Mine (Bg fanfiction)

12.

-Ъ...няма значение аз ще си направя нещо за хапване, искаш ли?-попитах Елинор, за да сменя темата.

-Не, Флора. Aз обядвах, но пък ме подсети да се обадя и да поръчам пица за вечеря.

-Но, защо? Да приготвим нещо за вечеря.-предложих й докато миех чашата си.

-Можеш ли да готвиш? Защото аз не.- оставих чашата и се обърнах към нея.

-Ами не много, но да опитаме.-тя кимна, а аз отворих хладилника, за да видя с какво разполагаме.

-Тези две пилета откога са тук? –попитах, виждайки ги.

-От вчера. Аз ги купих, но като не мога да ги сготвя...се чудя защо ги взех.-изкикоти се тя, а аз ги изкарах от хладилника. Извадих и зеленчуците за салата.

-Има и картофи.-сподели Ел и ги донесе.

-Чудесно ще направим пържени картофки.-казах и двете се захванахме за работа.

Обожавах хората като Елинор постоянно говореха и те забавляваха и не ти беше скучно с тях така. Аз направих двете пилета и ги сложих в печката. Направихме салатата, пуснахме картофите във фритюрника.

-Ел ти ще направиш десерта.-казах й, а тя поклати глава. –Не...аз не мога да готвя.

-Няма не мога...знам, че можеш Ел.- тя забърка тестото както й казах, а аз извадих картофките и ги покрих със станиол и погледнах пилетата.

-Флора така ли?-попита ме тя притеснено.-Да, а сега ще сложим и какао на някои кексчета, за да има и какаови.-тя кимна. Подредих формичките и изтичах да извадя пилето.

-Видя ли, че можеш...просто трябва да повярваш.

-Не мога, но с теб се получава когато ме напътстваш.-каза тя весело, а аз се изкикотих.

-Ти можеш Ел!- тя се зарадва на думите ми и сама сложи кексчетата в печката.

Неутрална гледна точка

След като приготвиха всичко, те отидоха в хола и си пуснаха телевизора. Флора беше много щастлива, че Елинор е в тази къща. Накара я да забрави за проблемите си.

-Здравейте момичета!-прибраха се Лиам и Найл, и седнаха при тях.

-Здравейте!

-Другите няма ли ги?-попита Лиам, а Ел поклати глава.

-Ето ме Ел!-Луи се хвърли на дивана до нея и я прегърна, а тя го целуна.

Флора се усмихна весело, докато наблюдаваше влюбената двойка. В хола влезе и Пери, която поздрави и седна на стола. Погледна злобно към Флора, която забеляза и сведе поглед.

-Зейн!-изписка Пери изплашено и се затича към гаджето си и всички се обърнаха в негова посока. Флора се изправи веднага и лицето й пребледня когато видя Зейн и Хари с кръв по лицата им. Тръпки полазиха цялото й тяло.

-Какво се е случило?-попита Луи, а Хари и Зейн започнаха да се смеят. Хари щом видя посърналото лице на Флора спря.

-Имахме малка разправия с Кюфтето Мак.-сподели Зейн и прегърна Пери, като се качиха в стаята им.

Флора пребледня заради това, че днес тя не го послуша и си помисли, че той е наранил някой неин близък.

Хари се качи сам нагоре и тогава тя реагира и тръгна след него. Стаята му беше затворена и Флора се престраши да почука.

-Влез!-чу се отвътре и тя влезе бавно и с тихи стъпки отиде до него. Хари седеше на леглото като беше свалил тениската си и гледаше драскотините по гърдите си, от които се стичаше кръв.

-Ха-ари...много съжалявам!-каза тя и се разплака, падайки на колене.

-Какво си направила?-попита я той със злобен поглед.

-Целунахте наб-бързо и избягах като не те послуш-шах, а сега заради мен виж в какво състояние си. Много се извинявам Хари! –изхлипа тя, докато трепереше и гледаше в пода. Беше наплашена до смърт, че може да нарани и близките й заради нейното невнимание.

Хари я повдигна от пода и я сложи да седне на него, и обви ръцете си около нея, стискайки крехкото й треперещо и студено тяло, което той веднага стопли.

- Това не е заради теб, ангелче мое!-прошепна в ухото й той тихо. –Свързано е с работата ми, така че спри да плачеш. Не си виновна ти!- той с палец избърса сълзите й и тя кимна, ставайки от него.

-Донеси ми аптечката...в банята е.-каза той и тя набързо отиде и го взе. Върна се и клекна пред него.

-Аз ще се справя.-каза й той, но тя поклати глава и извади памук.

-Ще почистя първо лицето ти.-каза тя като напои памука със спирт.-Но да знаеш, че ще щипе.-Флора нежно и внимателно прокара памука по раната над веждата му и той леко се дръпна. –Спокойно!-започна да подухва нараненото място, за да не го боли, след което залепи лентичка на раната. –Не те боли, нали?- попита го тя и той кимна, гледайки невинното й личице по-точно очите й, които излъчваха нежност и загриженост.

Тя премина към гърдите му и седна на него отново.-Извинявай, но така ще се справя по-добре.- той извъртя очи, а тя го почисти.- Готово!- стана и взе изцапаната тениска и я хвърли в коша. Извади му друга тениска и му я подаде. Той я нахлузи, но закачи лентичката над веждата му и тя му помогна.

-Внимателно...-каза тя и се отдръпна.

-Хареса ли ти телефона? Ако не ще ти купя нов.

-Не, телефона е хубав. Няма нужда от нов и благодаря!-момичето прибра аптечката.

-Но дали може да говоря със сестра ми...знаеш бременна е и бих искала да я чуя, но ако... -тя не довърши.

-Може стига да внимаваш!-прекъсна я той и тя му се усмихна широко.

-Благодаря ти, Хари!

-Да, да...хайде да слезем долу, за да ядем пица.-Флора се подсмихна и тръгна с него, а той обви ръката си около нея. Елинор и Флора се бяха разбрали да не казват за вечерята, а да си остане изненада.

Всички бяха в хола и Зейн им разказваше за случката с Кюфтето Мак. Флора и Хари влязоха в хола и седнаха един до друг.

-Зейн разказваш как потрошихме тялото му заедно с телата на хората му?-попита Хари, протягайки ръка зад Флора.

-Да, Хари...другият път да знае с кого си има работа.

-Скъпи радвам се, че си добре!-гушна го Пери, а Барбара влезе в хола.

-Хари чух за случилото се...добре ли си?-попита го тя веднага щом го видя.

-Добре съм!-отговори той и погледна към момичето до себе си.

-Довечера има Шампионска лига. Реал Мадрид срещу Барселона.-сподели Найл въодушевено. - но не знам от колко е, но купих бира.-изсмя се той, търкайки ръце една в друга.

-От...-започна Лиам, но Флора го изпревари.

-От 8:00pm.-усмихна се тя.

-Гледаш футбол?-веднага я попита Луи учудено.

-Да! Барселона...йей!-каза тя усмихнато.

-Страхотно шести запалянко в къщата.-изкикоти се Ел, а Флора й се усмихна.

-Наистина ли?-попита я Хари, а тя му кимна усмихнато.

-Аз не ти вярвам Флора.-каза Найл.-Ти и футбол? Абсурд!

-Защо? Харесвам Барселона, Манчестър Юнайтед и малко Байерн Мюнхен.

-Кажи тогава футболист от всеки отбор.- предизвика я той, а тя се беше облегнала на дивана и се изправи, за да му отговори.

-Барселона- Неймар, Манчестър Юнайтед- Уейн Руни и Байерн Мюнхен- Франк Рибери...знам и още.- Найл изгледа изумено Флора.

-А Суарез откъде е?-погледна я той самодоволно.

-От Барселона, а преди беше от Ливърпул!-Флора смая момчетата и те я признаха особено Найл.

-Хайде да ядем!-подкани ги Ел.

-Донеси пицата тук!-измрънка недоволно Найл, на когото му беше писнало от пица.

-Хайде де!-подкани го тя отново.

Той стана както всички останали и отидоха в трапезарията. Всички усетиха аромата на готвено и насядаха по масата.

-Ел ти ли приготви пилето?-попита Луи учудено.

-Флора.-каза тя и всички погледнаха към Флора включително и Хари, който я гледаше изненадано.

-Н-не, Ел приготви повечето работи. Аз само помагах.-Флора почервеня цялата от срам.

-О, Флора! Толкова си мила, но всички трябва да знаете, че тя стои зад всичко. Аз помагах.-натърти Ел на думата "аз" и отиде да я прегърне.

-Хора гладен съм!-каза Найл и се нахвърли на пилето.

Всички започнаха да се хранят и Барбара изплю парченцето пиле, което беше хапнала.

-Пилето е ужасно! Не е изпечено, сухо е и безвкусно!-оплака се Барбара.-Флора не можеш да готвиш!-Флора се почувства ужасно, но погледна към Барбара и кимна в съгласие.

-А-аз знам, но...-Флора не довърши.

-Коя си ти, че ще обиждаш Флора?-изправи се Хари, побеснял от думите на Барбара, които не бяха верни. Барбара стана и се дръпна назад. Пери отиде до сестра си за подкрепа, но Хари хвана грубо за ръката Барбара и Пери се дръпна.-Отговори ми!-изръмжа той, стискайки много силно ръката й.

-Хари не я наранявай!-Флора застана зад него и се опита да го издърпа.-Моля те, тя не е виновна.-той се обърна към Флора, пускайки ръката на Барбара.

-Благодари се, че е Флора...иначе щеше да ти се стори тесен света.- заплаши я той и седна на мястото си.

-Извинявай Барбара!-извини се Флора, а Барбара я изгледа странно и отново седна на масата.

Ето я и 12-та глава и надявам се, че ви е харесала. :)

Лека вечер/Лек ден!