Mine (Bg fanfiction)

25.

-Сега ще ми кажеш ли?-попита го Флора с широка усмивка.

-Защо си ухилена до уши? До преди малко те беше страх.-слязоха от колата.

-Няма да ти кажа, а и вече не ме е страх...знам, че ти ще си с мен.-сподели тя, изчервявайки се след като осъзна какво беше казала. Хари кимна и направи знак да го последва.

Тя вървеше след него по тясната пътека и го гледаше. Къдриците му се люлееха от лекия ветрец. Тялото му беше огромно за разлика от нейните размери. Височината му й правеше сянка, която тя оприличаваше на черен ангел.

-Идваш ли?-попита я той докато вървеше пред нея, но тя не го чу, а продължаваше да гледа красивата му структура.-Флора?-обърна се той и тя видя зелените му очи.

-Д-да?-попита тя отвеяно.

-Цвете...какво ти става? От сутринта ми изглеждаш отвеяно.

-Не знам...т.е. не ме слушай говоря небивалици...може да е заради времето.

-На времето му няма нищо!-каза той и продължи да върви напред като постоянно се обръщаше, за да я проверява.

Флора се съсредоточи тъй като това й държание не бе типично за нея.

-Отдалечихме се достатъчно! И сме тук, защото ще те науча да стреляш с пистолет.

-Какво?-почти извика Флора.

-Чу ме!-каза и я изгледа странно.-Днес не си добре. Сериозно, какво ти е?

-Хари...аз мога да стрелям!

-Какво?-извика той този път.

-Да...мога да стрелям.

-Н-но как?

-Дъщеря съм на Уилсън! Той ме научи.-Хари оформи устата си като „О" и после кимна.

-Постоянно ме изненадваш Флора! ..Тогава защо се страхуваше вчера от куршумите?

-Защото ме е страх Хари...С тези неща загиват хора невинни и виновни, а животът на всеки човек е скъп и никой няма право да го отнема освен Бог.

-Да,да. Хайде тогава покажи ми!-подаде й пистолета от куфара, който беше взел с него.-Уцели птицата на онова дърво!

-Не, няма!-отговори тя веднага.-Няма да убия животинчето!

-Тогава това!-той намери кенче на земята и го взе, слагайки го на едно от дърветата, видимо ядосан.

-Добре!-тя вдигна пистолета, изпъвайки ръката си и премигна с едното око, концентрирайки се и натисна спусъка. Куршумът проби кенчето в средата.

-Чудесно Флора! Само, че кой би предположил: ти и пистолет!?- той взе пробитото кенче и го сложи върху главата си.

-Хайде пак!-каза той, а тя хвърли пистолета в снега моментално.

-Не!-отказа категорично тя.

-Хайде цвете!

-Казах не! Н-не мога...може да те застрелям.-преглътна тя.

-Да, но ако ме уцелиш ще можеш да избягаш и да бъдеш свободна.-Флора поклати глава.

-Няма да го направя дори и да съм свободна след това. Предпочитам да съм с теб от колкото да те убия, Хари...Моля те, Хари не настоявай...не мога!-тя се свлече на земята и се разплака от мисълта, че Хари ще се ядоса и ще я накара насила да стреля, а тя не искаше.

Хари махна кенчето от главата си и въздъхна, отивайки при падналото на колене момиче.

-Шшш цвете! Няма да те насилвам, окей? Спри да плачеш хубавице!-Хари я притисна в себе си, галейки косата й.

-Аз съжалявам!...Благодаря ти Хари!

-Знаеш ли, мисля, че трябва да ти имам доверие. Имаше шанс да си свободна, но ти отказа...отказа да ме застреляш.

-Никога не бих го направила!

-Но аз те отвлякох красавице.-хвана лицето й той с двете си големи ръце.

-И какво от това? Това не те прави лош.

-Напротив цвете, напротив! Ти не ме познаваш...не знаеш нищо за мен.-той пусна лицето й и стана от снега, а тя го последва.

-Не те познавам, но знам, че не си лош.-каза тя, гледайки очите му, а после и устните му, а после пак очите и устните му. Изпита желание да го целуне и го направи, обхващайки лицето му с малките си ръце. Той й отвърна без да чака и устните им затанцуваха танц , изпълнен с желание и страст. Той премести ръцете си върху талията й и я дръпна плътно към себе си.

-Моя си бейб, моя!-тя почервеня, а той задълбочи целувката им...

Те се върнаха по същата пътека, качвайки се в колата на Хари и отивайки в тъмната част на града. Спряха пред сграда позната на Флора.

-Защо сме тук?

-Ще по тренираме малко бокс.

-Но защо?

-Защото Флора е за твое добро! Искам да можеш да се защитаваш и сама.-тя кимна и го последва.

Залата беше празна, а Флора я навяха спомени как Хари беше пребил Джаред.

-Хари, Джаред е много зле!-прошепна тя.

-Не, не е! Сравнително добре е.

-Какво? Аз говорих със Сафина и тя ми каза, че...

-Сафина е права Флора, но вчера се е събудил и е добре.

-Но как?-той извъртя очи и игнорира въпроса й. Тя въздъхна и се качи на ринга. Хари изкара два броя шорти за бокс и два чифта ръкавици.

-Трябва да побързаме след малко имам мач.-подаде й червените шорти и червените ръкавици.

-Ще се биеш?-попита тя учудено и разочаровано.

-Да!-тя тръгна да сваля панталона си и той я спря.

-Изчакай!-той слезе от ринга, за да провери дали някой не наблюдава Флора от вратата.-Добре давай! –върна се при нея. Тя ги свали и облече червените шорти, които й бяха доста хлабави.

-Хари това ми е голямо!-Хари се изсмя, виждайки я.

-Голямо ти е, но ти стои секси, бейб!-тя почервеня и свали обувките си, оставайки по чорапи.

-Ела да ти сложа ръкавиците!-тя отиде и той я обърна с гръб към него, хващайки косата й на кок. Флора преглътна и почервеня за стотен път днес. Той обви бинт около ръцете й, след което й сложи ръкавиците!

-Готова си!-той също сложи ръкавиците си, удряйки ги една в друга.-В бокса най-важното нещо е да напипаш слабото място на врага ти. Направиш ли го и разбира се ако знаеш как да го атакуваш ще победиш каквото и да става...Първо трябва да се научиш да се защитаваш от ударите, а после да нападаш. Така, че аз ще те нападам, а ти ще блокираш ударите ми ето така.-показа той и тя кимна.

Хари се приближи, а тя се отдръпна назад и като опря въжетата вдигна ръце, за да се защити и да запази главата си. Той замахна с дясната ръка, а тя предотврати удара.

-Добре!-той заметна с другата ръка и я удари, но не силно.

-Хей!

-Концентрирай се!-скара й се Хари.

-Не мога!

-Можеш...мисли за движенията ми и ги следи, окей?-тя започна да го следи внимателно и когато той понечи да я удари тя блокира удара му с лявата ръка и го удари с дясната в скулата му.

-Извинявай!-изписка тя, отдръпвайки се.

-Уоу, Флора ти си непредсказуемо добра!-хвана се за главата той от учудване.-Изглеждаш ми като момиченце,което не може да се защити, което е слабо, а в същото време ми доказваш обратното. По дяволите, Флора ти се защити и ме удари как? Та аз не ти показах как да нападаш! Не го побирам в ума си, но като се сетя в началото как ме подреди на улицата. Все още си спомням как ме удари, ритна и ухапа тогава.-тя само повдигна ръце.

Потренираха още малко, а след това тя се преоблече и седна на мястото където преди беше стояла с Лиам.

-Хари радвам се,че си тук, защото след малко почва мачът ти...ето хората пристигат.-сподели Лиам и потупа рамото на Хари.

-Да, аз тренирах!

-Сам?

-Не, с Флора!-Хари я посочи и Лиам й помаха.-Не й помахвай!-каза строго той, а Лиам кимна.

-Тя разбира ли въобще от бокс?

-Повярвай разбира! Тя е като торнадо, брато - красиво, но опасно, като лъвица-спокойна, но дива. Тя е невинна, но в същото време се отбранява буквално със зъби и нокти.-Хари говореше така сякаш беше опиянен от нея. Така си помисли Лиам, който видя как  Хари гледаше съсредоточено Флора.

-Да почваме!

-Добре, иди при Флора и стой неотлъчно до нея!- Лиам кимна и отиде при нея.

Хареса ли ви главата? :))

Благодаря на всички! <333

Лека вечер! хх