20 страница26 апреля 2026, 18:51

19.Don't forget that you are mine!


19.


-Какво?-попита Флора.-Но защо?

-Според мен заради теб!-каза Елинор.

-Защо заради мен? Та аз не съм му направила нищо, че да се държи така.

-Не знам, но аз мисля така! Както и да е...как е сестра ти?...


***

Флора оправи леглото след като Елинор си тръгна и реши да си вземе душ. Съблече се и отиде в банята. Пусна водата и скоро мускулите й се отпуснаха. За миг тя забрави за реалността и се наслади на минутите без стрес. След като беше готова тя облече топлия халат и прибра мократа си черна коса в кърпа, и излезе.

В стаята беше Хари и като видя Флора, я огледа цялата. Стана от леглото и отиде при нея. Обви ръцете си около крехката й талия и я приближи към себе си, а тя се разтрепери цялата.

-Погледни ме!-каза той с дрезгавия си глас и тя бавно вдигна глава като очите им се срещнаха.

Той я бутна на леглото и се настани върху нея.

-Х-хари.-заекна тя уплашено.

-Толкова си невинна!-прошепна той и впи устните си в нейните, а след това започна да целува челюстта й.-Моя...ммм...само моя!-шепнеше той докато оставяше целувки по кожата й, а тя се беше парализирала под него.

-Какво ти е, по дяволите?-попита внезапно той и се отдръпна от нея.

-Страх ме е!-призна си Флора без да го поглежда в очите.

-Но от какво?-тогава тя го погледна.

-Теб!-самодоволна усмивка се показа на лицето му и стана от нея доволен. Най-сетне беше успял да я наплаши напълно.

-Браво на момичето ми! Сега се облечи, защото ако постоиш още малко мокра и с халат не отговарям за действията си.-тя стана набързо.

Застана с гръб към него и преди да съблече халата, Хари обви ръце отново около нея отзад и се сгуши в сгъвката на врата й.-Този аромат!-прошепна той и тя настръхна. Цялото й тяло омекна. Добре, че той я държеше здраво. Остави една нежна целувка там и се отдалечи.-А сега се обличай!-тя кимна, а той целуна челото й и я остави.



Слязоха долу и заедно с останалите вечеряха, като никой не обсъди по-рано случките. След вечеря Флора се качи в стаята си, следвана от него. Той беше забелязал дистанцията, която тя правеше и не му харесваше изобщо. Флора седна на бюрото и изкара някакви учебници, а той седна на леглото и опря лакти на коленете си.

-Операцията на малкия Хари е минала успешно!-проговори той без да поглежда към нея. Флора щом чу се обърна към него с широка усмивка.

-Наистина ли?-той кимна с глава.

-Да!-тя стана и отиде при него. Прегърна го, а това той не го очакваше.

-О, Хари много ти благодаря!...Много ама много!-след това се отдръпна от него с усмивка.

-Ти какво ще правиш?-попита я той.

-Мислех да поуча малко, но ако има проблем няма.-каза тихо тя.

-Ела!-хвана ръката й и я поведе към леглото им.

Хари легна и я издърпа до себе си, а тя отново се притесни.

-Спокойно, просто те искам плътно до мен.-сподели й той сякаш прочел мислите й.-Да усещам аромата ти...ммм, който е като дрогата. Когато го вдишам ме успокояваш, а когато не си до мен ме караш да откачам в буквалния смисъл.-прошепна й той, а тя го погледна.-Не гледай така!-той отново се настани върху нея.-..затова ти си моя, само моя!-той започна да я целува, но  този път с натиск като някъде захапваше.

-Хари.-прошепна тя.

-Какво, по дяволите?-ядоса се той.-Кога ще спреш да ми се дърпаш? Ти си моя! Това е мое, това, това, това...-започна да изрежда той докато я опипваше грубо навсякъде, а тя се разтрепери под него.-Цялата си моя! Запомни го!-накрая взе ръката й и я постави върху панталоните му.-Виж!-тя преглътна.-И когато търпението ми се изчерпа няма да можеш да ме спреш повече!

-А-аз...-сърцето й биеше като лудо, което накара гласа й да заекне. Хари се отдръпна и легна до нея.

-Утре почвам училище с теб!-каза той, гледайки тавана.

-Какво?-попита объркано чернокоската.

-Чу ме много добре!

-Но как?...Ти си по-голям!

-О, я стига! Не съм толкова голям...на 21-а съм.

-Изви...

-Не се извинявай!-извъртя очи той, а тя кимна.

-Но защо ще идваш?

-Ще те следя изкъсо.

-Но позволиха ли ти?

-Разбира се!...„Аз съм Хари Браун и ме изгониха от "West High School"". И ако се чудиш това е скалъпена история, за да мога да вляза. Директорът не искаше, но един бой му дойде добре. Тъкмо ще почива седмица.-усмихна се Хари.

-Пребил си г-н Уимфри?-тя отново се изплаши.

-Защо се учудваш?-тя кимна, съгласявайки се с него.-Да си лягаме!-каза той и  ги покри със завивките.

Флора се покри през глава, свивайки се на кълбо, а Хари я издърпа отново в ръцете му.

-Защо се криеш под завивките щом си легнем?-попита я, вдишвайки аромата на косата й.

-Всъщност...не знам. Навик ми е от малка. Харесва ми да се крия, но ако преча ще...

-Стига!-повиши тон той, а тя кимна.-И не се извинявай!-добави бързo.


Флора се обърка след разговора с Хари. Тя отново преглътна, като си припомни как я опипа навсякъде и как я предупреди, че скоро няма да я остави да се съпротивлява, а ще спи с нея. Тя стисна очи от страх, а Хари до нея заспа...



Алармата се включи и Хари щом я чу се сгуши в косата на Флора. Тя се изправи, но той я дръпна отново да легне.

-Хари на училище съм...сме!-поправи се тя, а той изпъшка.

-По дяволите...рано е!-ядоса се той и хвърли една от възглавниците в стената. Флора се опита да го убеди.

-Не си ли искал да се върнеш отново в училище?...Знаеш ли, с мисълта, че след няколко месеца няма да съм ученичка никога повече потръпвам.-Хари извъртя очи и се изправи. Думите й не му подействаха. Той стана така енергично поради факта, че бившото й гадже ще бъде там заедно с нея.



След като се приготвиха, слязоха и напуснаха къщата. Флора започна да се притеснява. Тя знаеше, че Хари и училище означава само бедствие и нищо друго. Тя знаеше, че Питър може да му се нахвърли, тя знаеше и че Хари чака само това. Флора преглътна и погледна през прозореца, за да не мисли.

-Вълнуваш ли се?-попита го тя, за да спре мислите си.

-Не!Дори изобщо!

-Наистина ли? Защото новото начало е винаги вълнуващо, един вид не знаеш какво ще ти поднесе и започваш да си задаваш въпроси или да се представяш.

-Имаш право цвете, но в моя случай не е така! Аз съм завършил училище и сега изобщо не ми пука.-тя кимна и отново погледна през прозореца...

-Хайде Флора, да се свършва!-каза Хари и слезе от колата, която беше спортна вместо Range Rover-а.-На кой етаж сме?

-Втори...имаме английски в 207 стая.-допълни тя.

-Окей, тръгвай!

-К-къде отиваш?-попита тя с широко отворени очи, изплашено.

-От кога се интересуваш какво ще правя?

-Не, но...-той извъртя очи.

-Ще пуша! Доволна?-тя кимна. Не искаше да го ядосва и тръгна към училището.

Флора влезе в стаята и видя Питър на обичайното им място с учебник.

-Здравей!-поздрави го тя, сядайки на мястото си до него, но той не я отрази.

-Питър...какво има?-притесни се тя, а той вдигна глава от учебника си и я погледна.

-Видях те с онзи...доста продължителна целувка, а?-тя сведе глава тъжно.

-Задължена съм!-каза много тихо тя.

-Не е възможно, просто...не може да те накара да го целуваш насила!-ядоса се Питър.

-Пийт ти не го познаваш!

-Флора не...-Питър спря и сви вежди, виждайки Хари пред себе си.

-Флора ще седнеш с мен отзад или ти ще се разкараш?-попита Хари безизразно, поглеждайки към Питър и стискайки ръце в юмруци.

-Аз ще седна с теб!-стана Флора и тръгна към последното място отзад.

Тя видя юмруците на Хари, а и знаеше, че когато е безизразен е ядосан много. Хари я последва и седна до нея. Тя се почувства ужасно от думите на Питър и усети огромна вина, защото беше целунала друго момче пред приятеля си когото обичаше и почиташе.

От друга страна Хари бе стиснал юмруци и ченето си, готов да разбие главата на Питър. Стискаше здраво челюстта си, мислейки за Флора и Питър заедно. Обърна се към Флора със смразяващ поглед.-Ти си моя! Не го забравяй!-предупреди я той, а тя кимна, дишайки учестено сякаш беше избягала двайсет километра.

Питър видя реакцията на Флора и съжали за думите си, които й каза. Той я познаваше добре и разбра, че се страхува от престъпника. Обърна се към нея и съжали, защото видя Стайлс да прегръща с една ръка Флора, която Питър обичаше до полуда. Усети чувството, което беше изпитал миналия петък- прорязваща болка в сърцето.

В часа учителката представи Хари Стайлс като Хари Браун пред класа. Всички момичета от класа започнаха да му се умилкват, да му кимат и да му се усмихват игриво.

След часа благодарение на тях всички бяха разбрали за новото момче. Флора забеляза, че Хари стана известен сред момичетата, но не обърна внимание. Мислеше за Питър.

-Хайде Флора!-подтикна я Хари и те отидоха в кабинета по Химия.

Хари също забеляза, че е сензацията тук, което му се хареса тъй като мацките го оглеждаха, а и той хвърляше погледи по тях, но Флора не я изпускаше от очи.

Влязоха в кабинета и се настаниха на първия чин- мястото на Флора. Питър влезе след тях и си потърси място, тъй като сядаше с Флора до последно. Хари забеляза, че очите на Питър са във Флора. Хвана брадичката на Флора и я обърна към себе си. Флора го погледна объркано, а той впи устните си в нейните. Тя му отвърна като почервеня цялата, защото всички ги гледаха. Хари задълбочаваше целувката им докато тя се молеше да спре.

-Флора!-каза строго учителката и те се отдръпнаха.-Не тук, ако обичаш!-тя се изплаши.

-Извинете г-жо Уейн, няма да се повтори!- учителката кимна и се отдалечи, а Хари се обърна към Питър и видя сведената му глава, което го накара да се усмихне самодоволно.



Надявам се да ви е харесала. :)


20 страница26 апреля 2026, 18:51

Комментарии

0 / 5000 символов

Форматирование: **жирный**, *курсив*, `код`, списки (- / 1.), ссылки [текст](https://…) и обычные https://… в тексте.

Пока нет комментариев. Будьте первым!