20.Damn it, Flora!
20.
Часът започна и учителката започна да говори по темата докато Флора попиваше всичко, а Хари си нямаше на представа за какво ставаше въпрос. Флора излезе да изрази реакция на дъската, а той се втренчи в дупето й, което се движеше докато тя пишеше на дъската, след което си седна.
Учителката вдигна новия ученик, за да направи неутрализация. Хари разшири зениците си.
-Какво е това, по дяволите?-каза той.-Не ми идва наум изобщо какво да правя.
-Избери си ученик, който да ти помогне.-в този момент всички момичета вдигнаха ръка освен Флора.
-Флора!-каза той без да се обръща към класа, за да избира. Флора стана от чина и отиде при него.
-Хайде Хари не е трудно! Основа и киселина...
-Получава се вода и сол?-довърши той, а тя кимна и си седна. Хари приключи и седна до нея.
-Справи се чудесно!-каза му тя, а той се изсмя.
-Да бе! Тази химия изобщо не я разбирам...бих разбрал китайския език, но не и нея.-тя се изкикоти, а той я погледна...
***
Часовете свършиха и двамата излязоха от училище.
-Има проблем?...Какъв?...-Хари говореше по телефона, а Флора вървеше тихо до него.-Разбирам...след малко идвам!-затвори и прибра телефона си в джоба на джинсите си.-Трябва да свърша нещо.-тя кимна и влезе в колата, след което колата потегли...
***
-Стой тук!-каза той, а тя кимна, гледайки как мускулите му се движат докато паркираше.
-Опасно ли е?-попита го тя.
-Не, не е!-отвърна той и излезе бързо.
Флора се замисли за снощи. Думите на Хари не напускаха ума й. Не беше готова да му се отдаде, а се страхуваше много да не я насили, а тя знаеше, че е много вероятно това да се случи. Тя стисна очи и си пожела да не случва.
Някой отвори вратата и тя отвори очи. Докато реагира я изкараха извън колата.
-Кои сте вие?-изписка тя изплашено, но те не й отговориха.
Флора започна да се съпротивлява, но уви те бяха двама мъже, а това беше трудна задача.
-Оставете ме!-единият хвана краката й, а другия я обхвана през талията.-Пуснете ме!-тя се разплака и започна да вика името на Хари.
-Млъкнете, моля Ви!-скара й се единият, но тя не го послуша и продължи да се дърпа в опит да освободи поне краката и да крещи, затова той сложи ръка на устата й и тя го ухапа.
-Няма да я удържим скоро!-сподели пострадалият.
-Бързо в колата!-каза другия. Качиха се и изчезнаха от това опасно място.
-Няма да Ви нараним!...Не плачете!-тя погледна към мъжа.
-Защо ме отвлякохте тогава?
-Отивате при родителите си! Г-н Уилсън ни нареди.
-Какво?-изписка тя...
***
-Скъпа дъще!-майка й се развика от радост и прегърна Флора.
-Мамо!-разплака се Флора, защото отдавна не я беше виждала.
-Флора!-каза строг глас зад нея и тя се обърна. Тя пусна майка си и прегърна баща си.
-Тате!-толкова й липсваше, че не пусна баща си.-Много се извинявам!...Липсвахте ми!-каза им, а майка й отвърна същото.
-Ако ме бе послушала и беше дошла още тогава с нас...нямаше да ти липсваме.-скара й се Кевин, а тя сведе глава.
-Не можех!-отвърна тя.
-Можеше, но отказа! Реши да останеш с него...онази хиена Стайлс!
-Кевин остави я, нека си поговорим за друго....Добре ли си миличка?...Не си се разболявала, нали?-започна с въпросите майка й и тя се усмихна...
***
Хари излезе от склада си и се насочи към колата, гледайки в нея и изведнъж спря на място. В колата нямаше никого и той се ядоса.
-ФЛОРА!-изкрещя силно той. Хари полудя след като провери колата.-Ще ходиш с белезници, мамка му...ще видиш!-той започна да псува и да рита гумата на колата си.-Малка мръсница!...Ъхххх ще си платиш! Ще те намеря и ще те науча на обноски.-той спря и се обърна.-Ако си още тук...излез и няма да пострадаш...хайде! Знаеш, че ще те намеря, нали?-почака отговор, но не получи такъв.-Добре...беше предупредена!-обърна се и забеляза камерата на склада. Влезе в склада и отиде да провери какво е записала.
-Шефе?
-Искам да прегледам записите от преди малко!-човека пусна и върна лентата назад. Щом видя, че двама мъже изкарват Флора насила от колата се ядоса още повече. Хари го изгледа докато тримата не се скриха от камерата.-Само това ли е?-човекът до него кимна притеснено.-По дяволите, но това не е достатъчно!
-Мног...
-Ти да мълчиш!- Хари изрита вратата и подивя-Мамка му!-извика той...
***
Накрая прозореца и вратата бяха счупени, а мъжът стоеше залепен за стената и Хари се обърна към него. –Намери ми някаква улика!
-Ще прегледам!-мъжът седна и започна да търси, но нищо не откри.-С-съжалявам!
-Мамка му!-извика той и удари юмрук по масата силно. Извади телефона си и звънна на Луи.
-Ало?
-Намери ми Флора!-извика бясно Хари, дишайки тежко.
-Къде е тя?...Само не подивявай!
-Ако знаех щях ли да ти звъня, по дяволите!
-Прав си...ъхм какво стана?-Хари извъртя очи и започна да му обяснява.
-Добре...ще я открием спокойно! Ти се прибери ако може, за да няма потърпевши!
-Луи ако беше тук щеше да се чудиш откъде ти е дошло! По дяволите!
-Ясно бесен си...чао!-каза Луи, а Хари изкрещя и напусна стаята.
Очакваше да избяга, но да я отвлекат не го очакваше. Започна да мисли кой може да я е отвлякъл и както вървеше спря. Стисна юмруци и отново тръгна.
-Мъртъв си Кюфте!-процеди през зъби Хари. Кюфтето Мак постоянно се заяждаше с него, постоянно му правеше мръсно, но сега беше много по-сериозно от преди и Хари щеше да му върне подобаващо...
***
-Признай си по дяволите!
-Не съм аз, та дори не знаех, че ти пука за някакво си леко момиче.-Хари стисна челюстта си и удари Мак с главата.
-Ти кой си, че ще я наричаш лека жена? -Хари избухна и започна да налага Мак без да се замисля изобщо.
-Всички жени покрай теб са такива!
-Но не и тя!-извика Хари и подивя...
След половин час изнудване да му каже къде е Флора, Мак издъхна в ръцете му. –Къдe е тя?-обърна се побеснял и окървавен към хората на Мак, които бяха заловени от хората на Хари.
-Не ни е карал да отвличаме никого!
-Признайте си по дяволите...Кюфтето е мъртво!
-Не сме отвличали никого!
-Хари, те са прави. Не са...някой друг го е направил...-обади се Лиам, а Хари извика бясно и срита трупа в краката си...
Привет! :)
Хареса ли ви главата? :)
Благодаря на всички, които четете историята ми и гласувате и коментирате. <333
Лека вечер! :))