той.

За първи път се извиняваше на човек и това бе тя. Никога не се разкайваше за постъпките си, досега...

Хари не мръдна от там докато тя не се събуди. През този час, който тя беше в без съзнание се възстанови и като отвори очи видя Хари.

-Хари?-попита тя леко замаяно и се изправи в седнало положение, държейки главата си.

-Добре ли си?-попита той и тя леко кимна.- Гладна ли си?-тя поклати глава, което накара Хари да се ядоса.-Защо не ми отговаряш, по дяволите!?-повиши тона си той и тя прегърна краката си от страх.-Не съм забравил защо те вързах, ако си мислиш, че ще ти се размине-лъжеш се!.-допълни той.- И защо го направи?

-Кое?-попита го тихо, но той я чу и се изправи бясно.

-По дяволите, не се прави на ударена и не ме вбесявай!-извика още по-силно и тя подскочи.

-А-аз...

-Ти какво!? Защо ме отбягваше целия ден в училище? И по-добре не ме лъжи.-Флора стисна очи. Не можеше да му каже истината. Питър щеше да пострада, а тя не искаше това.-Защо мълчиш? Отговори ми...-отново нищо. Тя се разплака.-Нека позная онзи Пийти е виновен, нали? Чух разговора ви вчера. Ще го убия, явно...-Флора се изплаши от думите му и го прекъсна.

-Не е вярно, аз...за Бога Хари контролираш тялото ми, но не и чувствата ми...за това те отбягвах. Питър не е виновен.-Хари спря и я погледна. Тя беше свела поглед и стискаше очите си, не искаше да гледа човека когото отново беше излъгала.

-Права си.-каза той и се обърна, след което и излезе.

Скоро тя чу шум от двигател и се разплака горчиво.

-Хари, излъгах те!-изплака тя. Сви се на кълбо и заплака горчиво. Осъзна грешката си, но беше твърде късно за това.

Флора искаше само Питър да бъде щастлив и забрави за себе си, за собствените си желания и чувства. Само и само друг да бъде щастлив...

Хей!:) Надявам се главата да ви е харесала.:)) Любима ми е. :) :дд

Та, очаквахте ли това да се случи?

Искам да Ви БЛАГОДАРЯ отново! <333

Лека вечер! :)