Mine (Bg fanfiction)

17.

„Бях вързана за един кол здраво и не можех да помръдна. Бях заобиколена от огън, който все повече и повече се приближаваше към мен. Погледнах дали няма някой наоколо, но бях сама в тази долина заобиколена от скали и от огън. Погледнах нагоре към небето когато видях хора надвесени над скалите. Изплаших се, защото ги разпознах и изписках силно. Те паднаха право в огъня и аз се развиках и заплаках..."

-Не...не, не! НЕ!-извика Флора и се събуди, ставайки в седнало положение и се разплака.

-Флора?-събуди се и Хари и пусна лампата. Тя щом го видя го прегърна.

-Хари добре, че си добре!-плачеше тя, стискайки го силно.

-Защо ревеш по дяволите?-каза той сънено и ядосано.

-В-вие паднахте..-тя още по-силно се разплака.-Само и само, за да ме спасите.

-Кой?-попита я той объркано.-Флора какви са тези глупости? Лягай и заспивай!

-Ти, татко, Питър и мама не го правете! Не падайте!-тя не спираше да го стиска.

-Цвете, било е сън! Спри да ревеш и лягай!-тя се отдръпна от Хари и легна. Хари извъртя очи и изгаси лампата. Тя се изплаши от тъмното.

-Хари, страх ме е!-проплака тя и той се доближи до нея и обгърна с ръце тялото й.

-Спри да се страхуваш! По дяволите никой не е паднал,  било е само сън!-каза й той и тя се опита да не мисли за кошмара си...

***

На сутринта Флора се събуди първа и видя спящия Хари, който бе обвил ръцете си около нея. Тя се усмихна, защото си спомни, че тя се страхуваше и затова той я е държал през цялата нощ, за да не се страхува.

Тя осъзна какво мисли и скри усмивката си. Стана внимателно, за да не го събуди. Видя на бюрото мечето от снощи и отиде да го прегърне, но нещо привлече вниманието й. Погледна през прозореца и едва не се развика от радост като видя снега, обгърнал целия град. Очичките й светнаха и тя грабна мечето си и седна на мини диванчето, гледайки през прозореца. Искаше й се да излезе, но щеше да изчака Хари да й позволи.

Хари опипа мястото до себе си и то беше празно. „Мъртва е!"-помисли си той и стана от леглото светкавично, но като я видя на дивана усмихната до уши с мечето се успокои.

-Добро утро!-поздрави го тя и стана въодушевено от дивана.

-Трябва да спреш да ме събуждаш така сякаш ще получа инфаркт!

-Какво направих?-тя стана сериозна, а той се приближи и разби устните си в нейните в продължителна целувка.

-Защо си радостна?-попита я той, след като се отдръпна.

-Има сняг!-тя отново се усмихна широко.

-Снегът те прави щастлива?

-Виж ме на Коледа!-пошегува се тя и се засрами след това. Тя никога не се беше шегувала пред него.-Аз...не знам какво говоря..-тя стана доста червена, а Хари се изсмя.-Може ли да изляза да си поиграя със снега?-попита тя, гледайки пода.

-Да си поиграеш!?-тя кимна.-Не си ли голяма за това?

-Не! Мисля...-той поклати глава.

-Върви тогава да си играеш, бебе!

-Хари...-засрами я той и се изсмя, а Флора напусна стаята.

Остана сам в стаята и отиде до прозореца, за да види Флора. Тя излезе и започна да се върти, гледайки нагоре. По лицето и косата й падаха снежинки. На него му беше странно как момиче, което ще завършва училище си играе и се радва като малко безгрижно дете. Той забеляза блестящите й очи от щастие.  Ядоса се. Удари стената с юмрук и се махна от прозореца.

-Много е студено!-влезе Флора в стаята и отиде до парното, слагайки ръцете си на него, а Хари не се обърна към нея. Тя веднага разбра, че нещо се е случило и отиде при него, докосвайки нежно рамото му.

-Какво?-каза грубо той и махна ръката й, а тя сведе поглед. Какво беше направила отново?

-Н-нищо.-каза тя без да мърда от мястото си.

-Хубаво!-каза ядно той.-Чуй ме...не си играй с търпението ми, ако не беше то щеше вече да си от многото ми, ясно ли е?-изкрещя й последното той и тя кимна без да вдига глава.

-А-аз и-извин-нявам се!-тя започна да заеква от страх и цялата се разтрепери. Едвам сдържаше сълзите си.

Хари се държеше отново грубо с нея, а тя не знаеше причината. Той я нарани с думите си, но не това беше проблемът. Проблемът беше, че си помисли, че има добро в него и сега тази мисъл изчезна напълно от съзнанието й.

-Ама разбира се, че се извиняваш.-каза той, променяйки гласа си.-Хайде облечи се и да слезем!-нареди й той, а тя не помръдна. –Не ме ли чу? Обличай се!-изръмжа той, а тя тръгна към гардероба си.

Облече кремавия пуловер и кафевите й джинси, среса косата си и кичура отпред, който й пречеше го прибра настрани с фиба. Тя се обърна към него, който я гледаше без да мигва.

-Ела тук!-тя замръзна отново и Хари се ядоса, че тя не изпълнява.-Казах ела тук!-извика той и преди да тръгне тя, той я затисна грубо в гардероба, стискайки силно китките й.-Защо не ми се подчиняваш?-процеди през зъби той.

-А-аз...-едвам се чу гласчето й.-И-изви-ин-ня-ява-й!-отново заекна тя и стисна очи.-Б-боли ме!-при думите й той я стисна по-силно.

-Нека те боли!-след което я пусна.-Не искам да те виждам...махай се докато не съм предприел нещо по-сериозно.- с това излезе, а тя се строполи на земята и потисканите сълзи потекоха като водопад по лицето й. Не разбираше защо й се ядоса и защо така се промени изведнъж, просто главата й не го побираше.

-Флор?-в стаята влезе Ел.-Какво има?

-Х-хари ли те прати?-попита тя вместо да й отговори.

-Да! Каза ми да ти кажа, че Лиам ще те закара до сестра ти...какво ти причини той?

-Той...т-той е-е ч-чуд-до-ови-ище!-Флора прегърна Ел, плачейки.

-Но нали снощи се разбирахте?-попита Ел.

-Не...з-зна-ам...-Флора изтри набързо очите си.-А-аз щ-е тръ-ъгвам! Не иск-кам да ми се-е ядо-оса.-с това те слязоха надолу.

Флора влезе в хола където бяха останалите без да поглежда към Хари, погледна към Лиам.

-Готова съм, Лиам!-Лиам кимна и излезе с Флора.

Качиха се в неговата кола като Флора седна отзад и веднага се разплака щом затвори вратата. Нямаше сили да спре сълзите си. Хари успя отново да я наплаши с държанието си, а тя си мислеше, че е различен, че е добър особено след снощи.

-Флора на къде да карам?-попита я Лиам без да се обръща към нея.

-Хемптън Рийд 94!-каза тя, плачейки, а той кимна и потегли.

-Би ли казала защо плачеш? Наби ли те?

-Н-не...просто...моля те Лиам! Остави ме!-той кимна, а тя продължи да плаче, гледайки през прозореца...

-Тук сме.-уведоми я Лиам.

-Благодаря ти, Лиам, че ме докара.-опита да му се усмихне тя, а той кимна.

Тя слезе и се затича към вратата на сестра си. Позвъня на звънеца и зачака. След малко сестра й отвори вратата и Флора се метна на врата й.

-Фиона!-прегърна я, внимавайки с големия й стомах.

-Флора!-тя също прегърна по-малката си сестра.-Какво има?-попита я веднага и влязоха вътре. Влязоха в хола и седнаха на кожения диван.-Защо плачеш, сладкиш?-Фиона погали гърба й нежно, за да я успокои.

Фиона имаше огромна прилика с Флора- еднаква коса, еднакъв цвят очи, еднаква височина, само характера им се различаваше.

-От къде да започна...-каза Флора треперейки.

-Миличка успокой се! Стайлс ли се казва този дето те отвлече?-Флора кимна.

-Да...той ме отвлече.

-Как се случи за бога? Къде те намери? Какъв е? Как те пусна да дойдеш?...Искам да го убия!-избухна Фиона.

-Фиона успокой се! Заради бебчето...моля те! Не искам да пострадате заради мен. То няма вина за случващото се...Бебче извинявай, че ядосвам майка ти!-Фиона извъртя очи.

-Нека позная и на него му се извиняваш, нали?-Флора кимна и последва извъртане на очи отново.

-Знаеш, че съм такава! Не ми се сърди.

-Знам и много те обичам сладкиш.-Фиона целуна сестричката си по бузката и Флора лекичко се усмихна.

-И аз те обичам Фиона!

-А сега ми разкажи всичко докато закусим, надявам се, че не си закусвала.

-Ами не съм.-Фиона се зарадва.-Всичко започна с блъскането в супермаркета...-започна Флора и подробно заразказва на сестра си...

Хари стоеше в хола с останалите и потракваше с пръсти по дивана, чакайки Лиам да се върне, а останалите говореха за нещо, което него изобщо не го интересуваше. Изведнъж се изправи и излезе от хола без да казва нищо. Качи се горе в стаята му и видя разхвърленото легло, което преди Флора оправяше. Видя мечето й от снощи на мини дивана. Почука се на вратата.

-Влез!-каза строго той със свити вежди.

-Хари, Флора е там!-каза Лиам и оправи косата си.

-И?-каза Хари незаинтересовано.

-И? Тя плака през целия път, попитах я защо, но тя каза да я оставя и не я питах повече...та какво стана? Удари ли я?-попита Лиам и като видя изражението на Хари съжали за въпроса си.

-Ти чуваш ли се? Никога не бих ударил момиче особено Флора- пикла ревяща за всичко! А сега излез!-Лиам кимна и го остави сам, а Хари изрита основата на леглото, след което седна и се хвана за главата.

Отново нещо в него при щрака и напусна стаята побеснял...

Флора разказа всичко на сестра си и Фиона беше повече от ядосана на Хари.

-Идиот! Как може да му цепиш басма? Той е луд казвам ти, как нормален човек ще се държи мило, а след минути ще е подивял? Ненормалник, глупак!

-Фиона спри да се вълнуваш толкова. Цялата си червена.-реши да я успокои Флора.

-Как? Та той тормози сестричката ми, а не трябва! Ти си рядко срещано същество Флора, извиняваш се без да си виновна и предпочиташ да ти е зле вместо някой друг да страда...невинна си и жертвоготовна. Никога не си се карала с хората, винаги слушаш мама и татко и ето сега ти си с човек, който не искаш да виждаш. Но той е разбрал, че си такава и затова те е заплашил.

-Фиона той преби Джаред! Той не се шегува, никак даже! Той е лош...много лош.

-Трябва да му се опълчиш сладкиш.

-Фиона нека спрем моля те! Много се страхувам...а сега ми разкажи за бебчето. –Флора смени темата...

Хей! Ето я и 17-та глава. :) Надявам се да ви хареса. Лека вечер! :)

 Споделете мнението си! :* <3