Mine (Bg fanfiction)

23.

На другия ден Флора и Хари бяха в училище. Тя беше със Сафина в женската съблекалня. Флора остави чантата си там и заедно с приятелката си отидоха в салона, за да играят волейбол.

-Флор, кога се разделихте с Питър?

-О...-Флора сведе поглед.-...преди няколко дни.

-Но нали се разбирахте? Какво стана?...Пропуснала съм доста.

-Саф аз...Хари...-Флора не знаеше какво да каже на приятелката си.

-Да си призная хубав е, а и си отивате!-Флора я погледна и се изчерви цялата.

-Н-няма значение...как е Джаред?-смени темата Флора, а Сафина помръкна при името.

-Мисля, че е добре, но не съм много сигурна. Почти седмица, а няма подобрение.-Флора стисна очи.

-Много съжалявам Саф!-каза Флора, а Саф я изгледа объркано.

-Хайде момичета...една игра.-извика учителката и приятелките се разделиха.

Скоро играта започна. Флора изцяло се промени след разговора със Сафина, отново започна да се обвинява задето Хари беше пребил Джаред.

-ФЛОРА, ПАЗИ СЕ!!!-извикаха съученичките й, но беше твърде късно, топката я удари в лицето и тя залитна назад, падайки по дупе. Усети ужасяваща болка в носа и се хвана за него, а после махна ръката си и видя червена течност по нея.

-Момиче, добре ли си?-обкръжиха я момичетата.

-Да...носът и главата ме болят.-сподели Флора, а Сафина тръгна към учителката, която беше в другия салон при момчетата.

-Г-жо Шинън!-извика Сафина.

-Какво има?-обади се учителката.

-Удариха Флора в лицето.-извика Сафина. Хари чу думите и спря да тича след топката.

-Какво!?-изкрещя той, сменяйки напълно изражението си. Никой не му отговори и той се затича към другия салон.-Флора!-каза той и клекна до Флора, чийто нос беше с кръв.-Добре ли си?-Флора пребледня още повече щом го видя. Обзе я страх, че ще нарани момичето, което я удари с топката.

Хари побесня щом видя положението на Флора.

-Флора?-дойде Питър и клекна също до нея.-Добре ли си?-попиата той, а Хари изскърца със зъби и дръпна Флора към себе си.

-Стой далеч от нея!-процеди през зъби Хари, гледайки го с кръвнишки поглед. Питър не искаше да го послуша, но видя молещите очи на Флора и се изправи.

-Кой я удари?-попита бясно Хари и всички млъкнаха.-Кой го направи по дяволите?-извика силно той и гласа му отекна в салона.

-Хари...спокойно, моля те!-помоли го Флора.

-Не, тя ще си плати! Коя е тя?-никой не смееше да каже, а Мегън се страхуваше да си признае.

-Моля те, това е игра!-опита отново тя.

-Да, но ти кървиш!- с това той я вдигна на ръце и се запъти към лекарския кабинет...

Сестрата подаде леда на Флора и тя го сложи на подутата си буза.

-Сигурна ли си, че е добре?-попита Хари медицинската сестра.

-Хари добре съм, наистина!-той поклати глава. Флора се изправи и го дръпна леко за ръката.-Добре съм...повярвай ми!-той я дръпна в себе си и я стисна силно.

-Цвете...-вдиша аромата й, а тя потупа гърба му.

-Благодаря ти, Хари!-възкликна тя, допряла подутата си бузка към здравите му гърди, които излъчваха топлина като така я болеше по-малко.

-Другият път внимавай!-тя кимна и го погледна, а той погали нежно другата й бузка.

-Ще те помоля нещо Хари...моля те, не искам да...да нараняваш момичето...беше игра, става ли?-Хари отказа, но тя настоя и той прие.

-Добре, цвете!-каза той и тя му се усмихна, прегръщайки го.

-Наистина, много ти благодаря, мечо!-каза тя и го пусна, а Хари се учуди. Флора се изпусна и го нарече „мечо" и не забеляза, че го беше нарекла така.-Хайде, че ще изпуснем, математиката!-Хари извъртя очи и я последва.

След часовете Хари и Флора пътуваха към къщата му. Беше много тихо в колата, само дишането им се чуваше. Телефонът на Хари започна да звъни, но той не го отрази.

-Хари?-каза тя, но той отново не чу.-Хари!-каза по-високо тя и той рязко извърна глава към нея.

-Цвете? Какво има? Боли ли те нещо?-попита я той, а тя поклати глава.

-Не, Хари! Просто телефонът ти звъни...виж!

-О...-той взе телефона си и вдигна. –Ало?...Не знам, не съм го чул, че звъни...Къде?...Добре идваме...!-затвори телефона и обърна колата.

-Къде?-попита го тихичко Флора.

-Към голямата сграда!-отговори й той монотонно.

След малко бяха там. Сградата се намираше в тъмната част на града.

-Хари...тук е страшно.-преглътна тя, гледайки масивната сграда през прозореца на колата му.

-Не и когато си с мен цвете, хайде!-те слязоха и заобиколиха сградата. Там бяха останалите момчета както и мъже, които не познаваше, но тя се успокои като видя познатите лица.

-Хари, кои са останалите?-попита много тихо тя.

-Това са хората ми Флора!

-Хари...

-Тук е нашето място!-прекъсна я той, за да й затвори устата.-Момчета...тук съм!-каза той и започна да им говори нещо, което Флора не чу, тъй като очите й бяха привлечени от сградата, която я плашеше до смърт.

Тя беше боядисана в мръсно зелено като на места боята беше се отлепила. Счупените прозорци, по които имаше паяжина. Тръпки полазиха тялото й когато забеляза скелет на човек надвиснал през един от прозорците, а зад него премина тъмна фигура и тя уголеми очи.

-Хари...-преглътна тя.

-Не сега, Флора!

-Н-но там преми-ина фигура.-заекна тя, а той не погледна към нея.

-Какви са тези глупости? Сградата е необитаема, Флора.-сподели той и се обърна към хората си. Флора леко се смути и сведе поглед.

Изведнъж се чу изстрел и Флора изписка силно. Настана суматоха навсякъде и всички побягнаха, за да се скрият зад нещо, а изстрелите се нижеха един след друг.

-Мамка му!

Хари дръпна Флора плътно до себе си, скривайки главата й под ръката му, а в другата ръка държеше пистолета си, стреляйки към сградата.

Двамата се скриха зад големия камък като Хари ту се криеше, ту се показваше, за да стреля. Флора се беше свила и стискаше силно ръката на Хари. Тя се огледа и видя Луи зад едно от дърветата. Лиам беше зад чувалите пълни с пясък, а Зейн и Найл бяха зад останките на една кола.

-Не!-извика тя когато видя, че простреляха Найл в прасеца и Зейн го скри зад останките.

-Флора какво има?-попита я Хари докато се скри, но докато получи отговор от нея той се показа над скалата и стреля отново. Оцели мъж с маска, който падна от четвъртия етаж на земята. Флора стисна очи от страх и пусна ръката на Хари, и запуши с тях ушите си.

Здравейте! :)))
Искам да БЛАГОДАРЯ на всички, че отделяте от времето си и четете историята ми, а също така и коментарите, които пишете, което ви отнема още време.