22.The kiss
22.
Флора мина покрай хората, които лежаха простреляни на тревата и стисна очи. Не искаше да гледа пострадали хора.
-Хари да се обадим на бърза помощ!-каза тя без да отваря очи, а той я приближи по-плътно до себе си.
-Бейб, ти изобщо мислиш ли какво ще стане ако се обадим? По-добре баща ти да се оправя сам. Като гледам живеете в околностите на града.-Флора кимна с глава без да отваря очи.
Флора се качи отпред до Хари и сложи предпазния колан. Хари не й позволи да го направи и тя го изгледа объркано. Той я издърпа да седне в скута му, след което скри лицето си в сгъвката на врата й.
-Флора...този аромат...липсваше ми!-прошепна той с дрезгавия си глас срещу нежната й кожа и Флора почервеня от думите му докато гледаше къдриците на Хари парализирано. Той остави целувка там и се отдръпна.
-Хари много съжалявам за случилото се. Аз си нямах на представа, че татко...-тя не довърши.
-Цвете, недей! Ти не си виновна за нищо!-погали бузката й, а тя кимна, гледайки в скута си.
-Ъм...откъде научи, че съм с родителите си?-попита тя тихо като започна да играе нервно с пръстите си.
-Разбрах от хората ми, още вчера! Знаеш ли кое беше ироничното?-тя поклати глава отрицателно.-Когато видях, че те няма в колата, помислих си, че си избягала сама, а не трябваше да го правя.-сподели той без да отлепя очи от очите й, които гледаха навсякъде, но не и в него.-Гладна ли си?
-Да...ъм харесваш ли хотдог?
-Хотдог ли ти се яде?-тя кимна и се премести на съседната седалка.-Добре тогава отиваме да ядем хотдог!-той каза и тя се усмихна...
След като пристигнаха в Лондон Хари паркира колата си на големия паркинг до парка.
-Тук продават ли хотдог изобщо?-попита тя, а той отиде при нея след като слязоха от колата.
-Ела и ще видиш!-запътиха се към парка. Навсякъде беше побеляло заради снега и Флора започна да разглежда дърветата отрупани със сняг. Той прокара ръката си около рамената й и закрачиха към бутката за хотдог.
На Флора не й беше студено, защото топлотата на тялото на Хари я топлеше.
-Два хотдога!-каза Хари на продавача, който носеше бяла готварска шапка.
-Окей...ще желаете ли кетчуп, майонеза и горчица?
-Флора какво предпочиташ?-обърна се към нея Хари и тя просто вдигна поглед и видя зелените му очи.
-Ами...само кетчуп и майонеза, благодаря!-каза тя провлачено, гледайки Хари в очите. Тя се беше парализирала от зелените му ириси.
-Ами вие?-продавача прекъсна очният им контакт и Хари се обърна към него.
-За мен всичко.-човекът с шапката кимна, а Хари се загледа в далечината, докато Флора беше свела глава, за да прикрие червените си бузи.
-Готови са...заповядайте!-Хари ги взе, подавайки единия на Флора, след което даде парите на продавача...
-Хари да седнем там вместо в колата?-посочи една пейка Флора, на която нямаше сняг.
-Окей!-съгласи се той и седнаха.
Навсякъде около тях беше тихо и бяло. Нямаше хора, което го правеше спокойно и уютно въпреки студа. Флора и Хари се хранеха без да обелват дума, гледайки в различни посоки.
-Отдавна не съм яла хотдог.-сподели Флора тихичко, гледайки в хотдога си.
-Защо?
-Защото напуснах Бирмингам, а като малки с Фиона ходехме там при чичо Бил, който имаше магазин за хотдог.-каза и се усмихна при спомена.
-Сестра ти е дразнеща!
-Какво? Не, не е, а напротив много мил и добър човек е!-защити я Флора с усмивка.
-Тя не може да ти е сестра. Тя е змия в буквалния смисъл на думата.-Флора започна да се смее.
-Не, тя иска всичко да е както тя пожелае и обича да ръководи.
-Не се и съмнявам.-отговори той, а тя отхапа от храната си. Хари се засмя и взе салфетка, с която избърса устните на Флора, нацапани с кетчуп. При допира тя почервеня сякаш беше над 50 °С , а той махна салфетката и погали бузката й.
-Добре, че си тук.-той целуна устните й и се отдалечи. Флора гореше до толкова, че малко отдръпна шала си, за да си поеме въздух.
Те приключиха с храната и станаха от пейката.
-Къде отиваме?-попита го тя.
-Вкъщи.-добави Хари и тя кимна.
Телефонът на Хари звънна.
-Ало, Зейн?
-Да знаеш, че се върнахме от Бирмингам, а и сключих сделката за Полша.
-Всичко протече както трябва, нали без грешки?
-Да, без грешки. Всичко е наред!
-Добре Зейн!-Хари затвори телефона и го прибра в джоба си.-Флора тръгваме...Флора?-той се огледа, но я нямаше. Отново.
Хари се обърна и я видя на детската площадка където се люлееше. Той отиде при нея със смразяващ поглед.-Флора какво правиш?-каза ядосано той, а тя спря люлката, забивайки крака в снега.
-Аз...не се сдържах като видях люлката и дойдох да се полюлея. Извинявай, трябваше да те попитам.-тя отново сведе глава и стана от люлката, а Хари омекна. Тя се държеше като малко детенце, което енергично изживяваше детството си, което той никога не е имал и никога нямаше да има.
-Не си ли голяма?-каза той с по-мек тон.
-Да, но нищо не ми пречи да се полюлея. Аз...не искам да порасвам.-сподели тя, придобивайки нюанс червено по бузите.-Ела, да се люлееш с мен.-предложи му тя.
-Флора, какви глупости говориш?
-Хайде много е забавно!-Хари отказа и тя започна да се люлее, а после Хари започна да я люлее.
Флора започна да се кикоти от вълнение и от гъделичкането, което косата й правеше докато се развяваше. Хари съсредоточено наблюдаваше радостното момиче, чиито очи блестяха от щастие.
-Хайде, Хари!-насърчи го тя, но той извъртя очи от досада.-Не искаш, защото се страхуваш, нали?-пошегува се тя и започна да се смее.
-О, така ли?-тя спря люлката и тръгна да тича. Той тръгна подир нея и започна да я гони около голямата пързалка. Флора тичаше, кикотейки се. Хари се спря и се обърна в обратна посока като Флора се блъсна в него и той я хвана. И заедно паднаха в снега.
-Хванах те!-каза той и я погледна строго в очите.-Ще ти направя това, което поискам.-каза й той без да мига, а тя се разтрепери.
-Кое?
-Това!-той започна да целува устните й, които бяха замръзнали, но после те също започнаха да се движат в синхрон с неговите. Бяха се целували доста, но тази целувка се стори на Флора истинска, страстна, великолепна и продължителна. Той се отдръпна и се вгледа в очите й като започна да се смее.
-Какво?
-Зеницата ти се разширява, а бузите ти от бели стават червени едновременно.-тя се изкикоти на отговора.
След това Хари се изправи и подаде ръка на Флора, тя я хвана и се изправи.
Хей хорааа! :д 22 глава е тук! И ще се радвам да споделите мнението си. :))
