Mine (Bg fanfiction)

На сутринта Флора се събуди първа и внимателно стана от мекото легло, за да не събужда Хари.

-Къде?-промърмори той със сутрешния си дрезгав глас веднага щом тя стана. Флора подскочи и се обърна към него.

-Т-ти снощи каза, че днес ще мога да отида на училище.-изпелтечи тя много тихо.

Хари кимна и тя тръгна към гардероба си. Изкара светли, тесни дънки с висока талия и бяла ризка. Облече ги докато той вече беше готов и отново започна да я оглежда. Флора забеляза, но беше непосилна да му каже нещо. Щом тя почти се облече, той отиде зад нея, обвивайки ръцете си около талията й и захапа врата й, и тя изпита болка. Веднага се сети, че той ще й направи смучка и се опита да се отдръпне, но без успех. Той стискаше здраво ръцете си около нея и тя не можеше да мръдне изобщо. Беше доста силен. След като я пусна, там имаше синьо-лилаво петно отново. Тя го докосна с пръстите си и веднага ги отдръпна, сякаш бяха ударени от ток. Флора вдигна глава и го погледна, очаквайки следващите му действия. Хари се приближи към нея и закопча ризката й докрай, а тя само го гледаше без да реагира.

-Трябваше да ти я направя, за да знаят, че си заета!- каза й той след като приключи със закопчаването.

-А-аз...не съм момичето с многото внимание в училище.-сподели тя тихо и се обърна към тоалетката. Хари отново я огледа от глава до пети и очите му се спряха на дупето й, което изглеждаше още по-добре в тези прилепнали дънки.

-Тези дънки!-измънка той под носа си без да отлепя погледа си от там.

-Моля?- обърна се към него тя с невинния си поглед. –Задникът ти е много секси!- Флора почервеня дотолкова от срам, че й стана горещо и се обърна отново, а Хари се изсмя. Тя осъзна, че отново му дава шанс да наблюдава дупето й и се обърна към него с пламнало лице.

-Ъм...готова съм!-каза тихичко като Хари не спираше да се смее.

***

-Искам веднага щом се видиш с гадженцето да го разкараш, ясно ли е? Казваш: „Късам с теб!" и му показваш творението ми на врата ти и край!- каза й той докато паркираше колата пред училището й.

-Добре!-този път тя беше съгласна с Хари, не искаше да наранява Питър по този начин.

-Да се надяваме, че ще го направиш...и много внимавай какви ще ги вършиш, защото надявам се знаеш, че ще те намеря където и да си и му мисли...няма да щадя нито родителите ти и особено бременната ти сестра.- тя кимна, като преглътна тежко и слезе от колата. Флора дори не беше планирала да бяга особено след като Хари преби Джаред и отвлече майка й.

Гледна точка Флора

Влязох в училище, надявайки се да срещна Питър, не защото исках да скъсам с него, а за да не го наранявам. Много се надявам да си останем приятели.

Смучката на врата ми все още се усещаше. Хари се държеше ужасно с мен. Сутринта нямаше и следа от снощния Хари, който един вид ме успокои и се държа мило. Той е много лош и успя да ме наплаши напълно. Някои хора се страхуваха от чудовища, някои от кошмари, някои от духове, а аз се страхувах от него.

Влязох в кабинета и видях Питър, който гледаше в тетрадката си докато не вдигна поглед и ме видя.

-Флора!-тръгна към мен, за да ме прегърне, но аз се отдръпнах назад, а толкова се нуждаех от неговата прегръдка. Той свали ръцете си без да сваля широката си усмивка от лицето.-Къде беше? Толкова се притесних за теб, а и телефона ти беше изключен и...-прекъснах го.

-Аз...ъм отсъствах!-казах и седнах на чина, а той седна на другия (сядахме единично на чин) и се обърна към мен.

-Защо? Някакъв проблем ли имаше...можеш да ми кажеш.- въздъхнах и започнах. Имах му пълно доверие.

-Бях отвлечена!-прошепнах му, а той уголеми зениците си. –Какво!?-почти извика той, аз му казах да мълчи. –и все още съм.- той поклати глава неодобрително. –Кой е той?

-Много е лош Пийт! Много...много ме е страх от него.-казах треперейки.–Т-той ис-ска, но и т-трябва да скъсам с те-еб.- погледнах го и разбрах, че съм го объркала.

-Защо?- стиснах очи и му показах смучката, въпреки, че не исках.-Виж!

-Той ли ти го направи?-ядоса се Питър. –Да означавало, че съм негова...много съжалявам, но...не можем да продължим...не искам да те наранявам Питър.

-За бога Флора кажи на баща си, той ще се оправи с този психар...-прекъснах го отново.

-Баща ми знае и дойде за мен, но аз останах.

-Но защо Флора? Защо? –повиши леко тон той изнервено.

-Защото той преби Джаред пред очите ми и ме заплаши, че ако не го слушам всичките ми близки ще пострадат, а аз не искам това. Предпочитам аз да съм зле отколкото вие.-една сълза се стече по скулата ми.

-Затова ли Джаред е в болница?-замръзнах.

-Как-кво? Той е в болница?...Заради мен?-какво направих.

-Да...Ребрата са му потрошени и има мозъчно сътресение.-започнах да плача при чутото, а Питър ме прегърна. –Нищо не е станало!-каза той на другите в стаята, тъй като се обърнаха към нас. Аз се отдръпнах и избърсах сълзите си. Как може да е толкова жесток? Джаред е в критично състояние и затова Сафина отсъства.

-Флора?-погледнах към Питър.-Щом искаш...добре. Нека бъде на неговата.

-Съжалявам Пийт, но не искам да те нараня и да излагам всички ви на опасност.-той поклати глава.

-Винаги мислиш за другите Флора, винаги!-не му отговорих. Виждах болката в очите му, но какво можех да направя, като аз също не исках всичко това да се случва.

-Флора не искам да те губя...ти си ми всичко...Приятели?-каза той гледайки ме и аз кимнах.

-Приятели.-усмихнах се леко. Поне не го загубих напълно като татко,което ме накара още повече да се натъжа.

През целия час мислих за Джаред. Ако не бях обещала на Хари, Джаред щеше да умре на място и Сафина щеше да страда, а на мен щеше да ми тежи до края на живота ми и вероятно нямаше да имам родители и сестра. Поклатих глава, за да мисля за друго и тогава звънеца би.

Слязох на третия етаж за часа ми по химия, който ми беше любим и се надявах да не мисля за Джаред. Някои момчета зад мен започнаха да ме коментират или по-точно: „секси тяло", „секси дупе", „мацето пред нас"и подобни епитети. Сведох поглед и продължих. Тъпи дънки! Искаше ми се да дръпна ризката си, но беше прибрана в дънките затова се забързах и влязох в кабинета по химия.

Часът започна и както винаги вдигах ръка, за да изляза да изразя поредната реакция на дъската.

-Хайде Флора излез и направи реакцията с натрий. -станах и отидох на нейното бюро и започнах да режа малко парченце от него...

Би и последния звънец за днес и прибрах тетрадката си в чантата и излязох, виждайки усмихнатия Хари пред вратата. Ако не се усмихваше самодоволно и ако не знаех колко жесток може да бъде щеше да има красива усмивка.

-Здравей сладурано!-дръпна ме към себе си той и обви ръцете си около мен, щом приближих.

-Здравей!-не го погледнах изобщо. Питър никога не ме беше хващал така, а с Хари не сме гаджета. В коридора беше доста шумно, тъй като всички излизаха от стаите, за да напуснат училището.

-Искам целувка!-каза той, гледайки в устните ми, а аз се натъжих още повече като си припомних предупреждението му от снощи, да му отвърна когато ме целуне. Той се доближи и обхвана с ръце лицето ми и ме целуна. Отвърнах му и както очаквах той задълбочи целувката ни. Почувствах, че не мога да се отдръпна от Хари, устните му бяха като памук на допир и сладки на вкус...осъзнай се!

Отдръпнах се и видях лукавата му усмивка. Позволих устните му да ме хипнотизират, да ме поставят под негов контрол, а не трябваше. Погледнах настрани и видях Питър, който ни гледаше. Обърна се в обратна посока и се изгуби от погледа ми, а аз се почувствах ужасно.

-Не очаквах такава страстна целувка, бейб.-прошепна в ухото ми Хари и ме целуна на мястото под него, а аз стиснах очи, виждайки тъжното лице на Пийт.

-Този дето ни зяпаше Питър ли беше?-погледнах го изумено.

-Ти си знаел и затова реши, че искаш целувка, нали?-ядосах му се. Как може да е толкова жесток, нали го слушам. Защо умишлено наранява?

-Значи той ти е бил гадже?...Какъв задръстеняк.-подигра му се той с насмешка, правейки се на ударен, а аз се отдръпнах от него и тръгнах да вървя към изхода. Той преминаваше всички граници.

-Флора!-извика той зад мен, но аз не се спрях.

Здравейте! Получило се е някакво недоразумение  с тази глава и сега го оправих. :) Надявам се главата да ви е харесала. :)))