Mine (Bg fanfiction)

11.

-Флора!-извика той зад мен, но аз не се спрях, а продължих напред.

-ФЛОРА!- извика още по-силно той и ме накара да настръхна.

-Спри веднага!-извика гневно той и аз спрях и се обърнах в негова посока.

-Какво Хари?-попитах го, а той се приближи.

–Защо бягаш?-попита ме като очите му щяха да ме изпият и отново тръгнахме да вървим, но заедно. Усещах, че е бесен...заради мен. Току що наруших обещанието си като не го послушах. Стиснах долната си устна и сведох поглед.

-Държиш се ужасно...затова!-думите ми се изплъзнаха от устата и тъкмо щях да го погледна, когато той ме хвана за лакътя грубо и ме блъсна в стената, и ме затисна с тялото си към нея. Изплаших се.

-Няма да ми държиш тон, ясно ли ти е?-каза през зъби той, стискайки ръцете ми силно, причинявайки ми болка.

-Но аз...про-осто ти каза-ах, не съм пови-ишавала тон.-споделих без да гледам в него. Болеше ме и ме беше много страх за предстоящото. Преглътнах тежко и стиснах очи.

-Откъде намери смелост да ми се противиш, а?

-Просто...изразих мнението си...боли ме!-изпелтечих , а той още повече ми се ядоса.

–Да съм ти искал шибаното мнение?

-Не! Извинявай...-той пусна ръцете ми и се отдели от мен, след което ме дръпна грубо за едната ръка и ме повлече след себе си към изхода. Знаех, че го ядосах и сега се страхувах какво щеше да ми направи. Боже, помогни ми!

-Боли ме!-изписках от болка. Хари стисна ръката ми още по-силно, нарочно.

-Не ме интересува! Влизай в колата!-изкрещя ми той и като че ли още повече побесняваше.

Вкара ме отзад и влезе след мен. Блъсна ме да легна и се настани върху мен в седнало положение без да отпуска тежестта си. Очите му бяха изпълнени с агресия и бяха много тъмни направо черни като моите. С един замах откопча ризката ми и я отстрани набързо.

-Недей...моля те!-замолих му се, но той не ме отрази, а свали и дънките ми. Легна върху мен и започна грубо да ме целува. Започнах да се дърпам и той ме затисна както когато ме отвлече.

-Спри да се съпротивляваш...ядосваш ме!-изръмжа той, а аз не се подчиних. Не бях готова за това.

-Недей...моля те!...Хари умолявам те! Не го прави!-разплаках се, тъй като не можех да мръдна под него, а той не спираше да ме целува агресивно. Откопча сутиена ми и изпищях: ХАРИ!-той спря и ми се изсмя самодоволно.

-Чуй ме малката...не си играй с търпението ми иначе ще те направя ОФИЦИАЛНО моя, без да ми мигне окото.-заплаши ме той.-Разбра ли ме?-кимнах треперейки и се свих в ъгъла, прикривайки колкото се може повече голото си тяло.

-Да го чуя!-извика той.

-Д-да!-заекнах отново.

Хари слезе от колата и се качи на шофьорското място. –Обличай се!-нареди ми той и аз преглътнах и започнах да се обличам. Облякох се на бързо и седнах в края и погледнах през прозореца отново със сълзи на лице.

-Оставям те вкъщи, което значи,че ще бъдеш без мен...много внимавай да не ми спретнеш отново номер. Предполагам, че Елинор ще е там, а на бюрото съм ти оставил новият ти телефон.-сподели той, а аз го чух, но не му кимнах.

Все още треперех от случката преди малко. Той щеше да го направи...щеше да ме направи негова. Стиснах очи, за да не мисля, но не се получи дори ставаше още по-зле.

-Защо реши да ми се опълчиш?-проговори той с нормален тон след голяма пауза.

-Д-джаред е в критично състояние и т-ти нарочно поис-ска целувка, защото знаеше, че Питър е та-ам и ни наблюдава.-казах, заеквайки без да го поглеждам.

-Да! Направих го нарочно няма да те лъжа, но и чух коментари от лапетата за теб докато те чаках, а всички те включително и Питър, трябва да знаят, че си моя...Колкото до Джаред не ме интересува.

-Всичко стана заради мен!-изхлипах.

-Права си ако ми бе повярвала, нямаше да се стига до бой.-каза ми той, карайки ме да се чувствам ужасно от думите му.

Хари спря пред къщата и аз слязох колкото се може по-бързо. Исках да избягам на далеч без посока само и само да не го видя никога повече, но уви реалността не ми го позволява.

-Флора ела тук!-въздъхнах и заобиколих колата и отидох при Хари, който ме чакаше на шофьорското място. –Седни на мен!-точно това не исках да правя, но нямах избор и седнах, а той се сгуши във врата ми.- Не ме ядосвай цвете, за да не страдаш, а сега ми дай целувка.-целунах го по бузата бързо като устните ми едвам се долепиха до бузата му и слязох.

-Чао!- влязох в къщата и зачаках облегната на вратата да влезе и да ми се развика задето избягах, но вместо това чух звука на двигателя на отдалечаващата се кола.

Качих се в стаята и се разплаках отново- това ми стана ежедневие откакто Хари ме отвлече. Чувствам се като робиня направи това, направи онова иначе ще има последствия. За бога целунах ме се с човека, когото мразя, а чувството ми хареса. Аз съм много глупава, много!

Станах и реших да използвам момента докато Хари го няма и влязох в банята. Не си представях какво ме очакваше ако ме завари да излизам от банята с халат. Влязох и започнах да търкам цялото си тяло още с пускането на водата, чувствах се омърсена...

Започнах с домашните си, за да съм свободна през уикенда, но щях да съм с Хари, което не беше изобщо хубаво. След като приключих извадих новия си телефон от кутията и видях, че е вкарал номера му, оставих го на бюрото и реших да сляза за разнообразие. Долу нямаше никого и реших да потърся кухнята, за да си приготвя нещо за хапване. Намерих я и влязох и видях Елинор да пие кафе.

-Хей... здравей!-казах усмихнато и седнах при нея.

-О, Флора здрасти! Искаш ли кафе?- кимнах и тя ми сипа в чашата.-Умирам си от скука, ноо сега ти си тук.-Елинор беше много мило момиче и се радвах, че ще има с кого да прекарвам дните си на заточение при Хари. –Къде е Хари?

-Не знам, остави ме и отиде някъде...ами Лиам?- тя се изкикоти.

-Луи.-поправи ме тя.

-Съжалявам все още уча имената им.- тя ми се усмихна отново.-Е, разкажи нещо за себе си.

-Няма какво.-казах й.

-О, я стига как се влюби в Хари?-каза директно тя, а аз се задавих с кафето.

-Моля?

-Ами нали знаеш...ние с Луи се срещнахме в парка, а после и в кафенето, в което работех и така се запознахме...и така, а вие с Хари? –не знаех как да реагирам.

-Аз...не съм влюбена в Хари.-казах тихо.-той ме отвлече на сила.

-Оу!...Но защо? Той и ти много си отивате.

-Защо не съм влюбена в него ли?- тя кимна радостно.-Ел...аз не мога, а и не искам. Той е много лош...много.И много се страхувам от него.

-Съгласна съм! Той е чудовище, но си мислех, че си открила добрата му страна, за която момчетата твърдят.- имаше ли такава? Изобщо!?

-Луи и останалите казват, че не е лош, но аз изобщо не мисля така. От първото ми идване разбрах какъв е, защото постоянно беше в състояние да крещи и постоянно недоволстваше. Никога не е водил момичета тук, а теб те доведе, което също е странно...може би те харесва. Но не разбирам защо ще те наказва ако те харесва?

-Той не ме харесва.

-Нарича ли те Барби?-попита тя, а аз поклатих глава. –Не?-кимнах.

-Защо?-попитах я.

-Всички момичета, с които е спал са с името Барби...не си прави труда да запомни имената им.

-Той ме нарича Флора.-казах й, а тя кимна.

-Нарича те Флора? Еха! Може би наистина те харесва, а дори аз не си вярвам.- информацията, която получих ме накара да се замисля за чувствата на Хари.