18.Fiona
18.
-Фиона нека спрем, моля те! Много се страхувам, а сега ми разкажи за бебчето. –Флора смени темата.-Няма ли да излиза вече?
-Ами би трябвало да се покаже тези дни, най-много до две седмици...и избрахме име. Ще се казва Лео.-допълни Фиона, а тя се усмихна.
-Хубаво име, ти ли го избра?
-Естествено, че аз! Изведнъж ми хрумна и мъжа ми се съгласи.-Флора кимна усмихнато. Личеше си, че Фиона командваше тук.
-А мама и татко? Те как са?...Толкова ми липсват!
-О...мама идва и ходихме с нея да напазаруваме неща за Лео, а татко го знаеш, той не стъпва тук...иначе са добре, но мама страда за теб сладкиш. Цитирам: „Ангелчето ми, дали се храни, дали е здрава?..." Горката ни майка, съсипана е!-сподели Фиона.
-Ами аз? Какво да кажа? Знаеш ли колко ми се искаше онзи ден да се прибера с тях и да не видя Хари никога повече.-при името му тя отново се натъжи.
-Така и не ми каза как изглежда този маниак.
-Как изглежда? Очите му са зелени и винаги са в различен нюанс, косата му е много къдрава и в шоколадов цвят, устните са му тъмно розови, много е висок, много е красив, а като се усмихне бузите му потъват и образуват сладки трапчинки, и забравяш, че е лош като сатаната и че няма добро в него..-Флора съобщи, а Фиона уголеми зениците си.-Какво? –попита Флора, виждайки погледа на сестра си.
-Много добре те познавам Флора и разбрах по думите ти, че си хлътнала по него.-Флора веднага поклати глава отрицателно.
-Не, сестричке! Не съм хлътнала!-веднага отговори тя.
-Това не е на добре Флора, надявам се да си права, но моля те не се увличай по него...ще пострадаш!
-Няма да го направя!-каза категорично Флора. Фиона видя, че малката й сестра е замислена.
-Хей! Ела да ти покажа стаята на Лео, хайде!-тя кимна и последва сестра си.-Харесва ли ти?-Флора огледа стаята и ахна.
-Да, красиво е! О, ще ставам леля!-каза весело Флора.
-А аз майка! Спомняш ли си как си играехме на майки с теб?
-Да и татко ни се дразнеше, че сме бременни и казваше: „Вие сте моите момичета и няма да ви дам на никой сополанко!", а ние се хилехме и не го вземахме на сериозно, а сега наистина ще си майка.
-Е, какво да се прави! Пораснахме...а и на теб ще ти дойде реда.-подразни се с Флора тя.
-Да, но ако се съберем отново с Питър, а толкова много сме говорили на тази тема.-Фиона извъртя очи.
-Съжалявам Флора, но той не е за теб.-намръщи се Фиона.
-Защо само мама ме подкрепя по този въпрос?
-Защото тя винаги е съгласна с нас- стига да не грешим.-отговори й Фиона.
Слязоха долу като Фиона донесе лакомства да яде, а Флора отказа. Не спираха да говорят. Толкова си липсваха. Изведнъж се звънна на вратата и Фиона лениво стана от дивана.
-Аз ще проверя! Сигурно е Макс(съпругът й)-Флора кимна и погледна към прозореца, но нищо не се виждаше.
Фиона бавно се придвижи до входната врата и преди да отвори погледна през шпионката и видя непознат, къдрав мъж и веднага й светна. Отвори много бързо вратата и кръстоса ръце над огромния си стомах. Хари за малко да си помисли, че това е Флора, но като видя ядосания й поглед и големия стомах не го направи.
Хари беше тук, за да си я вземе, тъй като бяха минали пет часа.
-Извикай Флора!-каза й той, гледайки я, а тя извъртя очи и затвори вратата, за да не се чува.
-Няма!-отговори му той, а той повдигна вежди в изумление.
-Моля!?-Хари се направи, че не чу думите й.
-Много добре ме чу! Няма да я повикам и толкова!-отвърна тя, а той бе на ръба да я хване за врата.
-Отдръпни се, ще си я повикам сама!
-Не си познал господинчо, аз не съм Флора!
-Не стой на пътя ми иначе...
-Иначе? Ще ме заплашиш, че ще убиеш някого както направи с Флора? Така ли ще направиш?
-Благодари се, че си сестра на Флора иначе отдавна щеше да лежиш на пода!-ядоса се той.
-Какво? Искаш да кажеш, че...-той я прекъсна.
-Повикай я и не ми вдигай нервите...тя ми принадлежи!
-Тя НЕ е твоя!-той я изгледа кръвнишки.-Сериозно! Ти си някакъв извратен, върви на психиатър. Кой нормален ще отвлече момиче, което никога не е виждал и ще я нарече своя? Само лудите като теб!-на Хари му преля и стисна юмруци.
-Виж търп...-този път тя го прекъсна.
-Знаеш, че ще я нараниш, нали?...Рано или късно ще го направиш. Защо не я оставиш?
-Защото е моя! Само моя! А сега повикай сестра си, МОЕТО цвете или аз ще го направя!-тя го изгледа преценително докато осмисляше думите му. Беше безпомощна, все пак бе бременна.
-Чуй ме, къдрав! Много внимавай с нея, ако я нараниш мисли му! Защото съм отмъстителна, а не би искал да се забъркаш с мен.-и с това тя влезе.
-Уилсън!-измрънка той, извъртайки очи.
Флора гледаше телевизора когато Фиона отиде при нея.
-Макс ли е?-попита тя усмихнато, а на Фиона й стана жално, но поклати глава.
-Сладкиш...Хари е тук!-усмивката на лицето й помръкна и веднага се изправи, кимвайки.
-Яд-дос-сан ли е?-попита, обличайки много бързо палтото си.
-Не е...мисля! Защо се страхуваш? Няма да ти направи нищо.-Флора поклати глава бързо.
-Ти не го познаваш...ще ми се ядоса, че се бавя!-Фиона я прегърна.
-Ах, сладкиш! Наивната ми сестричка... не се страхувай!-но Флора я пусна и тръгна към него.
Хари я чакаше в колата си, а Флора заедно с Фиона отидоха до нея. Фиона отвори задната врата на Rover-а и вкара там сестра си, изпратиха се, а после тя го изгледа кръвнишки и затвори вратата. Флора си пое дълбоко въздух без да вдига поглед от скута си. Той също си пое въздух, гледайки я и се обърна, палейки колата.
-Флора?-каза той без да показва никаква емоция, а тя веднага отговори с „да". Хари разпозна страха в гласа й и не съжали. Тя трябваше да се страхува от него, но като видя очите й в огледалото за обратно виждане той погледна напред към пътя, затягайки ръце около волана.
-Нищо цвете..-отказа се той и продължи да кара.
Флора не спираше да трепери, толкова много се страхуваше от него, че дори не поглеждаше и не се радваше на бялата приказка отвън.
След малко колата паркира пред дома на Стайлс и двамата слязоха без да си кажат и думичка. Влязоха в къщата и тя се качи горе, следвана от него, но тя влезе в стаята им, а той в кабинета си в пълна тишина и напрежение.
Стайлс затвори вратата на кабинета си и веднага прокара пръсти през къдравата си коса. Това, че Флора беше тук го успокояваше...
В стаята им, Флора стоеше до вратата и гледаше стаята. Не смееше да мръдне. Страх. Страх обземаше всяка клетка в тялото й, защото сутринта не знаеше какво му беше направила, че така го издразни. Тя беше поискала позволението му, за да излезе на снега. Вратата се отвори и блъсна Флора.
-Опс, много съжалявам!-изстреля Елинор и прегърна момичето, а то поклати глава.
-Спокойно, не е станало нищо.-леко се усмихна.
-О, радвам се, че се върна. Къщата без теб е празна.-сподели Ел.-Пък и свикнах с теб!-допълни тя.
-Е, вече съм тук и няма да е празно, нали?-попита я Флора. Не искаше да разочарова Елинор.
-Защо стоиш на вратата?
-Ами...всъщност страх ме е Ел!
-Защо те е страх? И с кого се прибра?
-Не е ли очевидно от кого?...Хари ме докара.-Ел помисли и кимна.
-Доколкото Луи ми каза, той е бил в залата, в която се бие.-седнаха на неоправеното легло.
-Сбил се е така ли?-попита Флора, играейки с пръстите си.
-Флор, той буквално откачи. Когато замина с Лиам, видях как е нервен, после се качи тук и след като Лиам му съобщи, че те е закарал, той го изгони и след минута слезе и отиде в кухнята събаряйки всичко, което беше на плота. Накрая изпочупи всичко и Лиам го накара да отидат в залата.-сподели й Елинор, а Флора отвори уста и се притесни.
-Какво?
Хей! :) Как сте днес?
Очаквам мнението ви относно главата! <3 Лека вечер! :)