21.Fear
21.
Вечерта Флора стоеше самичка в стаята си. Тя обикаляше стаята си, тъй като много се страхуваше Хари да не нарани някой неин близък. Тя доста спори с баща си да я върне по-рано, но той беше голям инат и тя не можа да се справи. Мисълта, че е извън Лондон я караше да се побърква още повече.
Родителите й живееха в Бирмингам, затова Флора живееше сама в Лондон. „Мисли му ако избягаш!"-спомни си думите му и стисна очи. Тя се разплака.
-Не съм виновна аз Хари!-започна да си говори сама от страх.-Не знаех, че татко е имал такъв план. Моля те!-тя се свлече на пода, молейки се.
Положението беше ужасно. Тя изпитваше огромен страх. По-рано потърси телефона, който Хари й бе подарил, за да пише на Хари къде е, но той беше останал в чантата й, която беше в колата на Хари. Беше се опитала да се свърже с него по домашния телефон, но тя не знаеше номера му.
Цяла нощ Флора не мигна. Под очите си имаше торбички, но това изобщо не я притесняваше...
Тя слезе долу и реши отново да се опита да накара баща си да я пусне. Родителите й бяха в трапезарията и закусваха.
-Добро утро!-каза тя монотонно, а майка й се усмихна. Толкова се радваше, че дъщеря й е тук.
-Добро утро слънчице!...Защо така си унило? Усмихне се!-Флора се опита, но не се получи.
-Сядай Флора и закуси! Майка ти виж колко се е постарала да ти сготви толкова много неща.
-Благодаря ти мамо!-каза тя тихо.
-Моля те, скъпа! Не е нужно да ми благодариш, та аз нищо не съм направила.
-Не, напротив...масата е пълна и ухае невероятно.Благодаря!
-О, слънчице! Ела да те гушна!...Толкова си ми мъничка!
-Стига, не я глези! Флора, храни се!
-Кевин престани, ако обичаш! Аз не я глезя, тя си е такава, пък и много ми липсваше.-Кевин извъртя очи.
-Мамо, обичам те!-прошепна Флора, чувайки туптящото сърце на майка си.
-И аз!-каза тя и седна до дъщеря си, за да закуси. Флора се опита да изяде храната си, защото не искаше да разочарова майка си, която така се беше постарала.
След закуска седнаха в хола.
-Аз съм на училище...защо ме доведохте тук?-попита Флора, прегръщайки една възглавничка.
-Баща ти каза, че е безопасно тук, миличка.-сподели майка й.
-Сюзън и Флора! Тук има охрана...да не мислиш, че онази хиена няма да отиде в дома на Флора? Със сигурност там ще провери първо. Той знае къщата ти, нали?-Флора кимна.-Така си и мислех, затова те доведох тук!
-Аз трябва да се върна при него!-преглътна Флора и сведе поглед.
-Защо?-ядоса се баща й.
-Той ще убие някого от моите близки, а ако вече е хванал сестра ми!?
-При Фиона има охрана, така че спокойно!-тя се изплаши и започна да трепери.
-Охраната няма да го спре...Трябва да се върна.-тя се изправи нервно и откачи от страх. Кевин също стана и я прегърна.
-Промил ти е мозъка Флори, той не може да стори нищо!
-Не го познаваш, тате. Той изрично ме предупреди, че ако избягам ще ви убие.-тя се отскубна от ръцете му и започна да върви напред-назад.-Страх ме е!
-Но няма да го направи, той само те заплашва, по дяволите!-повиши леко тон Кевин.
-Тате той преби пред мен Джаред, гаджето на Сафина!
-Намерил е слабото ти място, но да знаеш нищо няма да направи!
-Миличка послушай баща си!
-Не, не!-отказа да повярва на баща си, а отвън се чуха изстрели. Тя погледна през прозореца и видя Хари и групата му, които стреляха към хората на Кевин като Хари се криеше зад колата му, за да не бъде прострелян.-Х-хари е тук!-изписка тя, а Кевин я хвана,за да не се страхува.
-Дъще, чуй ме! Не се страхувай ти си с мен!-но Флора изобщо не чуваше.-Хората ми ще ги спрат!
-Няма! Много добре знам татко! Той е много опасен!-викаше тя в страха си.
-Господине, не можем да ги задържим, много са!-Флора се почувства безтегловна, добре че баща й я държеше.
-Ама, че загубеняци!-каза през зъби Уилсън.-Тъпа охрана! Откъде ви намерих и вас? Загубеняци!
-Казах ти!-Флора плачеше неконтрилируемо. Хари влезе при тях.-Хари..-прошепна тя като го видя с пистолет в ръка. В очите му се четеше гнева, който изпитваше и дишаше тежко.
Уилсън извади пистолета си и го насочи към Хари като с другата ръка прегръщаше дъщеря си. Хари направи същото.
-НЕ!-извика силно Флора.-Свалете ги, моля ви!-но и двамата не чуваха. Гледаха се кръвнишки.
-Стайлс, махай се от тук! ВЕДНАГА!-извика гневно Уилсън докато Флора им се молеше да оставят пистолетите.
-Само тогава, когато тя дойде с мен!-погледна към Флора и си засякоха погледа. Тя тръгна към него веднага, но ръката на баща й я спря.
-Оставаш тук! Няма да позволя да живееш с този нехранимайко и да се подлагаш на опасност!
-Тате, пусни ме!-замоли му се Флора, плачейки. Сюзън, която стоеше отстрани се разплака също.
-Стайлс колко искаш, за да я оставиш на мира? Ще ти дам всичко, което пожелаеш.
-Тя е безценна, Уилсън! И ако ще да ми дадеш вселената няма да се съглася! Искам Флора!
-Тате, пусни ме!
-Флори правиш грешка!-тя поклати глава.
-Уилсън, пусни я! Тя доброволно иска да дойде с мен.-повиши тон Хари, на който не му харесваше как Уилсън държеше дъщеря си плътно до себе си.
-Доброволно ли? Сериозно!? Та ти си й промил мозъка и после ще викаш доброволно!?-изкрещя Кевин.-Тя плаче и трепери, защото не е с теб!-Хари го изгледа яростно.
-Моля те, остави слънчицето ми! Не я отделяй от нас, моля те!-Сюзън започна да му се моли.
-Не!-беше категоричен той.
-Но...тя е моето малко момиченце и мисълта, че няма да е до мен ме измъчва.-каза отново страдащата майка.
-Хайде Флора!-подкани я Хари, игнорирайки възрастната жена.
-Кретен!-изказа се Кевин без да сваля оръжието.
-Слънчицето ми принадлежи! Тя е моя!-очите на двамата родители се уголемиха.
-Да не би...
-Не, не съм!-увери ги Хари.-Все още..-допълни.
-Да имаше късмет да го направиш!-Извика Кевин агресивно, а Хари се изсмя.
Флора продължаваше да плаче, слушайки виковете им. Знаеше, че прави грешка, но тя се отскубна от ръцете на Уилсън и отиде при момчето, което я отвлече. Хари и Уилсън свалиха пистолетите.
-Аз мно-го съж-жалявам!-погледна към разочарованите си родители Флора.-Надявам се ск-коро да се в-видим!-опита да се усмихне тя, но вместо това се разплака.
-Защо го направи, по дяволите?-ядосано извика баща й.
-Аз искам любимите ми хора да останат живи. За мен това е пълно щастие.-Кевин извъртя очи.
-Чуваш ли я?-попита Уилсън, Хари, който мръдна глава в знак на съгласие, гледайки към Флора.-Виждаш ли колко е наивна? Подлага себе си на опасност само и само хората около нея да са щастливи!
-Да вървим!-игнорира го Хари и прегърна силно Флора сякаш не я беше виждал от години, и заедно напуснаха родната й къща.
Здравейте! :) 21 глава е тук! И много се надявам да ви е харесала. ;) Лека вечер! :)