Mine (Bg fanfiction)

24.

Флора продължаваше да чува изстрели и не спираше да трепери като лист. Тя плачеше забила глава в коленете си. Знаеше, че умират хора, което още повече я плашеше.

-Цвете...всичко свърши.-сподели Хари и придърпа момичето в себе си, галейки косата й, а тя стисна тениската му.

-Казах ти, че и-ма ф-фигу-ура!-сподели тя,треперейки.

-Знам красавице, знам! Трябваше да те послушам-каза той и погледна към нея.

Зейн дотича при тях.

-Хари, Найл е ранен в крака.-Хари се изправи и дръпна Флора, за да го последва.

Отидоха при колата. Лиам и Луи преместиха Найл в колата на Луи.

-Найл!-каза Хари строго щом отиде до него.

-Добре съм!-изсмя се Найл, но никой не го последва, а Хари гледаше бясно.

Беше ядосан от изненадата, която му бяха скалъпили. Стисна юмруци и почервеня.

-Ще те убия, Уилсън!-изкрещя Хари, ритайки силно колата на Луи. Флора пребледня цялата и остана на място.

-Баща ми не е виновен!-увери го тя.

-О, моля те...той е! Познавам го добре.-възрази й той.

-Не и колкото мен. Баща ми не би изпратил хората си да ви нападат осбено когато аз съм с вас...не, никога!-Хари обмисли думите й, гледайки я в очите.

-Добре, тогава кой е?

-Хари ние тръгваме!-каза Луи и се качи в колата. Другите тръгнаха след него и останаха само Флора и Хари.

-Хайде цвете!-той хвана ръката й, която беше посиняла от студа.-Цвете, ти замръзваш!-допълни и я поведе към колата си. Качиха се като той веднага включи парното.-По-добре ли е?-тя кимна с лека усмивка...

Всички бяха в хола в къщата на Хари.

-Много се радвам, че сте добре! Когато Луи ми каза какво се е случило се притесних.-сподели Ел и прегърна Луи.

-Да, Ел е права! Аз бях с нея и също се притесних!-допълни Пери, стискайки ръката на Зейн.

-Хари, казах ти, че ме беше страх.-каза тихо Флора така, че само Хари да я чуе, а той вдигна очи от малките й ръце, с които той си играеше.

-А аз ти казах, че когато си с мен няма да стане нищо, нали?-тя кимна, а той продължи с предишното си занимание- ръцете й.

-Важното е, че раната на Найл не е сериозна!-сподели Лиам, потупвайки рамото на излегналия се Найл.

-Казах ви, че съм добре!-изсмя се той...

На другия ден...

-Днес няма да ходим на училище!-сподели Хари, обличайки тъмносиня тениска.

-Но защо?-веднага попита Флора.

-Отиваме в гората!-при отговора му, тя повдигна вежди.

-Какво ще правим там?-учуди се тя.

-Много въпроси задаваш!-извъртя очи той и тя млъкна.

-Извинявай!-повторно извъртя очи той.

-Облечи се спортно!

-Но...навън е студено.-каза тя тихо.

-Ще облечеш и якето си, окей?-отвърна саркастично той.

-Добре...не се ядосвай. Извинявай!-тя сведе поглед тъжно. Хари извъртя очи за трети път и я притегли към себе си, обвивайки ръце около крехкото й тяло.

-Цвете не съм ти ядосан.-прошепна той срещу кожата й и тя потрепери. Той започна да целува мястото под ухото й, слизайки бавно и нежно към врата й. Флора преглътна и почервеня.-Не се срамувай цвете! Не и от мен.-тя кимна, но тялото й не я послуша...

Флора се преоблече и тръгнаха. Хари влезе в кабинета си и взе куфар, който доста тежеше и отиде при Флора. Тя тръгна по Хари и го последва до колата.

-Защо ще ходим?-попита го тя.

-Повярвай ми, че е за твое добро и не ми задавай повече въпроси!-тя се обърка от отговора му. Започна да мисли, кое би било доброто за нея в гората, но нищо не й идваше наум. Нима той се беше побъркал до такава степен, че да я заведе в гората, за да не избяга. Тя нямаше да бяга, беше му обещала. Започна да си играе нервно с пръстите си, треперейки цялата.

-Флора ако ти кажа ще се изплашиш!-сподели той, забелязвайки притеснението в нея.

-Мислиш ли?

-О, мисля го и още как! Интересно ми е какво преминава през главата ти по въпроса?-изсмя се той, завивайки надясно.

-Най-различни неща.-каза тя, преглъщайки тежко. Хари започна да се смее.

-Само ако видиш изражението си...-каза той през смях.

-Страх ме е!

-Знам, изписано е на красивото ти лице Флора!-тя погледна към него и засякоха погледите си, но той погледна напред, за да не блъсне колата. Флора се усмихна, гледайки в скута си. Тя се зарадва на думите му...

-Тук сме!-тя погледна през прозореца и видя побелялата гора.

Хеййй!:)))

Тази глава се получи кратка. :/ (Надявам се, да не ми се сърдите! :дд)