9.Jackpot
9.
-Дъщеря!?-попита Хари учудено.
-Да, дъщеря ми...Флора.-Хари моментално заби очите си в момичето и тя разбра, че Хари говори с баща й и се разтрепери. –Но как забравих!? Та ти си като хиена Стайлс...между другото парите ти са готови.-каза бясно Уилсън в слушалката.
-Не съм подозирал, че...тази красавица ти е дъщеря. -Хари беше изумен.
-Докосни я и си мъртъв! Ще те намеря и ще те убия с голи ръце.-изрева гневно Уилсън, удряйки масата с юмрук.
-Ще видим Уилсън!-изсмя се Хари подигравателно и затвори телефона. –Значи си била дъщеря на Уилсън?-обърна се той към нея и тя плахо кимна.
-Но как? Нали си Андерсън, а не Уилсън.
-Забъркал се е с теб...не мога да повярвам.-разплака се Флора, игнорирайки въпроса на Хари, той я изгледа, очаквайки отговор. –Аз...и се-естра ми см-ме с тази фам-милия...,за д-да не мо-оже враго-овете м-му да ни за-акачат.-каза тя, заеквайки.
-Признавам го! Умен е...Отвлякох майка ти след като отвлякох теб, но не съм подозирал изобщо, че ти си Уилсън, а виж един куршум, два заека.-Флора стана от леглото със сълзи на очи и отиде при него.
-Хари не ги наранявай! Умолявам те!- застана пред него тя.
-Няма! Ти не си нарушила обещанието, което ми даде.- със сълзи в очите тя му се усмихна с лека усмивка.
–Благодаря ти!-той извъртя очи. –Къде е мама?
-В една от стаите където сключвам сделки.-каза той преспокойно, гледайки телефона си докато тя продължаваше да трепери.
-Наранил ли си я?-преглътна тя, очаквайки отговора му, а той вдигна поглед от телефона си, поглеждайки я.
-Не, но щях...аз излизам.
-Вземи ме със себе си...искам да я видя.-каза тя веднага и той се обърна въпросително.
-От къде знаеш, че ще ходя при нея?-усъмни се той, гледайки я преценяващо.
-Предположих...освен ако искаш да си остана.-те засякоха погледите си. –Тръгвай!
***
Гледна точка Флора
Пътувахме към мястото където беше мама и бях много щастлива, че ще я видя.
-Тук сме!-проговори Хари и аз свалих предпазния колан и слязох от голямата му кола. Отидох при него и той ме погледна отново със смразяващия си поглед, но до сега нали беше доволен? Страхувах се да не нарани мама и татко.
Влязохме в сградата и видях, че навсякъде имаше охранители, които поздравиха Хари, а той само им кимна и още в първата стая от сградата влязохме при нея. Тя беше завързана за стола обърната с гръб към мен. При нея имаше двама мъже, които я пазеха.
-Мамо!-казах аз и се затичах към нея, а тя се изплаши щом ме видя. Прегърнах я силно и усетих топлината й.
-Миличка какво търсиш тук?- попита ме тя много тихо.
-Мамо...т-той ме отвлече.-прошепнах, тъй като Хари, който говореше с охраната ми хвърляше заплашителни погледи, а мама почти изписка.
-Баща ти е виновен! Винаги се забърква в лоши неща.-каза ми тя на равен тон.
-Права сте, госпожо Уилсън! Нямаше да сте тук, ако той ми беше платил стоката, която взе.-намеси се Хари в разговора ни.
Значи Хари и татко са търгували помежду си с наркотици? Беше казал, че не се занимава с тях, но явно ни е излъгал.
-Шефе, Уилсън е тук!-влезе един от охраната на вън. –Пуснете го!-отвърна Хари и нареди да отвържат мама. В този момент татко влезе с куфар в ръка и двама от охраната на Хари, а мен ме обзе паниката. Ами сега?
-Стайлс ето ти парите и ми върни моите хора.-изръмжа татко като един от пазачите взе куфара му и започна да проверява дали парите не са фалшиви.
-Уилсън бързо подви опашка.-изсмя се Хари, докато татко го гледаше свирепо сякаш всеки момент щеше да му се нахвърли. –Но ти бях казал, че шега с мен не бива.- татко отново не каза нищо.
-Шефе, парите не са фалшиви и са толкова колкото се уговорихте.- Хари кимна и пуснаха мама и мен, с което тръгнахме към татко, но се спрях.
-Хайде Флора!-насърчи ме татко, но аз се страхувах и погледнах към Хари.
-А-аз свободна ли съм?- попитах го плахо, а той кимна. Аз се усмихнах и тръгнах към родителите ми докато реалността не ме цапардоса и спрях по средата на пътя. Хари ме освободи, но той не ме е отвлякъл с целта да си отмъсти на татко, а и аз какво му обещах? През ума ми мина, че ще убие Фиона и тръпки ме полазиха.
-Хайде Флора! Не му се обяснявай по дяволите, а ела!-извика татко нервено, че се бавя, а аз поклатих глава и се върнах при Хари с наведена глава.
-Щ-ще остана с Хари.- едвам сдържах да не се разплача. Хари обви ръката си около мен.
-Какво?-татко побесня от другия край, а аз притаих дъх без да го поглеждам.
-Тя остава с мен!-изръмжа му Хари.-Защото е моя!
-Млъквай Стайлс!...Флора не върши глупости, а ела и да си ходим, а ти махни ръцете си от момиченцето ми.-каза заплашително той, а аз поклатих глава, въпреки че не ми се искаше.
-Вър-рвете си!-изрекох и заплаках, а мама ме последва.
-Стига глупости!-извика отново татко.
-Изведете ги навън!-нареди Хари на охраната, прегръщайки ме.
-Не докосвайте жена ми!-извика татко на охраната и отново се обърна към нас с Хари.-Добре Флора, но да знаеш, че не искам да се връщаш у дома, ясно!? Не искам да те виждам!-каза бясно той и повлече мама навън с него. Строполих се на земята след като вратата се затвори и зрението ми се замъгли от толкова много сълзи. Хари клекна и махна косата паднала пред лицето ми и повдигна брадичката ми. Засякох погледа си с него и той беше доволен с лека, почти видима усмивка.
-Радвам се, че удържа на думата си, добро момиче.-каза ми той, а аз очаквах да ме успокои, да ми каже, че татко се шегува, но той ме похвали за нещо, което дори аз не исках да правя и се разплаках още повече. Той ме изправи да стана. –Да си ходим...
По време на шофиране той сложи ръката върху бедрото ми.
-Хайде Флора, успокой се вече!-каза той с нормален тон.
-Род-дителите м-ми не ме иск-кат...не ис-скат д-да се връщ-щам пр-ри тях, той ка-аза,че не иск-ка да ме виж-жда.-казах през сълзи, заеквайки отново въпреки, че Хари ми се скара, а той погледна към мен за малко. Само ако родителите ми знаеха, че останах с Хари само и само те да са добре може би не биха ме мразили. Обърнах се и погледнах към прозореца, по който се стичаха капки от дъжда...
След цяла вечност ние бяхме в стаята му. Изведнъж той излезе и аз останах сама. Сигурно се ядоса, че не спирам да плача. Но какво можех да направя, болеше ме от вътре. Станах от леглото и си облякох пижамите, след което се мушнах под завивките. Чувствах се ужасно, но пък така спасявах близките си.
Неутрална гледна точка
Хари отвори вратата на стаята си и видя, че е тъмно. Включи осветлението и се успокои като видя Флора да лежи на леглото му. Той чу вопъл и въздиша, отивайки при нея.
-Още ли плачеш?-попита я той тихо и тя се изправи в седнало положение, и кимна.
-Х-хари аз много съжалявам, че плачът ми те изгони...много съжа-алявам.-извини му се тя, бършейки сълзите си.
-Наивното ми цвете.- той я взе в обятията си и погали косата й с едната си ръка. –Спри да плачеш! Шшш...ако спреш да плачеш ще те пусна да ходиш на училище, нали искаше?- тя отвърна на прегръдката му и се усмихна леко през сълзи. В момента се нуждаеше от подкрепа и той й я даде.
-Благодаря!
-Невероятно дразнеща си! Извиняваш ми се, а след това ми благодариш! Хем плачеш, хем се усмихваш...побъркваш ме!- тя се изкикоти и веднага прикри устата си. Хари не се сдържа от аромата й на бели рози и започна да целува врата й, а тя не се отдръпна. Трябваше да му се подчинява.
-На баща ти не му хареса мисълта, че си останала с мен, а не с гадженцето ти, нали?-попита я той докато оставяше нежни целувки по челюстта й.
-Не. Татко мрази Питър...мрази всички като него, напомняли му за времето когато някой си Гибсън ухажвал мама. Той не одобрява и съпруга на сестра ми дори, а той не е като Питър. –каза тя и Хари започна да се смее в сгъвката на врата й, а Флора се погъделичка от това и започна и тя да се смее.
-Хари, гъделичкаш ме така!-той започна нарочно да я гъделичка с пръсти докато неговите очи не се озовоха на нивото на нейните.
-Знаеш ли, че ударих джакпота, отвличайки те?- каза той, гледайки я и за първи път впи устните си в нейните. Постоя малко, очаквайки отговор от нея, но тя не помръдна под него. Той се отдръпна и я погледна.
-Защо джакпот?- попита тя без да откъсва очи от неговите.
-Защото Флора много си любопитна. А като те целуна отново...по-добре ми отвърни.- тя кимна и отново легна. Беше забравила да му се подчини преди малко.
Флора се замисли за думите на Хари за това,че беше сравнил отвличането й с джакпот. Хари се съблече и се настани до нея.
-Не дърпай завивките!- промърмори той, а тя ги пусна.
-Изв..
-И не се извинявай!- допълни той веднага, прекъсвайки я.
-Добре, съжалявам!-сподели тя и се покри през глава.