Mine (Bg fanfiction)

30.

Часовете на Хари и Флора свършиха и той я заведе на обяд в Mc'Donalds.

-Хайде, поръчай нещо.-насърчи я той и тя кимна бавно.

След като поръчаха отидоха в колата на топло. Флора започна да се храни докато Хари я наблюдаваше.

-Защ-що ме гледаш та-ака?-каза тя, а той погледна настрани.

-Гледам дали се храниш, дали имитираш. Сутринта никак не ми хареса, че не яде, цвете.-тя се усмихна неволно от думите му, но после се осъзна и скри усмивката си.

-Сега ям.-телефона на Флора започна да звъни в чантата й и тя го извади.-Хари...сестра ми звъни.-той кимна и направи знак да вдигне.-Благодаря ти!-каза му тя и вдигна телефона.

-Ало?...Фиона?

-Ох, слава богу, Флора, че вдигна!-каза мъжки глас запъхтяно.

-Макс? Какво има?-изплаши се Флора, а Хари веднага се доближи щом чу името му.

-Ами знаеш..-изсмя се нервно Макс.-..всички си имаме работа, аз също. Фиона е бременна и стои вкъщи сама и аз се побърках като разбрах, че сме бременни и водите й изтекоха, и в момента крещи, а аз още повече се побърквам и...

-В коя болница сте?-прекъсна го Флора, чувайки какви ги говори съпругът на Фиона, а Хари започна да се смее при думите му.-Добре...идвам, но много те моля да се успокоиш.-затвори тя и погледна към Хари, който се смееше неукротимо.-Би ли...

-Д-да.-каза през смях той и запали колата.-Чу ли го като каза, че са бременни?-Флора кимна и също се разсмя.-Да знаеш, сестра ти го е побъркала така.

-Стига де, тя не е толкова лоша.

-Да, да! Тя е побъркана...

Флора и Хари се качиха в родилното и видяха Макс в коридора, който беше потен и си говореше сам.

-Макс?

-Ох, Флора добре, че дойде, а ти си?

-Аз съм Хари.-Макс кимна и отново започна да обикаля в кръг, докато Хари се опита да сдържи смеха си.

-Къде е Фиона?

-В онази стая...не я ли чуваш?-от стаята се чуваха виковете на Фиона.

-Да, чувам. Макс, успокой се! Всичко ще бъде наред!

-Флора, тя е бясна нищо няма да е наред.-увери я Макс.

-Макс знам, че ти е нервно както и на нея...спокойно тя ще роди и няма да се случи нищо. А сега поседни, моля те!-Макс седна на стола до нея.

След като се успокои Флора отиде при Хари, който беше облегнат на стената.

-Много съжалявам, че се случи така..загуби си времето.

-Флора нямам работа, а и не мисля да те оставям сама с него. Ще вземе и теб да побърка.

-Не. Прибери се и си почини.-Хари поклати глава и обхвана лицето й с ръцете си.

-Добре съм...чу ли?-тя кимна като отново се усмихна неволно...

След два часа чакане, се чу гласче на бебе от стаята, в която беше Фиона и Макс го обзе паниката, ставайки от стола.

В този момент лекарката излезе от стаята.

-Господин Родън, честито! Имате много красиво и здраво момченце.-здрависа се с лекарката той.-Влезте, за да го видите.-каза тя и тръгна надолу по коридора.

-Аз...не мога.-каза Макс и погледна Флора.

-Но защо Макс?

-Имам дете...боже детенце! Баща съм и много, много искам да го зърна, но не мога...страхувам се.-Флора кимна разбирателно.

-Добре тогава ще вляза аз.-той кимна.

-Благодаря ти, Флора!-тя кимна с усмивка и погледна към Хари, който гледаше настрани и влезе.

-Хей!-каза Флора тихичко и сестра й вдигна поглед от бебето пред себе си, усмихвайки се широко.

-Сладкиш, ела! Приближи се..виж Лео леля е тук!-Флора се приближи и зърна малкото момченце, което гледаше любопитно. От очите й започнаха да се стичат сълзи от щастие.

-О, сладурче здравей!-каза Флора, плачейки, а Фиона се изкикоти.

-Много се радвам, че си тук Флора.-Флора се усмихна и целуна челото й и погали с пръст нослето на бебето.

-Обичам те, сестричке!-стисна ръката на Фиона.

-И аз теб...хвани го!-Флора кимна и пое Лео в ръцете си.

-Здравей мъниче аз съм твоята леля.-гушна го Флора и започна да му говори. Фиона ги наблюдаваше отстрани. Знаеше колко много Флора обича бебетата. –О, толкова си мъничко, толкава си сладичко, че не мога да се сдържа и ще те целуна.-говореше му Флора докато Фиона се усмихваше.

-Флора къде е Макс? Беше доста побъркан като ни докара до тук!

-Той е от вън.-Фиона кимна.

-Разбрах, страх го е! Всеки мъж-баща е така! Знаеш ли изкарай Лео навън, за да го види.-сподели Фиона.

-Сигурна ли си?-тя кимна и Флора целуна ръчичката на Лео.-Хайде, Лео!

Макс отново обикаляше, а Хари гледаше тавана.

-Макс.-той се спря и погледна към Флора и се разтрепери щом видя, че държи бебе в ръцете си.-Виж кой иска да те види, Лео. Макс гледаше изплашено, а Флора се приближи, радвайки се на Лео. Флора приближи племенника си към себе си и целуна бузката му.-Мъниче!-тя подаде внимателно бебето на Макс докато Хари я наблюдаваше.

-Лео! Сине...-сформираха се сълзи в очите на бащата.

Флора наблюдаваше отстрани сладката гледка.

-Това е леля Флора, а това е чичо Хари.-каза изведнъж Макс, гледайки сина си, който мърдаше едната си ръчичка.

-Макс иди при Фиона..чака те!-той кимна и заедно с Лео отидоха при нея.

Флора остана сам с Хари. Усмивката й не слизаше от красивото й лице.

-Честито, лельо!-изплези се Хари, а тя го погледна и се затича към него.

-Благодаря ти, мечо!-гушна го тя.-Благодаря ти, че станах свидетел на това, благодаря ти, че зърнах Лео веднага щом се появи на бял свят и много ти благодаря, че остана, за да ме подкрепиш...благодаря!-изказа се тя.

-Аз...-Хари не знаеше какво да каже за първи път.

-Много е сладък, нали? Толкова е мъничко и мило детенце. Видя го, нали?-попита го тя въодушевено без да го пуска. Хари не й отговори. Те продължаваха да стоят прегърнати насред коридора в пълна тишина.

-Флора!-чу строгия глас на баща си и веднага се отдръпна от Хари, който направи очен контакт с Уилсън.

-Мамо, тате!-тя се затича към тях и ги прегърна.

-Скъпа ми Флора!-каза Сюзън, прегръщайки я.-Къде е Фиона? Добре ли е?

-Да, мамо всичко е наред...станах леля на едно прекрасно сладурче.-каза Флора весело.

-Макс тук ли е?-попита баща й и Флора кимна.

-Хайде да ги видим.-предложи Сюзън и заедно с Кевин тръгнаха към вратата.

-Вие няма ли да дойдете?-обърна се Уилсън, а Флора се обърна към Хари.

-Не, ние ги видяхме.-тя не изчака отговора на Хари по темата и отказа.

-Добре миличка.-помаха й Сюзън.-И да се пазиш!

-Стайлс внимавай с момичето ми!-Хари извъртя очи от думите на Уилсън и дръпна Флора плътно до себе си.

-Ти си моето момиче! Само моето!-прошепна той в ухото й и тя кимна, настръхвайки от думите му.

Флора лежеше в прегръдките на Хари и размишляваше. Тя никога не си бе помисляла, че животът й ще се завърти на 360°. Сега беше още по-трудно когато разбра, че има чувства към Хари. Питър също не й помагаше тъй като й каза „обичам те" без дори да се замисля. Да, тя също го обичаше. Тя не бе влюбена в Хари, но не можеше да отрече чувствата си към него. Дължеше много на Питър, тъй като постоянно я подкрепяше и трябваше да му се отблагодари, за това щеше да изпълни желанието му.

Хари се размърда и затегна хватката си около нея. И скоро тя също се унесе в сън.

Сутринта Флора се събуди и като разбра какво я чака стисна очи. Стана, приготви се и слязоха с Хари като тя отбягна целувките му, което не остана незабелязано от Хари.

Пътя до училище беше изпълнен в тишина.

Тя слезе от колата и пробяга пътя до входната врата и влезе без да се обръща към Хари, който извади цигара и я запали. Той беше намалил броя на цигарите си откакто разбра, че не понасят на Флора.

Флора седна на единичния си чин и започна да преговаря. Питър влезе в стаята и я дари с широка усмивка докато тя му кимна с двете си очи и с почти видима усмивка, но после уголеми очите си щом видя насинената му скула и цепнатината в устната му. Тя стана и отиде при него.

-Пийт, какво се е случило?-попита го тя изплашено и докосна ръката му и той ахна.

-Нищо Флора! Вчера паднах.-излъга я той.

-Н-но как?-повярва му тя и огледа раната на устната му.

-Имаше лед по пътя за вкъщи. И да, подредих се здравата.-изсмя се той.

-Н-но защо раната на устната ти е от лявата страна, а синината от дясната? Да не би да ме лъжеш?

-Флора добре съм...повярвай!

-Н-но..

-Добре съм!-погали бузката й той.-Моята Флора...не се тревожи.-тя кимна, гледайки го изплашено.

-Другият път внимавай, окей?-той кимна и целуна бузката й, оставяйки нежна целувка.

Флора седна на мястото си. Макар и да трябваше да мисли за пострадалия Питър тя започна да мисли отново за Хари. Макар и да трябваше да го отбягва, тя искаше той да влезе в стаята, за да се успокои.

Тъкмо тогава Хари влезе в стаята и се огледа за нея и като си засече погледа с нея, тя погледна настрани...